Разлика между версии на „Юдаизмът и християнството са насилствени, колкото исляма?“

От УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
[проверена версия][проверена версия]
(Muhammad's Role)
 
(Не са показани 6 междинни версии от същия потребител)
Ред 3: Ред 3:
 
''Статията е публикувана в сайта [http://www.meforum.org/2159/are-judaism-and-christianity-as-violent-as-islam Middle East Forum].''
 
''Статията е публикувана в сайта [http://www.meforum.org/2159/are-judaism-and-christianity-as-violent-as-islam Middle East Forum].''
 
==Дали юдаизмът и християнството са насилствени, колкото исляма?==
 
==Дали юдаизмът и християнството са насилствени, колкото исляма?==
{{Quote| Карън Армстронг| "В Библията има много повече насилие, отколкото в Корана; Идеята, че ислямът олицетворява себе си с меч, е родена на Запад и е създадена  от кръстоносците. В действителност, обаче, кръстоносците са водили жестоки войни срещу Исляма"<ref>Andrea Bistrich, "Discovering the common grounds of world religions," interview with Karen Armstrong, Share International, Sept. 2007, pp. 19-22.</ref>.}}
+
{{Quote| Карън Армстронг| "В Библията има много повече насилие, отколкото в Корана; Идеята, че [[Ислям|ислямът]] олицетворява себе си с меч, е родена на Запад и е създадена  от кръстоносците. В действителност, обаче, кръстоносците са водили жестоки войни срещу Исляма"<ref>Andrea Bistrich, "Discovering the common grounds of world religions," interview with Karen Armstrong, Share International, Sept. 2007, pp. 19-22.</ref>.}}
 
Това са думи на бившата монахиня Карън Армстронг. Този цитат съдържа най-силния аргумент срещу обвинението на исляма в насилие и неприличие. Привържениците на тази теория смятат, че не само Исляма, но всички други монотеистични религии, признавайки един Бог, са основани на базата на насилствени и противоречащи си свещени писания, с кървава история.
 
Това са думи на бившата монахиня Карън Армстронг. Този цитат съдържа най-силния аргумент срещу обвинението на исляма в насилие и неприличие. Привържениците на тази теория смятат, че не само Исляма, но всички други монотеистични религии, признавайки един Бог, са основани на базата на насилствени и противоречащи си свещени писания, с кървава история.
 
Веднага след като се дадат примери от писанията на Исляма - на първо място, Корана и по-нататъшни действия и думите на Мухаммад (хадисите) - демонстриращи иманентната агресивност на Исляма,  незабавно следва възражение, че и други Писания, а именно юдео-християнските, също са пълни с жестокост.
 
Веднага след като се дадат примери от писанията на Исляма - на първо място, Корана и по-нататъшни действия и думите на Мухаммад (хадисите) - демонстриращи иманентната агресивност на Исляма,  незабавно следва възражение, че и други Писания, а именно юдео-християнските, също са пълни с жестокост.
Ред 95: Ред 95:
 
Но това означава, че ако един човек, който по природа е склонен към такива действия, а също така е мюсюлманин, може лесно да оправдае действията си, позовавайки се на "Сунната на Пророка" - точно като Ал Кайда оправда атентатите от 11-ти Септември, когато бяха убити невинни жени, деца и мъже - класифицира ги като "граждани отказват да се предадат". Мухаммад е допускал неговите последователи да използват катапулти по време на обсадата на град Таиф в 630г.,  време, в което невинни хора, включително жени и деца са били убити. Също така, когато се е решавал въпроса и за нощни нападения и палежи на укрепления на ислямски неверници, сред които жени и деца, Пророкът Мухаммад казал: "Те (жени и деца) принадлежат към тях (неверници)" <ref>Sahih Muslim, B19N4321; for English translation, see Raymond Ibrahim, The Al Qaeda Reader (New York: Doubleday, 2007), p. 140.</ref>
 
Но това означава, че ако един човек, който по природа е склонен към такива действия, а също така е мюсюлманин, може лесно да оправдае действията си, позовавайки се на "Сунната на Пророка" - точно като Ал Кайда оправда атентатите от 11-ти Септември, когато бяха убити невинни жени, деца и мъже - класифицира ги като "граждани отказват да се предадат". Мухаммад е допускал неговите последователи да използват катапулти по време на обсадата на град Таиф в 630г.,  време, в което невинни хора, включително жени и деца са били убити. Също така, когато се е решавал въпроса и за нощни нападения и палежи на укрепления на ислямски неверници, сред които жени и деца, Пророкът Мухаммад казал: "Те (жени и деца) принадлежат към тях (неверници)" <ref>Sahih Muslim, B19N4321; for English translation, see Raymond Ibrahim, The Al Qaeda Reader (New York: Doubleday, 2007), p. 140.</ref>
  
==Jewish and Christian Ways==
+
==Еврейският и християнският път==
  
Though law-centric and possibly legalistic, Judaism has no such equivalent to the Sunna; the words and deeds of the patriarchs, though described in the Old Testament, never went on to prescribe Jewish law. Neither Abraham's "white-lies," nor Jacob's perfidy, nor Moses' short-fuse, nor David's adultery, nor Solomon's philandering ever went on to instruct Jews or Christians. They were understood as historical acts perpetrated by fallible men who were more often than not punished by God for their less than ideal behaviour.
+
Въпреки факта, че в юдаизма няма такива равностойни сунни, думите и делата на патриарсите, описани в Стария Завет, никога не са ставали еврейски закон. Нито "бялата лъжа" на Авраам или Яков, нито предателство, нито темперамента на Моисей, нито  прелюбодеянието на Давид, нито флиртуванията на Соломон е довело до установяване на заповеди и насоки за поведението на юдеи или християни. Тези неща винаги са били схващани  като действия, които са се случили в историята и са извършени от хора, които в повечето случаи са били наказани от Бога за тяхното поведение.
  
As for Christianity, much of the Old Testament law was abrogated or fulfilled—depending on one's perspective—by Jesus. "Eye for an eye" gave way to "turn the other cheek." Totally loving God and one's neighbor became supreme law.<ref>Matt. 22:38-40.</ref> Furthermore, Jesus' sunna—as in "What would Jesus do?"—is characterized by passivity and altruism. The New Testament contains absolutely no exhortations to violence.
+
За християнството, повечето от законите на Стария Завет са били премахнати или изпълнени. "Око за око" се е превърнало в "обърнете и другата буза". Най-висшият закон е любовта към Бога и ближния(всички хора)<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#22 Матей 22:38-40]</ref> Освен това, учението на Христос се характеризира със сдържаност и алтруизъм. Няма абсолютно никакви призиви за насилие в Новия Завет.
  
Still, there are those who attempt to portray Jesus as having a similarly militant ethos as Muhammad by quoting the verse where the former—who "spoke to the multitudes in parables and without a parable spoke not"<ref>Matt. 13:34.</ref>—said, "I come not to bring peace but a sword."<ref>Matt. 10:34.</ref> But based on the context of this statement, it is clear that Jesus was not commanding violence against non-Christians but rather predicting that strife will exist between Christians and their environment—a prediction that was only too true as early Christians, far from taking up the sword, passively perished by the sword in [[Shahid|martyrdom]] as too often they still do in the Muslim world. <ref>See, for instance, "Christian Persecution Info," Christian Persecution Magazine, accessed Apr. 2, 2009.</ref>
+
И все пак понякога се опитват да приписват на Христос войнствени качества, подобни на тези на Мухаммад, позовавайки се на този ред, когато Христос "говореше на народа в притчи":<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#13 Матей 13:34]</ref>—"Аз не дойдох да донеса  мир, а меч."<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#10 Матей 10:34]</ref> Но в контекста на това твърдение става ясно, че Иисус не призовава за насилие срещу нехристияни, а по-скоро прогнозира, че между християни и тяхното обкръжение ще възникват спорове - и това предсказание е особено вярно, тъй като ранните християни, далеч от войнственост, пасивно загивали от меч като мъченици, което както и преди, така и сега се прави от ислямския свят.<ref>"Christian Persecution Info," Christian Persecution Magazine, accessed Apr. 2, 2009.</ref>
  
Others point to the violence predicted in the Book of [[Revelation]] while, again, failing to discern that the entire account is descriptive—not to mention clearly symbolic—and thus hardly prescriptive for Christians. At any rate, how can one conscionably compare this handful of New Testament verses that metaphorically mention the word "sword" to the literally hundreds of Qur'anic injunctions and statements by Muhammad that clearly command Muslims to take up a very real sword against non-Muslims?
+
Трябва да се отбележи, че насилието, пророкувано в Книгата Откровение от Библията, е чисто описателно, понякога символично, но по никакъв начин не е предписателно. Във всеки случай, как може да се сравняват няколкото реда от Новия завет, където думата "меч" се споменава абсолютно метафорично, с буквално стотиците предписания и изявленията на Мухаммад в Корана, които в действителност заповядват на мюсюлманите да вдигат и ползват меч срещу немюсюлмани?
  
Undeterred, Jenkins bemoans the fact that, in the New Testament, Jews "plan to stone Jesus, they plot to kill him; in turn, Jesus calls them liars, children of the Devil."<ref>Jenkins, "Dark_Passages."</ref> It still remains to be seen if being called "children of the Devil" is more offensive than being referred to as the descendants of apes and pigs—the Qur'an's appellation for Jews.<ref>Qur. 2:62-65, 5:59-60, 7:166.</ref> Name calling aside, however, what matters here is that, whereas the New Testament does not command Christians to treat Jews as "children of the Devil," based on the Qur'an, primarily 9:29, Islamic law obligates Muslims to subjugate Jews, indeed, all non-Muslims.
+
Непоколебимият Дженкинс оплаква факта, че в новозаветните писания евреите "искат да хвърлят камъни по Христос", а  Той от своя страна ги нарича лъжци и деца на дявола"<ref>Jenkins, "Dark_Passages."</ref> Добре, но кое е по-голямата обида - да ги нарече някой "деца на дявола" или да ги нарича "потомци на маймуни или прасета" - както Коранът се отнася с евреите<ref>{{Коран|2|65}},{{Коран|5|59-60}},{{Коран|7|166}}</ref>. Новият Завет не насърчава християните да третират евреите като "деца на дявола". Ислямското право, основано на Корана, основно ма аят от {{Коран|9|29}}, задължава мюсюлманите да покоряват евреите и всички немюсюлмани.
  
Does this mean that no self-professed Christian can be [[Islamic Antisemitism|anti-Semitic]]? Of course not. But it does mean that Christian anti-Semites are living oxymoron's—for the simple reason that textually and theologically, Christianity, far from teaching hatred or animosity, unambiguously stresses love and forgiveness. Whether or not all Christians follow such mandates is hardly the point; just as whether or not all Muslims uphold the obligation of jihad is hardly the point. The only question is, what do the religions command?
+
Това означава ли, че никой християнин не може да бъде антисемит? Разбира се, че не. Но това означава, че християните антисемити са лицемери - поради простата причина, че теологически и текстово християнството е далеч от доктрината на омразата, враждебност и напротив, проповядва любов и прошка. Тук не говорим дали всички християни следват тези принципи, точно както и не казваме, че всички мюсюлмани изпълняват задължението да следват джихад.
 +
Въпросът е какво повелява религията.
  
John Esposito is therefore right to assert that "Jews and Christians have engaged in acts of violence." He is wrong, however, to add, "We [Christians] have our own theology of hate." Nothing in the New Testament teaches hate—certainly nothing to compare with Qur'anic injunctions such as: "We [Muslims] disbelieve in you [non-Muslims], and between us and you enmity has shown itself, and hatred for ever until you believe in God alone."<ref>Qur. 60:4.</ref>
+
Ето защо Джон Еспозито е прав, когато казва, че "евреите и християните са замесени в актове на насилие". Той обаче греши, добавяйки: "Ние (християните) имаме собствена теология на омразата". Новият Завет не преподава омраза - със сигурност не може да бъде сравняван с такива предписания на Корана, като например: "Ние ви отхвърляме и ще се прояви вражда и омраза помежду ни, докато не повярвате единствено в Аллах."<ref>{{Коран|60|4}}</ref>
  
==Reassessing the Crusades==
+
==Преосмисляне на кръстоносците==
  
And it is from here that one can best appreciate the historic Crusades—events that have been thoroughly distorted by Islam's many influential apologists. Karen Armstrong, for instance, has practically made a career for herself by misrepresenting the Crusades, writing, for example, that "the idea that Islam imposed itself by the sword is a Western fiction, fabricated during the time of the Crusades when, in fact, it was Western Christians who were fighting brutal holy wars against Islam."<ref>Bistrich, "Discovering the common grounds of world religions," pp. 19-22; For a critique of Karen Armstrong's work, see "Karen Armstrong," in Andrew Holt, ed. Crusades-Encyclopedia, Apr. 2005, accessed Apr. 6, 2009.</ref> That a former nun rabidly condemns the Crusades vis-à-vis anything Islam has done makes her critique all the more marketable. Statements such as this of course ignore the fact that from the beginnings of Islam, more than 400 years before the Crusades, Christians have noted that Islam was spread by the sword.<ref>See, for example, the writings of Sophrinius, Jerusalem's patriarch during the Muslim conquest of the Holy City, just years after the death of Muhammad, or the chronicles of Theophane the Confessor.</ref> Indeed, authoritative Muslim historians writing centuries before the Crusades, such as Ahmad Ibn Yahya al-Baladhuri (d. 892) and Muhammad ibn Jarir at-Tabari (838-923), make it clear that Islam was spread by the sword.
+
Въз основа на всичко това, ние можем да разберем и оценим по-добре историческите действията на кръстоносците - събития, които се предават по много изкривен начин от много апологети на Исляма. Например, Карън Армстронг практически построи кариерата си върху изопачаване на историята на кръстоносците, заявявайки:
 +
{{Quote|Карън Армстронг|"идеята, че ислямът е меч, е изобретение на Запада, създаден по време на кръстоносците, когато в действителност на Запад, християни водили жестоки светите войни срещу Исляма."<ref>Bistrich, "Discovering the common grounds of world religions," pp. 19-22; For a critique of Karen Armstrong's work, see "Karen Armstrong," in Andrew Holt, ed. Crusades-Encyclopedia, Apr. 2005, accessed Apr. 6, 2009.</ref>}}
  
The fact remains: The Crusades were a counter-attack on Islam—not an unprovoked assault as Armstrong and other revisionist historians portray. Eminent historian Bernard Lewis puts it well,
+
Фактът, че тези теории идват от бивши монахините, които страхливо осъждат  кръстоносците (в сравнение с всичко, което е извършено от Исляма), е доказателство, че тези теории са леснопродаваеми. Подобни изказвания пренебрегват факта, че още 400 години преди да се появят кръстоносците, християни отбелязват, че Ислямът се разпространява с меч<ref>Виж например писанията на Софроний, ерусалимския патриарх по време на мюсюлманското завладяване на Светия град, само години след смъртта на ЮМухаммад или в хрониките на Теофан Изповедник.</ref>. Разбира се, авторитетни мюсюлмански историци, пишещи векове преди кръстоносците, като Ахмад ибн Иахиа Ал Баладхури (умрял 892г.) и Абу Джафар Мохамед ибн Джарир [[Ал Табари]] (838-923г) ясно показващи, че Ислямът се разпространява с меч.
  
Even the Christian crusade, often compared with the Muslim jihad, was itself a delayed and limited response to the jihad and in part also an imitation. But unlike the jihad, it was concerned primarily with the defense or reconquest of threatened or lost Christian territory. It was, with few exceptions, limited to the successful wars for the recovery of south-west Europe, and the unsuccessful wars to recover the Holy Land and to halt the Ottoman advance in the Balkans. The Muslim jihad, in contrast, was perceived as unlimited, as a religious obligation that would continue until all the world had either adopted the Muslim faith or submitted to Muslim rule. … The object of jihad is to bring the whole world under Islamic law.<ref>Bernard Lewis, The Middle East: A Brief History of the Last 2000 Years (New York: Scribner, 1995), p. 233-4.</ref>
+
Факт е, че кръстоносците са извършили контраатака срещу Исляма, а не атака, както се опитват да си представят Армстронг и други ревизионисти. Известният историк Бернар Луис убедително показва:
 +
{{Quote|Бернар Луис|Дори християнските кръстоносци, които често се сравняват с мюсюлманския джихад, в действителност е доста ограничен отговор на джихада, като го имитира само отчасти. Но за разлика от движението джихад кръстоносните походи са предимно с отбранителна цел и природа, или с една дума, това е въпрос на връщането на заграбените християнски територии от Исляма. С редки изключения, това движение е ограничено до успешната война за възстановяване на югозападна Европа и няколко неуспешни войни за възстановяване на Светите земи и ограничаване  на завоеванията на Османската империя на Балканите. За разлика от това, мюсюлманския джихад се разбира като безграничен религиозен дълг на всеки мюсюлманин, който ще продължи толкова дълго, докато света не приеме Исляма или не се подчини на управлението на мюсюлманите ... Целта на джихад е подчиняването на света, за да се възцари Ислямския закон.<ref>Bernard Lewis, The Middle East: A Brief History of the Last 2000 Years (New York: Scribner, 1995), p. 233-4.</ref>}}
  
Moreover, Muslim invasions and atrocities against Christians were on the rise in the decades before the launch of the Crusades in 1096. The Fatimid caliph Abu 'Ali Mansur Tariqu'l-Hakim (r. 996-1021) desecrated and destroyed a number of important churches—such as the Church of St. Mark in Egypt and the Church of the Holy Sepulchre in Jerusalem—and decreed even more oppressive than usual decrees against Christians and Jews. Then, in 1071, the Seljuk Turks crushed the Byzantines in the pivotal battle of Manzikert and, in effect, conquered a major chunk of Byzantine Anatolia presaging the way for the eventual capture of Constantinople centuries later.
+
Освен това, мюсюлманските нападения и жестокости срещу християните се ожесточавали  все повече десетилетия преди първите кръстоносни походи през 1096 година. Халиф Фатимид Абу Али Мансур Тарик ал-Хаким (996-1021) оскверненил и унищожил редица важни църкви - като например църквата Сан Марко в Египет и църквата на Божия гроб в Йерусалим, а също и ожесточил още повече потисническите постановления срещу християни и евреи. След това, през 1071г. селджукските турци разгромили  Византийската империя в битката при Манцикерт/ или Малазгирт/, и в резултат на това завладяли голяма част от византийската Анатолия/ сега Анадола/, като по този начин се подготвяло и завладяването на Константинопол в продължение на няколко века.
  
It was against this backdrop that Pope Urban II (r. 1088-1099) called for the Crusades:
+
И това било последната капка в чашата, след  което папа Урбан II (1088-1099г.) назначил  Кръстоносен поход срещу Исляма:
 +
{{Quote|Реч на папа Урбан II|От границите на Йерусалим и Константинопол започнаха да се разпространяват ужасни истории, в които често чувахме, че народите на Персийската държава (т.е. турските мюсюлмани) ... нахлували в земите на християните, опустошавали ги с меч, грабеж и огън; Те вземали част от пленените в земите си, а друга част от тях убивали, подлагали ги на жестоки мъчения, а най-накрая унищоживали църквите Божии или ги преустройваха на джамии за своята религия.<ref>"Speech of Urban—Robert of Rheims," in Edward Peters, ed., The First Crusade: The Chronicle of Fulcher of Chartres and Other Source Materials (Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 1998), p. 27.</ref>}}
  
From the confines of Jerusalem and the city of Constantinople a horrible tale has gone forth and very frequently has been brought to our ears, namely, that a race from the kingdom of the Persians [i.e., Muslim Turks] … has invaded the lands of those Christians and has depopulated them by the sword, pillage and fire; it has led away a part of the captives into its own country, and a part it has destroyed by cruel tortures; it has either entirely destroyed the churches of God or appropriated them for the rites of its own religion.<ref>"Speech of Urban—Robert of Rheims," in Edward Peters, ed., The First Crusade: The Chronicle of Fulcher of Chartres and Other Source Materials (Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 1998), p. 27.</ref>
+
Въпреки, че описанието на Урбан II е историческо значимо и исторически достоверно, фактите са си факти:  тези войни може да се тълкуват като агресивни или отбранителни, справедливи или несправедливи - но едно е ясно: че те не са били на базата на примера на Христос, и на тези, които се наричат Неговите последователи, защото Христос каза: "обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят"<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#5 Матей 5:44]</ref> Разбира се, от векове се води теологичен дебат, от Августин до Аквински, за определяне на това, какво е  отбранителна война, формулирана като "справедлива война". Защото се оказва, че кръстоносците, а не джихадисти са по-малко последователни по отношение на изпълнението на техните "свещени поръчения" (буквално); или обратното, джихадистите, а не кръстоносците са по-последователни в изпълнението на техните свещени разпореждания (също буквално). Освен това, както и примерите за насилие в Стария Завет, движението на кръстоносците си е с чисто историческа природа.
  
Even though Urban II's description is historically accurate, the fact remains: However one interprets these wars—as offensive or defensive, just or unjust—it is evident that they were not based on the example of [[Jesus]], who exhorted his followers to "love your enemies, bless those who curse you, do good to those who hate you, and pray for those who spitefully use you and persecute you."<ref>Matt. 5:44.</ref> Indeed, it took centuries of theological debate, from Augustine to Aquinas, to rationalize defensive war—articulated as "just war." Thus, it would seem that if anyone, it is the Crusaders—not the jihadists—who have been less than faithful to their scriptures (from a literal standpoint); or put conversely, it is the jihadists—not the Crusaders—who have faithfully fulfilled their scriptures (also from a literal stand point). Moreover, like the violent accounts of the Old Testament, the Crusades are historic in nature and not manifestations of any deeper scriptural truths.
+
Всъщност именно кръстоносците, както можем иронично да отбележим, най-добре са обяснили Исляма.
 +
Факт е, че кръстоносците продемонстрирали веднъж завинаги, че независимо от религиозните учения и писания, а понякога и в противоречие с тях самите, човек често е предразположен към проява на насилие.
  
In fact, far from suggesting anything intrinsic to Christianity, the Crusades ironically better help explain Islam. For what the Crusades demonstrated once and for all is that irrespective of religious teachings—indeed, in the case of these so-called Christian Crusades, despite them—man is often predisposed to violence. But this begs the question: If this is how Christians behaved—who are commanded to love, bless, and do good to their enemies who hate, curse, and persecute them—how much more can be expected of Muslims who, while sharing the same violent tendencies, are further commanded by the Deity to attack, kill, and plunder nonbelievers?
 
  
{{Core POTB}}
+
Но тогава възниква въпросът: ако християните (които са  призовани в техните писания да обичат, да благославят и да вършат добро на враговете си, които мразят, проклинат и гонят) се държат по подобен начин - какво остава да се очаква от мюсюлманите, на които Аллах Всемогъщият повелява да атакуват, убиват и ограбват невярващите в Аллах и Мухаммад?!
==See Also==
 
  
{{Hub4|Tu Quoque|Tu Quoque}}
+
 
*[[Answers to Objections When Discussing Islam]]
+
==Външни линкове на английски език==
 +
*[http://www.thereligionofpeace.com/Pages/Jesus-Muhammad.htm Сравняване на исляма и християнството, Мохамед и Исус] ''- Сравнение''
 +
*[http://www.thereligionofpeace.com/Pages/Bible-Quran-Violence.htm Летящи отвлечени самолети в стъклени къщи] ''- Отговор на американската мюсюлманска статия: Хвърляне на камъни в Корана от стъклена къща''
 +
*[http://www.americanthinker.com/2010/09/the_political_violence_of_the.html Политическото насилие на Библията и Корана]'' - Bill Warner, American Thinker, September 9, 2010''
 +
*[http://islamo-criticism.blogspot.com/2012/03/is-bible-more-bloodthirsty-than-quran.html Дали Библията е по-кръвожадна от Корана?] ''- Islamo-Criticism, 29-ти Март, 2012г.''
 +
*[http://hnn.us/articles/1178.html Как медиите грешат за джихад и кръстоносните походи]'' - Timothy Furnish Ph.D., Assistant Professor, World History, Georgia Perimeter College''
 +
*[http://www.thereligionofpeace.com/Pages/Games-Muslims-Play.htm Мюсюлманите играят игри] ''- Кратки опровергавания на най-разпространената ислямска апологетика''
 +
*[http://www.thereligionofpeace.com/Pages/Myths-of-Islam.htm Митовете на исляма] ''- Истината зад митовете, генерирани от мюсюлманите и западните апологети''
  
==External Links==
+
==Източници==
*[http://www.thereligionofpeace.com/Pages/Jesus-Muhammad.htm Comparing Islam and Christianity, Muhammad and Jesus] ''- A Side by Side Comparison''
 
*[http://www.thereligionofpeace.com/Pages/Bible-Quran-Violence.htm Flying Hijacked Planes into Glass Houses] ''- A response to the American Muslim article: Throwing Stones at the Quran from a Glass House''
 
*[http://www.americanthinker.com/2010/09/the_political_violence_of_the.html The Political Violence of the Bible and the Koran]'' - Bill Warner, American Thinker, September 9, 2010''
 
*[http://islamo-criticism.blogspot.com/2012/03/is-bible-more-bloodthirsty-than-quran.html Is the Bible more Bloodthirsty than the Qur'an?] ''- Islamo-Criticism, March 29, 2012''
 
*[http://hnn.us/articles/1178.html How the Media Misconstrue Jihad and the Crusades]'' - Timothy Furnish Ph.D., Assistant Professor, World History, Georgia Perimeter College''
 
*[http://www.thereligionofpeace.com/Pages/Games-Muslims-Play.htm Games Muslims Play] ''- Brief rebuttals to the most common Islamic apologetics''
 
*[http://www.thereligionofpeace.com/Pages/Myths-of-Islam.htm The Myths of Islam] ''- The truth behind myths generated by Muslims and Western apologists''
 
 
 
==References==
 
 
{{Reflist|30em}}
 
{{Reflist|30em}}
  
[[Category:Не завършени статии]]
+
[[Category:Завършени статии]]
 
[[ru:Являются_ли_иудаизм_и_христианство_столь_же_насильственными_как_ислам]]
 
[[ru:Являются_ли_иудаизм_и_христианство_столь_же_насильственными_как_ислам]]

Текуща версия към 10:32, 9 януари 2020

Тази статия е ЕсеPen-icon2.png,а есетата не отразяват непременно мнението на УикиИслям. Виж Отказване от права за детайли.


Image-Judaism Christianity Islam.JPG

Статията е публикувана в сайта Middle East Forum.

Дали юдаизмът и християнството са насилствени, колкото исляма?

"В Библията има много повече насилие, отколкото в Корана; Идеята, че ислямът олицетворява себе си с меч, е родена на Запад и е създадена от кръстоносците. В действителност, обаче, кръстоносците са водили жестоки войни срещу Исляма"[1].
Карън Армстронг

Това са думи на бившата монахиня Карън Армстронг. Този цитат съдържа най-силния аргумент срещу обвинението на исляма в насилие и неприличие. Привържениците на тази теория смятат, че не само Исляма, но всички други монотеистични религии, признавайки един Бог, са основани на базата на насилствени и противоречащи си свещени писания, с кървава история. Веднага след като се дадат примери от писанията на Исляма - на първо място, Корана и по-нататъшни действия и думите на Мухаммад (хадисите) - демонстриращи иманентната агресивност на Исляма, незабавно следва възражение, че и други Писания, а именно юдео-християнските, също са пълни с жестокост.

Често този аргумент обобщава и завършва дискусиите за това, че насилието е уникална характеристика, присъща единствено на Исляма. Вместо това се привеждат фалшиви аргументи, че не Исляма сам по себе си, а ненавистта и раздразнението от нарастващите икономически, политически и социални фактори, е онова, което води до насилие. Такава позиция прекрасно се съчетава с материалистичните възгледи на Запада.

Затова, преди да обвиняват Корана и думите и делата на Мухаммад и Исляма за насърчаване на насилие и нетърпимостта на Пророка към евреите, съветите са да обърнат внимание на бруталността на собствените си предци, както е видно от еврейските Писания. На християните също се препоръчва да си припомнят актовете на насилие, извършвани от техните предци, в името на религията както срещу християните, така и срещу неверниците. С други думи, на евреите и християните се напомня, че живеещите в стъклена къща не трябва да хвърлят камъни.

Обаче това така ли е в действителност? Доколко легитимно е да се правят аналогии с различните Писания? Възможно ли е да се обяснява и оправдава мюсюлманското насилие в днешно време от еврейското насилие в древността или християнското насилие през Средновековието? Във връзка с това, както Армстронг, Еспозито, Дженкинс и някои други казват: как могат евреите и християните да посочват проявата на ислямско насилие, като същевременно пренебрегват собствената си история и писания?


Насилието в еврейската и християнската история

Заедно с Армстронг, много изтъкнати писатели, историци и теолози споделят тази релативистична гледна точка. Например, Джон Еспозито, който е директор на Центъра за мюсюлманско-християнско образование на принц Алвалейд бин Талал в Джорджтаунския университет, пита:

"Защо продължаваме да задаваме един и същ въпрос (относно насилието в Исляма), а не поставяме този същия въпрос относно християнството и юдаизма? Евреите и християните са били замесени в актове на насилие. Ние всички имаме тъмни страници от историята ... Имаме собствена отечествена теология. В християнството и юдаизма има тенденции на нетолерантност; ние, за разлика от тях, се придържаме към теология на изключенията"[2]
Джон Еспозито

В статия на Филип Дженкинс, професор в Хуманитарния факултет в Пенсилванския университет "Тъмните страници на историята", тази позиция е описана най-пълно. Той се опитва да докаже, че в Библията има повече насилие, отколкото в Корана:

"По отношение на заповедите за жестокост и кръвопролитие, всяко сравнение между Библията и Корана е категорично погрешно. Всъщност Библията, по думите на американския богослов Филис Трибъл, е изпълнена с "текстове на терор". Библията съдържа много повече стихове на възхваляващи насилието или подтикващи към кръвопролития, отколкото Корана, жестокостта Библията е с много по-екстремален, насилствен характер ... Ако основния текст дефинира същността на религията, то юдаизма и християнството заслужават недвусмислено осъждане като религията на яростта"[3].
Филип Дженкинс

Някои истории от Библията, както и от юдео-християнската история, илюстриращи гледната точка на Дженкинс, една характеристика на юдаизма, а другата - християнството, редовно цитирани като пример, изискват по-внимателен анализ.

Военното изземване на Ханаанската земя от евреите, около 1200 г. пр. Хр. често се характеризира като геноцид и става символ на библейското насилие и нетолерантност. Бог казва на Мойсей:

16. Но в градовете на тия народи, които Господ, Бог твой, ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа,

17. а предай ги на заклятие: хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци (и гергесейци), както ти бе заповядал Господ, Бог твой,

18. за да ви не научат да правите също такива гнусотии, каквито са правили те за своите богове, та да не грешите и вие пред Господа, вашия Бог.
40. И порази Иисус цялата планинска и южна земя, низините и земята покрай планините и всичките им царе: не остави никого, който да оцелее, и всичко живо предаде на заклятие, както бе заповядал Господ, Бог Израилев;

Що се отнася до християнството, тъй като и в Новия Завет, не е възможно да се намерят стихове, които призовават към насилие, то тези, които заемат позицията, че християнството е също толкова жестоко, колкото и исляма, се базират на исторически факти, като войните на кръстоносците, водени от европейските християни в периодът между 11ти и 13ти век. По съвременните стандарти, кръстоносците наистина са жестоки и са извършили зло под сянката на кръста, в името на християнството. Така например, те събарят стените на Йерусалим през 1099 г., кръстоносците убиват почти цялото население на Светия град. Както е видно от Средновековната хроника “Gesta Danorum " убитите бяха толкова много, че нашите хора бяха до глезените в кръв".[4]

В светлината на горното, както Армстронг, Еспозито, Дженкинс и други отбелязват, защо тогава евреите и християните посочват Корана като доказателство за ислямската жестокост, като пренебрегват собствените си писания и собствената си история?

Библията срещу Корана

Отговорът на този въпрос е следния: такива аргументи объркват историята и теологията, смесвайки действията на обикновени хора с непоклатимите постулати на вярата, с Божието слово. Основната грешка е, че юдео-християнската история, в която има и насилие, се противопоставя на ислямската теология, която проповядва насилие. Разбира се, и трите основни монотеистични религии имат исторически примери за насилие и нетърпимост един към друг. Ключовият въпрос е: дали насилието се извършва по волята на Бог или по волята на отделните войнстващи хора?

Един интересен пример от Библията - Стар Завет, който е и книгата на юдеите. Бог изрично заповядал на евреите да унищожат Ханаан и съседните народи. Това проявление на насилие е изрично извършено заради Божията воля. Всички прояви на насилие, извършени от евреи и записани в Стария Завет, са история. Всичко това било заради заповед от Бога. Но това било само за определено време и на определено място и е било насочено срещу определени хора. Такова насилие никога не е било стандартизирано и не е част от еврейския закон. С други думи, библейските прояви на насилие носят описателен характер, а не предписателен характер.

Ето в какво се състои уникалността на ислямското насилие. Въпреки приликата с насилието в Стария Завет - извършено по Божие повеление и зафиксирано в историята - определени аспекти на ислямското насилие са се превърнали в стандарт на ислямското право и се прилагат постоянно. Така, въпреки че насилието в Корана има исторически контекст, основното значение на насилието се явява теологично. Обмислете следните редове от Корана, известни като "аятите на Меча":

А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.
Коран 9:5
Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра -; докато не дадат налога джизя безусловно и с покорство.
Коран 9:29

Подобно на учението от Стария Завет, където Бог заповядва на евреите да атакуват и убиват съседите си, "стиховете на меча" имат и исторически контекст. Аллах първо е заповядал насилието по време, когато под ръководството на Мухаммад, мюсюлманите са станали достатъчно силни, за да завладеят своите съседи християни и идолопоклонниците. Но за разлика от Стария завет, "аятите на меча" се превърнали в основна теологична линия на Исляма срещу "хората на Писанието" (т.е. евреите и християните) и към идолопоклонниците (т.е. хиндуисти, будисти и др.) И всъщност това послужило като началото на ислямските завоевания, които завинаги променили лицето на земята. Въз основа на аята от Коран 9:5, ислямския закон постановява, че идолопоклонниците и съдружаващите, трябва или да приемат исляма или да бъдат убивани. В същото време, аят 9:29 е основния принцип на добре познатата дискриминация срещу християни и евреи, живеещи на територията на ислямските държави.

Фактически, на базата на аятите на Меча и на многочислени други аяти, както и устни изявления на Мухаммад, държавни служители, шейхове, мюфтии, имами и цялата мюсюлманска общност в продължение на векове като цяло е в съгласие, че Ислямът трябва да е в постоянно състояние на война с немюсюлмански свят, до пълното му покоряване и потискане. Разбира се, мюсюлманските учени вярват, че аятите на Меча са някакви откровения по въпроси, свързани с отношението на Исляма към неислямския свят, както и че тези аяти анулират 200 други, дадени по-рано и по-толерантните аяти на Корана, като например "няма принуждение в религията" [5]

Известният ислямски учен Ибн Халдан (1332-1406), признат на Запад за неговите "прогресивни" възгледи, също заявява, че джихад било самозащита:

"В мюсюлманската общност, свещената война (джихад) е религиозно задължение, тъй като универсалността на мисията на Исляма е задължението да обърне всички към Исляма или чрез убеждаване или със сила ... При други религиозни групи няма такава универсална мисия, така че свещена война не е техен религиозен дълг, те само се отбраняват ... Те само проповядват своята религия сред своя народ. Затова израилтяните след Мойсей и Йешуа(Иисус) останаха без лидер (т.е. халифат). Единствената им цел е да се запази тяхната религия (но не и да я разпространяват до други хора) ... Но Ислямът е длъжен да завзема властта над другите народи"[6]
Ибн Халдан

Съвременните власти се съгласяват. Енциклопедия на исляма в статия, озаглавена "Джихад", написана от Емил Тайан, заявява, че "разпространението на Исляма е свещен дълг на мюсюлманите изначално ... Джихадът трябва да продължи толкова дълго, докато Ислямът не започне да доминират в света. Ислямът трябва изцяло да надделее, преди доктрината за джихад (свята война в името на разпространението на Исляма) да бъде премахнат. Иракски адвокат Маджид Хадури (1909-2007г.), след определянето на джихад като война, пише, че "джихад се счита от всички адвокати, почти без изключение, като колективно задължение на цялата мюсюлманска общност".[7]Мюсюлманските юридически разпоредби, написани на арабски език, не оставят никакво съмнение в това.[8]

Езикът на Корана

Сравнявайки аяти от Корана, които говорят за насилие, с аналогични цитати от Стария Завет, можем да кажем, че Коранът съвършено ясно използва език, който излиза извън време и пространство, като призовава вярващите да преследват и убиват неверниците и сега, както и в миналите времена. Бог заповядва на евреите да убият хетейците, аморейците, ханаанските народи,/ Перизит, Хивит, Иебузит, тези не съществуват в Библията, бел.ред/ - тоест, някои народи и то само в определен период от време. Бог никога не е дава заповеди на евреите в някакво неограничено време, не заповядва на потомците на евреите да убиват и. От друга страна, въпреки че враговете на исляма, както и враговете на юдеите са исторически факт (т.е. християнска Византия и зороастрийска Персия), Корана рядко уточнява конкретното специфични названия. Вместо това, на мюсюлманите се повелява да се борят с "хора на Писанието" (християни и евреи.) - "докато те лично не платят данък и да си останат унижени" [9] и "убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада"[10]

Две съюзни думи на арабски "докогато" (хатта) и "където" (хейсу) демонстрират вечния и повсеместен характер на тези заповеди: все още има "хора на Книгата", които трябва да бъдат "окончателно смирени" (по-специално в Америка, Европа и Израел), както и "идолопоклонници", които трябва да бъдат убити "навсякъде където.." (най-вече в Азия и Субсахарска Африка). В действителност, характеристика на почти всички заповеди на насилие в ислямските писания е тяхната всеобхватност и вечност : "И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах"[11] Също така, в една добре доказана традиция, която се появява в хадисите, Мухаммaд проповядва:

Повелено ми бе да водя война с човечеството, докато не осъзнаят, че няма друг Бог освен Аллах, и че Мухаммад е Неговият пратеник; докато не се обърнат към исляма. Ако го сторят, животът и имуществото им ще бъдат защитени.[12]


Лингвистичният аспект е ключът към разбирането на постулатите на свещените писания по отношение на насилието. Въпреки това, Дженкинс се оплаква:

Заповедите да се убива, да се извършва етническо прочистване, утвърждаване на сегрегация, да се ненавиждат и да се страхуват другите народи и религии ... - всичко това се съдържа в Библията и е много повече, отколкото в Корана. На всеки етап можем да спорим за смисъла и тълкуването на отделните текстове, както и за това колко са уместни в по-късни периоди от време. Но фактът, че тези думи са написани на текстовете, е факт, както и включването на тези думи в текста на Писанието буквално означава, че те са канонизирани също така, както и в мюсюлманските писания." [13]
Филип Дженкинс


Но какво има предвид Дженкинс с това за "канонизацията"? Ако той има предвид, че такива стихове са част от канонизираните книги на юдейско-християнските свещени писания, той е абсолютно прав, но ако иска да каже, че тези заповеди се изпълняват в юдео-християнския свят, то той - дълбоко греши.

Не може да се опираме единствено на философски аргументи. Както историята, така и съвременният живот осигуряват материал за релативизма на Дженкинс. Точно както през първи век, разпространението на християнството е проходило през кръвта на мъчениците, така и ислямът се разпространява насилие чрез завоевания и кръвопролития. И, разбира се, Исляма от първия си ден до момента, повсеместно се разпространява посредством завоевания. Това се доказва от факта, че повечето от териториите, наречен ислямски свят или Дар ал Ислям, са били завоювани от меча на Исляма. Това е исторически факт, признат от най-авторитетните ислямски историци. Дори и Арабския полуостров, наричан "родината" на Исляма, е бил потопен в кръвопролития, както е видно от войната Ридда, след смъртта на Мухаммад, когато халиф Абу Бакр е убил десетки хиляди араби за измяна към Исляма.

Ролята на Мухаммад

Връщайки се към фалшивите теории, с които се опитват да оправдава насилието на мюсюлманите, с разочарование от влиянието на икономическо и политическо подтисничество - може да се зададе въпроса: Какво ще кажете за потиснатите християни и евреи, да не говорим за потиснатите индуси и будисти в света днес?

Дори въпреки факта, че в ислямския свят големия дял от драматични заглавия във вестници и медии е за насилие, тероризъм, атентатори-самоубийци, обезглавявания - то далеч не е единственият регион в света, който страда от вътрешни и външни проблеми.

Например, въпреки факта, че почти цялата Африка в региона на Сахара, е пропита с политическа корупция, потисничество и бедност, то Сомалия - единствената страна в този регион, която е напълно мюсюлманска, е водеща по отношение на насилието, тероризъм и пълен хаос. Освен това онези, които са отговорни за насилието и призовават за нетолерантност, за драконови правни мерки - са членове на групата "Джихад" Ал-Шабаб (младежи) - изразяват и оправдават всичките си действия чрез ислямските парадигми.

В Судан, в резултат на джихадистки геноцид срещу християните и политеистичните народностни групи, който в момента е в ход под ръководството на хартумското политическо ислямско правителство, са убити около един милион "неверници" и "вероотстъпници". Фактът, че Организацията за Ислямската конференция се обяви в защитата на суданският мюсюлмански президент Хасан Ахмад Ал-Башир, издевателствата на който подлежат на Международен съд, също потвърждава това, че ислямските организации опитват всячески да оправдаят насилието по отношение на немюсюлманите и на тези, които се считат за недостатъчно(умерени) мюсюлмани.

В латиноамериканските и не-мюсюлманските азиатски държави съществуват също толкова много авторитарни деспотични режими, бедност и други проблеми, които са характерни и за мюсюлманския свят. Въпреки това, във вестници и медии не виждаме статии за християни, будисти или индуси, които взривяват коли, пълни с експлозиви в близост до сгради, където е ръководството на деспотичните режими (например кубински или китайски комунисти), не виждаме и да размахват свещени писания и викат "Христос (или Буда, или Вишну) е по-велик! " и да взрияват хора или да обезглавяват! Защо?

Има един аспект, който често се пренебрегва - или чрез невежество, или умишлено - от тези, които настояват, че насилието и нетолерантността са присъщи за всички религии, в същата степен. В допълнение към свещените думи на Корана, поведението на Мухаммад - неговата сунна(достоверни хадиси) или "пример" - е изключително важен източник на законодателство в Исляма. Мюсюлманите гледат да следват примера на Мухаммад при всички обстоятелства в живота: "Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас"[14]. А образа и поведението на Мухаммад към немюсюлманите е съвсем очевиден.

Например, спорейки с концепцията за умерен Ислям, терористът Осама бин Ладен, който според проучване на общественото мнение, проведено от известната телевизия - Ал Джазира,[15] се ползва с подкрепата на половината от арабско-ислямския свят, говори за Сунната на пророка:

"Умереност" е демонстрирана от нашия пророк, който остана в Медина не повече от три месеца, без да нападне земите на неверниците, да унищожи укрепленията им, да заграби имуществото им, живота и жените им.[16]
Абд Ал Рахим


В действителност, грабежи и плячкосване на неверници, пленяване в робство на жени и деца се оказват обосновани със сунната на Мухаммад - достоверните хадиси и Корана.[17] 90 на сто от мюсюлманите се наричат сунити (от сунна), те наброяват повече от един милиард души. Концепцията на Сунната постановява, че всичко, което е извършено или одобрено от Мухаммад, е най-добрият пример за поведение на цялото човечество в настоящия момент, и то не в по-малка степен, отколкото в миналите векове. Това, разбира се, не означава, че мюсюлманите в голямата си маса живеят само, за да грабят, убиват или изнасилват.

Но това означава, че ако един човек, който по природа е склонен към такива действия, а също така е мюсюлманин, може лесно да оправдае действията си, позовавайки се на "Сунната на Пророка" - точно като Ал Кайда оправда атентатите от 11-ти Септември, когато бяха убити невинни жени, деца и мъже - класифицира ги като "граждани отказват да се предадат". Мухаммад е допускал неговите последователи да използват катапулти по време на обсадата на град Таиф в 630г., време, в което невинни хора, включително жени и деца са били убити. Също така, когато се е решавал въпроса и за нощни нападения и палежи на укрепления на ислямски неверници, сред които жени и деца, Пророкът Мухаммад казал: "Те (жени и деца) принадлежат към тях (неверници)" [18]

Еврейският и християнският път

Въпреки факта, че в юдаизма няма такива равностойни сунни, думите и делата на патриарсите, описани в Стария Завет, никога не са ставали еврейски закон. Нито "бялата лъжа" на Авраам или Яков, нито предателство, нито темперамента на Моисей, нито прелюбодеянието на Давид, нито флиртуванията на Соломон е довело до установяване на заповеди и насоки за поведението на юдеи или християни. Тези неща винаги са били схващани като действия, които са се случили в историята и са извършени от хора, които в повечето случаи са били наказани от Бога за тяхното поведение.

За християнството, повечето от законите на Стария Завет са били премахнати или изпълнени. "Око за око" се е превърнало в "обърнете и другата буза". Най-висшият закон е любовта към Бога и ближния(всички хора)[19] Освен това, учението на Христос се характеризира със сдържаност и алтруизъм. Няма абсолютно никакви призиви за насилие в Новия Завет.

И все пак понякога се опитват да приписват на Христос войнствени качества, подобни на тези на Мухаммад, позовавайки се на този ред, когато Христос "говореше на народа в притчи":[20]—"Аз не дойдох да донеса мир, а меч."[21] Но в контекста на това твърдение става ясно, че Иисус не призовава за насилие срещу нехристияни, а по-скоро прогнозира, че между християни и тяхното обкръжение ще възникват спорове - и това предсказание е особено вярно, тъй като ранните християни, далеч от войнственост, пасивно загивали от меч като мъченици, което както и преди, така и сега се прави от ислямския свят.[22]

Трябва да се отбележи, че насилието, пророкувано в Книгата Откровение от Библията, е чисто описателно, понякога символично, но по никакъв начин не е предписателно. Във всеки случай, как може да се сравняват няколкото реда от Новия завет, където думата "меч" се споменава абсолютно метафорично, с буквално стотиците предписания и изявленията на Мухаммад в Корана, които в действителност заповядват на мюсюлманите да вдигат и ползват меч срещу немюсюлмани?

Непоколебимият Дженкинс оплаква факта, че в новозаветните писания евреите "искат да хвърлят камъни по Христос", а Той от своя страна ги нарича лъжци и деца на дявола"[23] Добре, но кое е по-голямата обида - да ги нарече някой "деца на дявола" или да ги нарича "потомци на маймуни или прасета" - както Коранът се отнася с евреите[24]. Новият Завет не насърчава християните да третират евреите като "деца на дявола". Ислямското право, основано на Корана, основно ма аят от Коран 9:29, задължава мюсюлманите да покоряват евреите и всички немюсюлмани.

Това означава ли, че никой християнин не може да бъде антисемит? Разбира се, че не. Но това означава, че християните антисемити са лицемери - поради простата причина, че теологически и текстово християнството е далеч от доктрината на омразата, враждебност и напротив, проповядва любов и прошка. Тук не говорим дали всички християни следват тези принципи, точно както и не казваме, че всички мюсюлмани изпълняват задължението да следват джихад. Въпросът е какво повелява религията.

Ето защо Джон Еспозито е прав, когато казва, че "евреите и християните са замесени в актове на насилие". Той обаче греши, добавяйки: "Ние (християните) имаме собствена теология на омразата". Новият Завет не преподава омраза - със сигурност не може да бъде сравняван с такива предписания на Корана, като например: "Ние ви отхвърляме и ще се прояви вражда и омраза помежду ни, докато не повярвате единствено в Аллах."[25]

Преосмисляне на кръстоносците

Въз основа на всичко това, ние можем да разберем и оценим по-добре историческите действията на кръстоносците - събития, които се предават по много изкривен начин от много апологети на Исляма. Например, Карън Армстронг практически построи кариерата си върху изопачаване на историята на кръстоносците, заявявайки:

"идеята, че ислямът е меч, е изобретение на Запада, създаден по време на кръстоносците, когато в действителност на Запад, християни водили жестоки светите войни срещу Исляма."[26]
Карън Армстронг

Фактът, че тези теории идват от бивши монахините, които страхливо осъждат кръстоносците (в сравнение с всичко, което е извършено от Исляма), е доказателство, че тези теории са леснопродаваеми. Подобни изказвания пренебрегват факта, че още 400 години преди да се появят кръстоносците, християни отбелязват, че Ислямът се разпространява с меч[27]. Разбира се, авторитетни мюсюлмански историци, пишещи векове преди кръстоносците, като Ахмад ибн Иахиа Ал Баладхури (умрял 892г.) и Абу Джафар Мохамед ибн Джарир Ал Табари (838-923г) ясно показващи, че Ислямът се разпространява с меч.

Факт е, че кръстоносците са извършили контраатака срещу Исляма, а не атака, както се опитват да си представят Армстронг и други ревизионисти. Известният историк Бернар Луис убедително показва:

Дори християнските кръстоносци, които често се сравняват с мюсюлманския джихад, в действителност е доста ограничен отговор на джихада, като го имитира само отчасти. Но за разлика от движението джихад кръстоносните походи са предимно с отбранителна цел и природа, или с една дума, това е въпрос на връщането на заграбените християнски територии от Исляма. С редки изключения, това движение е ограничено до успешната война за възстановяване на югозападна Европа и няколко неуспешни войни за възстановяване на Светите земи и ограничаване на завоеванията на Османската империя на Балканите. За разлика от това, мюсюлманския джихад се разбира като безграничен религиозен дълг на всеки мюсюлманин, който ще продължи толкова дълго, докато света не приеме Исляма или не се подчини на управлението на мюсюлманите ... Целта на джихад е подчиняването на света, за да се възцари Ислямския закон.[28]
Бернар Луис

Освен това, мюсюлманските нападения и жестокости срещу християните се ожесточавали все повече десетилетия преди първите кръстоносни походи през 1096 година. Халиф Фатимид Абу Али Мансур Тарик ал-Хаким (996-1021) оскверненил и унищожил редица важни църкви - като например църквата Сан Марко в Египет и църквата на Божия гроб в Йерусалим, а също и ожесточил още повече потисническите постановления срещу християни и евреи. След това, през 1071г. селджукските турци разгромили Византийската империя в битката при Манцикерт/ или Малазгирт/, и в резултат на това завладяли голяма част от византийската Анатолия/ сега Анадола/, като по този начин се подготвяло и завладяването на Константинопол в продължение на няколко века.

И това било последната капка в чашата, след което папа Урбан II (1088-1099г.) назначил Кръстоносен поход срещу Исляма:

От границите на Йерусалим и Константинопол започнаха да се разпространяват ужасни истории, в които често чувахме, че народите на Персийската държава (т.е. турските мюсюлмани) ... нахлували в земите на християните, опустошавали ги с меч, грабеж и огън; Те вземали част от пленените в земите си, а друга част от тях убивали, подлагали ги на жестоки мъчения, а най-накрая унищоживали църквите Божии или ги преустройваха на джамии за своята религия.[29]
Реч на папа Урбан II

Въпреки, че описанието на Урбан II е историческо значимо и исторически достоверно, фактите са си факти: тези войни може да се тълкуват като агресивни или отбранителни, справедливи или несправедливи - но едно е ясно: че те не са били на базата на примера на Христос, и на тези, които се наричат Неговите последователи, защото Христос каза: "обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят"[30] Разбира се, от векове се води теологичен дебат, от Августин до Аквински, за определяне на това, какво е отбранителна война, формулирана като "справедлива война". Защото се оказва, че кръстоносците, а не джихадисти са по-малко последователни по отношение на изпълнението на техните "свещени поръчения" (буквално); или обратното, джихадистите, а не кръстоносците са по-последователни в изпълнението на техните свещени разпореждания (също буквално). Освен това, както и примерите за насилие в Стария Завет, движението на кръстоносците си е с чисто историческа природа.

Всъщност именно кръстоносците, както можем иронично да отбележим, най-добре са обяснили Исляма. Факт е, че кръстоносците продемонстрирали веднъж завинаги, че независимо от религиозните учения и писания, а понякога и в противоречие с тях самите, човек често е предразположен към проява на насилие.


Но тогава възниква въпросът: ако християните (които са призовани в техните писания да обичат, да благославят и да вършат добро на враговете си, които мразят, проклинат и гонят) се държат по подобен начин - какво остава да се очаква от мюсюлманите, на които Аллах Всемогъщият повелява да атакуват, убиват и ограбват невярващите в Аллах и Мухаммад?!


Външни линкове на английски език

Източници

  1. Andrea Bistrich, "Discovering the common grounds of world religions," interview with Karen Armstrong, Share International, Sept. 2007, pp. 19-22.
  2. C-SPAN2, June 5, 2004.
  3. Philip Jenkins, "Dark Passages," The Boston Globe, Mar. 8, 2009.
  4. "The Fall of Jerusalem," Gesta Danorum, accessed, 2-ри Април, 2009г.
  5. Коран 2:256
  6. Ibn Khaldun, The Muqudimmah: An Introduction to History, Franz Rosenthal, trans. (New York: Pantheon, 1958,) vol. 1, p. 473.
  7. Majid Khadduri, War and Peace in the Law of Islam (London: Oxford University Press, 1955), p. 60.
  8. See, for instance, Ahmed Mahmud Karima, Al-Jihad fi'l-Islam: Dirasa Fiqhiya Muqarina (Cairo: Al-Azhar University, 2003).
  9. Коран 9:29
  10. Коран 9:5
  11. Коран 8:39
  12. Ibn al-Hajjaj Muslim, Sahih Muslim, C9B1N31; Muhammad Ibn Isma'il al-Bukhari, Sahih al-Bukhari (Lahore: Kazi, 1979), B2N24.
  13. Jenkins, "Dark_Passages."
  14. Коран 33:21
  15. "Al-Jazeera-Poll: 49% of Muslims Support Osama bin Laden," Sept. 7-10, 2006, accessed Apr. 2, 2009.
  16. 'Abd al-Rahim 'Ali, Hilf al Irhab (Cairo: Markaz al-Mahrusa li 'n-Nashr wa 'l-Khidamat as-Sahafiya wa 'l-Ma'lumat, 2004).
  17. За пример: Коран 4:24,Коран 4:92,Коран 8:69,Коран 24:33,Коран 33:50
  18. Sahih Muslim, B19N4321; for English translation, see Raymond Ibrahim, The Al Qaeda Reader (New York: Doubleday, 2007), p. 140.
  19. Матей 22:38-40
  20. Матей 13:34
  21. Матей 10:34
  22. "Christian Persecution Info," Christian Persecution Magazine, accessed Apr. 2, 2009.
  23. Jenkins, "Dark_Passages."
  24. Коран 2:65,Коран 5:59-60,Коран 7:166
  25. Коран 60:4
  26. Bistrich, "Discovering the common grounds of world religions," pp. 19-22; For a critique of Karen Armstrong's work, see "Karen Armstrong," in Andrew Holt, ed. Crusades-Encyclopedia, Apr. 2005, accessed Apr. 6, 2009.
  27. Виж например писанията на Софроний, ерусалимския патриарх по време на мюсюлманското завладяване на Светия град, само години след смъртта на ЮМухаммад или в хрониките на Теофан Изповедник.
  28. Bernard Lewis, The Middle East: A Brief History of the Last 2000 Years (New York: Scribner, 1995), p. 233-4.
  29. "Speech of Urban—Robert of Rheims," in Edward Peters, ed., The First Crusade: The Chronicle of Fulcher of Chartres and Other Source Materials (Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 1998), p. 27.
  30. Матей 5:44