Аллах не ви забранява (Коран 60:8)

"Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите."

Според тафсира и хадисите, този стих е разкрит в контекста на ситуация, при която дъщерята на Абу Бакр е отказала на майка си да влезе у дома ѝ, защото последната е била невярваща. Понеже мюсюлманите често надигат вой за контекста (обикновено, когато става дума за по-агресивни коранични стихове), някои хора биха казали, че този аят е бил разкрит в контекста на невярващите майки, следователно приложението му е единствено в този контекст.

Имам Ахмад е записал, че Абдулла бин Зубаир е казал: „Кутайла дойде да види дъщеря си Асма бинт Аби Бакр, като носеше някои дарове – дибаб, сирене и чисто масло (за готвене), и по онова време тя беше езичница. Асма отказа да приеме даровете на майка си и не я пусна да влезе в дома ѝ. А‘иша попита Пророка за мнението му и Аллах низпосла този аят.

"О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат - смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от хула на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ."

"О, вярващи, сражавайте се с неверниците, които са ви наблизо, и нека намерят твърдост у вас! И знайте, че Аллах е с богобоязливите!"

Аллах заявява без никакво съмнение, че Мухаммад е Неговият истински Пратеник,

(Мухаммад е Пратеникът на Аллах.) и това качество включва всяко красиво описание. Аллах възхвалява Сподвижниците на Пратеника, Аллах да ги благослови всички тях,

(тези, които са с него, са сурови към неверниците, милостиви помежду си.) също както Той, Всевишният и Най-Почитаният, е казал в друг аят,

(Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат смирени към вярващите, непреклонни към неверниците)(5:54) Това е описанието на вярващите; твърди към неверниците, милостиви и учтиви към вярващи, гневни и неусмихнати пред неверниците, усмихнати и сияещи от удоволствие пред вярващия брат. Всевишният Аллах е казал в друг аят,

(О, вярващи! Сражавайте се с неверниците, които са ви наблизо, и нека намерят твърдост у вас) (9:123) Пророкът е казал,

Притчата за вярващите с тяхната доброта и милост един към друг, е тази за тялото: когато един от органите му се разболее, останалата част от тялото реагира с треска и безсъние.) Пророкът също така е казал,

(Вярващият към друг вярващ е като сграда, чиито различни части се укрепяват взаимно.)

Тръгнах на път с баща ми към Сирия. Хората минаваха покрай селища, в които имаше християни и започнаха да ги поздравяват. Баща ми каза: „Не ги поздравявайте първи, понеже Абу Хурайра разказва, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е рекъл: „Не ги поздравявайте първи (юдеите и християните) и когато ги срещнете по пътя, принуждавайте ги да минават по най-тясната му част.“

Абу Хурайра съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал: Не поздравявайте евреите и християните, преди те да ви поздравят, и когато срещнете някой от тях по пътищата, го принудете да отиде в най-тясната част.

Шариатът може да бъде насърчаван чрез меча.

Кафир и ислямът са противоположни един на друг. Напредъкът на едното е възможно само за сметка на другото и съжителството между тези две противоположни помежду си религии е немислимо.
Честта на исляма се основава върху унижаването на куфр и кафирите(немюсюлманите). Този, който уважава кафирите, безчести мюсюлманите. Да ги уважаваме не означава просто да ги почитаме и да им отреждаме почетно място в което и да е събрание, но също така означава да си общуваме с тях или да им показваме почести. Те трябва да бъдат държани на една ръка разстояние като кучета... Ако някоя светска работа не може да бъде осъществена без тях, в такъв случай трябва да се установяват ограничени контакти, но без да им се доверява нещо. Най-високите ислямски мнения твърдят, че е по-добре да се откажете от светската работа и че не трябва да се установяват никакви отношения с кафирите(немюсюлманите).
Истинската цел на налагането на джизия върху тях е да бъдат унижени до такава степен, че поради страх от джизията, те да не могат да се обличат добре и да живеят достойно. Те трябва постоянно да бъдат държани в страх и трепет. Целта е да ги презираме и да поддържаме честта и мощта на исляма. . . .

Всеки път, когато един евреин бъде убит, това е от полза на исляма^[1].

Разказва Амр б. Ас: Чух от Пратеника на Аллах (мир нему) съвсем ясно, а не тайно: „Ето! Потомството на бащите ми, тоест този и този, не са ми приятели. Наистина (само) Аллах и благочестивите вярващи са ми приятели“.

И ако някой от вас се сприятели с тях, тогава със сигурност той е един от тях.) Ибн Аби Хатим е записал, че Омар заповядал на Абу Муса Ал-Ашари да му изпрати на един лист сметка за това, което е взел и похарчил. Абу Муса тогава имаше писар-християнин и той успял да изпълни заданието на Омар. Омар хареса това, което видя, и възкликна: „Този писар е изкусен. Бихте ли прочели в Масджид едно писмо, което дойде при нас от Аш-Шам?“. Абу Муса каза: „Той не може да го направи.“

Омар каза:„ Нечист ли е?“ Абу Муса каза: „Не, но е християнин.“ Абу Муса каза: „ И така Омар ме предупреди и убоде бедрото ми (с пръст), казвайки: „Изгони го (от Ал-Медина).“ След това той изрецитира,"

(О, вярващи! Не приемайте юдеите и християните за приятели...) Тогава той съобщи, че Абдула бин Утба е казал: „Внимавайте, някой от вас да не се окаже юдеин или християнин, макар и да не го знае“. Разказвачът на това изказване каза: „Мислехме, че той има предвид този аят“.

Разказва Абу Хурайра: Пророкът (мир нему) каза: „Един мъж последва религията на свой приятел; така че всеки трябва да обмисли с кого се сприятелява.“

Пратеникът на Аллах [каза]: “Не общувайте с никого, освен с вярващ и не позволявайте на никого да яде вашата храна, освен на този, който е благочестив.“

За да продължи, Пратеникът на Аллах (ﷺ) каза: Всеки, който общува с политеист и живее с него, е като него.

„О, вярващи! Не приемайте моите врагове и вашите врагове за приятели, като им давате (вашата) любов, въпреки че те не са повярвали в онази истина (т.е. в Аллах, пророка Мухаммад и този Коран), която е дошла при вас.“

Някои мюсюлмани си останаха приятели с юдеите, затова Аллах изпрати Корана, забранявайки им да се сприятеляват с юдеи. Вече се показа омразата от устата им и това, което те прикриват, е по-лошо.

„Аллах забранява на вярващите си слуги да имат за приятели юдеи и християни, защото те са врагове на исляма и неговия народ, нека Аллах да ги прокълне. След това Аллах заявява, че те са приятели помежду си и отправя предупредителна заплаха към онези, които правят това.“

По отношение на немюсюлманите, мюсюлманинът трябва да се отрече от тях и да не изпитва никаква любов в сърцето си към тях: [цитати Коран 60:1 и Коран 60:4]

Но това не означава, че мюсюлманинът не може да взаимодейства с тях по един вежлив начин, с което да ги насърчи да приемат исляма, стига това да е в рамките на указанията на шариата, както казва Аллах [цитат Коран 60:8]

[:... Муслим разказва в своя Сахих (2674); Коран 4: 97-98; Абу Дауд разказва в своята Суна (2645); Ал-Тирмизи разказва в своя Джаами(1640); Ибн ал-Кайим е казал в Тахдееб ал-Сунан (Аун, 7/304); Абу Даууд (2787); Ал-Хааким (2/141); Имам Ахмад (4/365); и Ал-Насааи (4177)]

Тези текстове показват основния принцип, че мюсюлманинът не бива се установява сред кафирите в техните страни и че е длъжен да се премести от тези земи в мюсюлманските земи. Прави се изключение от това, ако престоят му там е по необходимост, но необходимостта не трябва да бъде преувеличена. Ако мюсюлманинът трябва да бъде физически с тях (немюсюлманите), той не бива да бъде с тях в сърцето си и следва да избягва ненужното смесване с тях...

... Нещо друго, което ще ви помогне да спрете да се смесвате с немюсюлманите, е да запомните, че тези кафири - макар и да имат добри порядки и някои добри качества – вършат също така и редица крайно грешни неща, всяко едно от които е достатъчно, за да обезсмисли всички добри дела, които могат да направят. Сред тези зли неща е вярата на християните - например - че Бог е един от трима (Троица), както казва Аллах:[цитат от Коран 5:73].

Всички останали кафирски народи съдружават на Аллах, или пък изобщо не вярват в Бог.

Кафирите като цяло не вярват в Корана или в посланието на нашия Пророк Мухаммад (мир нему и Аллах да го благослови), но отхвърлят Корана и отхвърлят нашия Пророк (мирът и благословението на Аллах да бъдат върху него); и така, как може мюсюлманинът да бъде благословен към тях с техния куфр (неверие) и заблуда?

Дори да зачитат някои ваши права, като се отнасят добре с вас, те не зачитат правата на Аллах и не зачитат правата на Корана и не дават на нашия Пророк (мир нему и Аллах да го благослови) права. Правата на Аллах и Неговата книга и Неговия Пророк са по-важни от нашите лични права. Запомнете това, понеже това е едно от нещата, които ще ви помогнат да ги намразите и да ги считате за врагове, докато не повярват само и единствено в Аллах, както е споменато в цитирания по-горе аят: [цитира Коран 60:4]

„Подражанието произвежда приятелство и любов и считането им за съюзници отвътре, както и обичането им отвътре предизвиква това да им подражаваш отвън.“ Аллах ни казва, че няма (истински)вярващ, който да приема каафир за приятел, защото който приеме каафир за приятел, не е вярващ. Подражанието отвън предполага, че човек обича (този, на когото подражава), и заради това е забранено.“

„Коранът, Суната и иджмаата(консенсусът между учените) показват, че ние трябва да се разграничаваме от кяфирите(неверниците в Аллах) във всички аспекти и не бива да им подражаваме, защото подражанието отвън ще ни накара да им подражаваме в техните лоши дела и навици, и дори във вярванията им, което ще доведе до това да се сприятелим с тях в сърцата ни, така че именно обичта към тях в нашите сърца ще ни накара да им подражаваме отвън.^[2]“

Изказване на съболезнования на каафир, ако някой от близките му - приятел или роднина - умре. По този въпрос има различни мнения сред учените. Някои от учените казват, че е харам да им се изказват съболезнования, а други казват, че е допустимо. Някои от тях са добавили допълнителни подробности и казват, че ако това служи на дадена полезна цел, като надеждата, че те могат да станат мюсюлмани и това може да отблъсне злото им, което не може да бъде направено иначе, освен с изказване на съболезнования, тогава е допустимо, а в противен случай е харам(забранено). По-правилната гледна точка е, че ако това изказване на съболезнования към тях се разглежда като вид уважение, тогава това е хараам, в противен случай трябва да търсим онова, което ще донесе най-голяма полза.

В този стих [5:51] Аллах ни казва, че всеки, който приема юдеите и християните за приятели, става един от тях, защото ги приема за приятели. На друго място Аллах заявява, че сприятеляването с тях предизвиква гнева на Аллах и Неговото вечно наказание и че ако този, който ги приема за приятели, е бил истински вярващ, е нямало да ги приема за приятели.

Една фетва, издадена през месец август 2007 г. от генералния секретар на Съвета на мюсюлманските юристи в Америка (Assembly of Muslim Jurists in America , AMJA), д-р Шейх Салах Ал-Сауи, заявява, че бракът между жена-мюсюлманка и мъж-немюсюлманин е забранен и невалиден, а детето родено в него е незаконно:

„Мъдростта на религиозната забрана [срещу брака между мюсюлманка и немюсюлманин лежи в] предпазването [на жената] от съблазънта да се отдалечи от вярата. Коранът оправдава тази забрана като казва, че тези бракове „зоват [вярващия] към Адския огън; Коран 2:221.“

„Оправданието, че някой не може да си намери [мюсюлмански] партньор за брак е напълно невалидно, както от религиозна, така и от практична гледна точка… понеже който не може да се намери съпруга, трябва да остане целомъдрен, докато Аллах не го избави [от тежкото му състояние], защото Аллах е казал: (цитат от Коран 24:33).“

„[Бракът между мюсюлманка и немюсюлманин] е невалиден и презрян, тъй като знаем, а и всеки, който има контакт с мюсюлманските общности на Запад, знае, че броят на [мюсюлманите] мъже, търсещи брак, расте. Когато мюсюлманските жени се държат праведно и посещават джамията, те ще получават много предложения за брак и ще имат много [подходящи партньори], от които да избират...

„Извинението, че [мъжът и жената] имат емоционална връзка, която оправдава забраненото, е едно от най-подлите оправдания ..."

„ Омар не харесваше тази порядка, за да не би мюсюлманите да се въздържат да се женят за мюсюлманки, или поради подобни причини“. Автентична верига от разказвачи заявява, че Шакик е казал: Веднъж Худхайфа се ожени за юдейка и Умар му написа: „Разведи се с нея“. Той му отговори: „Твърдиш, че трябва да се разведа с нея, защото тя не е законна за мен ли?“. Той каза: „Не. Но се страхувам, че може да се ожените за блудниците сред тях“. Ибн Джарир разказва, че Зайд бин Уаб е казал, че Омар бин Хатаб е казал:„Мюсюлманинът се жени за християнката, но християнинът не се жени за мюсюлманката“.

О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората-угнетители.