"Вие си имате своята религия и аз имам моята религия" (Коран 109:1-6): Разлика между версии

[проверена версия]

Текуща версия към 14:53, 20 февруари 2024

Тази статия анализира твърдението на апологетите, че Сура ал-Кафирун (Неверниците, Атеистите) защитава религиозната толерантност, свобода и плурализъм.

Коран

Превод от проф. д-р Цветан Теофанов

Кажи [о, Мухаммед]: “О, неверници,
аз не служа на това, на което вие служите,
и вие не служите на това, на което аз служа.
И аз не ще служа на това, на което вие сте служели,
и вие не ще служите на това, на което аз служа.
Вие си имате своята религия и аз имам своята религия.”

Коран 109:1–6

Превод от шейх Мохаммед Шемсуддин

Ей Мухаммад, кажи на неверниците: Ей неверници...
Не се покланям - не обожавам, на това, дето вие се покланяте,
Нито пък вие сте поклонници-обожатели, на Този, на когото, аз се покланям-обожавам.
Нито аз съм поклонник-обожател, на това, което вие обожавате и се покланяте...
И нито вие сте поклонници-обожатели, на Този, на когото аз се покланям-обожавам.
На вас - вярата ви, и на мен - вярата ми.”

Коран 109:1-6 – шейх Мохаммед Шемсуддин

Д-р Надим Генджев, д-р Мохаммед Саляма, доц.Иван Добрев

Кажи: Вие неверници!
Аз не се моля на този, на който се молите Вие
И вие не се молите на този, на когото аз се моля.
И аз никога няма да се моля на този, комуто вие се молите.
И вие никога няма да се молите на този, на когото се моля аз.
Вашата вяра е за вас и моята вяра е за мене.”

Коран 109:1-6 – от колектив: д-р Надим Генджев, д-р Мохаммед Саляма, доц.Иван Добрев

Анализ

Контекст

Тази сура е била разкрита в Мекка, преди Пророкът Мухаммад да стане военен водач. Ислямският историк Ал-Зухри пише, по време на този период „неверниците измежду курейшите не се противопоставяха на това, което той [Мухаммад] казваше. Ако той минаваше през мястото, където те седяха заедно, те го посочваха и казваха: „Този младеж от племето на Абд ал-Мутталиб носи послание от небето!“ Но „те правеха това до момента, когато Аллах започна да напада техните богове…, и до момента, когато Той извести, че бащите им, които умряха в неверие са погубени [в адския пламък]. Тогава те започнаха да мразят Пророка и да показват своята враждебност към него.“^[1]

Освен това ислямският хронист Ал-Байхаки записва (в Знаците на Пророчеството) свидетелството на ученика на Мухаммад Амру ибн ал-Аас за дискусията между водачите на курейшите спрямо вербалните атаки на Мухаммад срещу тях и религиозните им вярвания: „Никога не сме изтърпявали нещо подобно на това, което трябваше да изтърпим от този човек. Той клевети бащите ни, критикува религиите ни и разделя народа ни, и богохулства срещу боговете ни. Такива оскърбителни неща трябваше да изтърпим от този човек…“ Мухаммад, който бил наблизо и чул този разговор, отговорил със следното: „О, мъже-курейши! Аз със сигурност ще ви се отплатя заради това с лихва.“^[2] Останалите детайли се разкриват от тафсирната литература:

Маудуди

Исторически контекст

Имаше време в Мекка, когато макар буря от съпротивление да беше се надигнала в езическото общество на курейшите срещу посланието на исляма, проповядвано от Светия Пророк (мир нему), водачите на курейшите все още не бяха изгубили надежда, че ще постигнат някакъв вид споразумение с него. Поради тази причина от време на време те го навестяваха с различни предложения за споразумение, тъй че ако той приемеше някое от тях, спорът между тях да бъде приключен. В тази връзка се разказват различни предания в този хадис.
Според Хадрат Абдулла бин Аббас курейшите са предложили следното на Светия Пророк: „Ще ти дадем толкова богатство, че ти ще станеш най-богатия човек в Мекка; ще ти дадем която и да е жена, за която искаш да се ожениш; готови сме да те последваме и да ти се подчиняваме като наш водач, единствено при условие, че няма да говориш лошо за нашите богове. Ако не се съгласиш с това, ние ще дадем друго предложение, което да е угодно и на теб, и на нас.“ Когато Светият Пророк ги попита какво е то, те му казаха, че ако той се поклони на техните богове, Лат и Узза, за една година, те ще се поклонят на неговия Аллах за същия период от време. Светият Пророк каза: „Изчакайте малко; нека да видя какво моят Господ ще ми нареди по този въпрос“. Тогава дойде това откровение: (Аз-Зумар: 64): „Кажи им: невежи хора, нима ми предлагате да се поклоня на някой друг освен Аллах?“ (Ибн Джабир, Ибн Аби Хатим, Табарани). Според друго предание от Ибн Аббас, курейшите са казали на Светия Пророк: „О, Мухаммад, ако целунеш нашите богове, идолите, ние ще се поклоним на твоя Аллах“. Тогава тази сура е била низпослана. (Абд бин Хумаид).

Саид бин Мина (освободеният роб на Абул Бахтари) разказва, че Уалид бин Мугира, Ас бин Уаил, Асуад бин ал-Мутталиб и Умая бин Халаф срещнали Светия Пророк (мирът да бъде над него) и му казали: „О, Мухаммад (върху когото да бъдат мирът и благословението на Аллах), нека да се съгласим, че ние ще се поклоним на твоя Бог и ти ще се поклониш на нашите богове, и ние ще те направим съдружник във всички наши дела. Ако това, което си донесъл е по-добро от това, което ние притежаваме, ние ще бъдем съдружници в него с Теб, и ще имаме своя дял в него, а ако това, което ние притежаваме е по-добро от това, което ти си донесъл, ти ще ни бъдеш съдружник в него и ще имаш своя дял.” По повод това Аллах низпосла: Гул йа-аййухал-кафирун (Ибн Джарир, Ибн Аби, Хатим, Ибн Хишам също разказва за този случай в Сирата). Уахб бин Мунабби разказва, че народът на курейшите е казал на Пратеника на Аллах: „Ако те устройва, ние ще приемем твоята вяра за една година и ти ще приемеш нашата вяра за една година.” (Абд бин Хумаид, Ибн Аби Хатим). Тези предания показват, че курейшите са предлагали подобни неща на Светия Пророк не само веднъж по време на едно събрание, но по различно време и при различни случаи; и е било наложително те да получат конкретен, решителен отговор, но тяхната надежда, че той ще се споразумее с тях на принципа „дай и получи” е била изгубена завинаги.

Тема и предмет

Ако тази сура се чете, ако се вземе предвид този контекст, ще открием, че не е било разкрито да се проповядва религиозна толерантност, както изглежда, че някои хора си мислят, но е била разкрита, за да освободи мюсюлманите от религията на неверниците, техните ритуали, и техните богове, и за да изрази тяхното крайно отвращение и безразличие, както и за да им съобщи, че ислямът и куфрът (неверието) нямат нищо общо и е нямало никаква възможност те да бъдат обединени и сляти в едно. Въпреки че е била отправена първоначално към неверниците-курейши в отговор на техните предложения за споразумение, тя не се ограничава единствено до тях, но ставайки част от Корана, Аллах е дал на мюсюлманите вечното учение, че те трябва да се освободят с думи и дела от вярата куфр под каквото и да е било форма, и трябва да заявят без никакви резерви, че те не могат да правят никакви компромиси с неверниците по въпросите на Вярата. Ето защо тази сура е продължила да бъде рецитирана, когато хората към които е била отправена като отговор са умрели и са били забравени; освен това мюсюлманите са продължили да я рецитират на тези, които са били неверници по времето, когато е била разкрита, а и мюсюлманите все още я рецитират векове след смъртта им (на тези неверници) като израз на отвращение и разграничение от куфра и нейните стихове са непрекъснато изискване (повеление) за Вяра.

Що се отнася до мнението, че Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) е спазвал тази Сура, то може да се прецени от следващите няколко ахадиси: Хадрат Абдулла бин Умар (нека Аллах да го благослови) разказва за множество случаи, когато е чул Светият Пророк да рецитира Сурите „Гул Йа- аййухал- кафирун” и „Гул Хуву-Аллаху ахад” в двата рекята, преди задължителната молитва Фаджр и в двата рекята преди задължителната молитва Магриб. Някои предания по този въпрос, с малки разлики в словореда, са разказани от имам Ахмад, Тирмизи, Насаи, Ибн Маджа, Ибн Хиббан, Ибн Мардуя от Ибн Умар.

Хадра Хаббаб казва: „Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) ми каза: когато си лягаш да спиш в леглото, рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун, и това е било обичай и на Светия Пророк; когато си е лягал да спи, той е рецитирал тази Сура.” (Баззар, Табарани, Ибн Мардуя).

Според Ибн Аббас, Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) е казал на народа: „Да ви кажа ли словото, което ще ви предпази от многобожието? Трябва да рецитирате именно Гул Йа- аййухал- кафирун, когато отивате да спите.” (Абу Я’ла, Табарани).

Хадрат Анас казва, че Светият Пророк е казал на Хадрат Муад бин Джабал: „Рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун, когато отивате да спите, понеже това е лек срещу многобожието.” (Байхаки ин Аш-Шу’аб). И Фарда бин Науфал и Абдур Рахмна бин Науфал твърдят, че техният баща Науфал бин Муавия ал-Ашджаи е казал на Светия Пророк (върху когото да бъде мирът): „Научи ме на нещо, което мога да рецитирам, когато отивам да спя”. Светият Пророк отговорил: „Рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун накрая и тогава заспи, защото това е лек срещу многобожието.” (Муснад Ахмад, Аба Даауд, Тирмизи, Насаи, Ибн Аби Шайба, Хаким, Ибн Мардуя, Байхаки ин Аш-Шуаб). Подобна молба е била отправена от Хадрат Джабата бин Харита, брат на Хадрат Саид бин Харита, към Светия Пророк и той му е дал същия отговор. (Муснад Ахмад, Табарани).

Сура 109 Аят 1-6 (Английски език)
Сайид Абул-Ала Маудуди, Тафхим ал-Куран

Ибн Катир

Разказва се от Сахих Муслим, че Пратеникът на Аллах е рецитирал тази Сура наред със Сурата Ал-Ихлас в двата рекята, следващи тауафа на Кааба; също така е разказано от Муслим, че той ги е рецитирал в двата рекята на молитвата фаджр; и Имам Ахмад разказва, че Пратеникът на Аллах ги е рецитирал в двата рекята преди молитвата фаджр и в двата рекята на молитвата магриб.
Също така е разказано, че Сурата Ал-Кафирун се равнява на една четвърт от Корана. Пророкът е казал също: „Тази Сура е освобождение от ширк и е заповед да пречистим нашата вяра (единствено за Аллах) и Думите гласящи: „О, вие, които сте неверници” се отнасят за всички неверници от целия свят, въпреки че тези слова конкретно са отправени към езичниците-курейши. Казано е, че те са предложили на Пратеника на Аллах, да се поклони на техните богове за една година, и тогава и те щели да се поклонят на това, на което ние се покланяме (Аллах) за една година, и т.н. И така тази Сура е била разкрита, като е съдържала заповед към Пророка, да заяви своето отхвърляне на всичко, което те са почитали, и да каже: „Аз не се покланям на това, на което вие се покланяте“, т.е. на техните идоли и съдружниците им, които курейшите са свързвали с Аллах.
„Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям” – т.е. Единият Аллах, без никакви съдружници.
„Нито аз ще се поклоня на това, на което вие се покланяте, нито вие ще се покланяте на това на което аз се покланям”, което означава: аз няма да следвам вашия начин на поклонение и аз ще се покланям единствено на Аллах по начина, по който Му е угодно.
„Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям” означава: нито вие ще следвате Заповедите на Аллах и Неговия предписан начин за поклонение; наистина вие сте си изобретили нещо за вас самите, както е според Думите Му: Те следват само собствените си мнения (суетните) си желания, и при тях беше дошло напътствието от техния Господ” [Ал-Коран 53:23]. И така той отхвърли всичкото тяхно многобожие (ширк), понеже Пратеникът на Аллах, саллаллаху алайхи уасаллам, и тези, които го следват почитат Аллах по начин, който е предписан от Него; поради тази причина свидетелството на Сахих Муслим е Ла илаха иллаллах, Мухаммад aр-Расулуллах – Никой не е достоен за поклонение, освен Аллах и Мухаммад е Пратеникът на Аллах. И няма друг начин да бъде почитан, освен този, който беше донесен от Пратеника на Аллах, саллаллаху алайхи уа саллам. Многобожниците почитат други божества, освен Аллах по начин, който не е позволен от Аллах и така Той каза на Пророка, саллаллаху уа саллам, да им каже: „Вие имате вашата религия и аз имам моята религия”, както е според Думите Му: „И ако те отхвърлят теб, тогава кажи: „Аз си имам моите дела, и вие си имате вашите дела, и вие сте невинни за моите сметки и аз съм невинен за вашите” [Ал-Коран 10:41] и „Ние си имаме нашите дела и вие си имате вашите дела.” [Ал-Коран 28:55]. Според Ал-Бухари „вашата религия” означава „куфр” (неверие), а „моята религия” означава Ислям.

Абу Абдилла аш-Шафи’и казва, че стихът „Вие си имате вашата религия и аз си имам моята” показва, че неверниците са един народ... защото неверието в своите многобройни изяви има един общ корен – и това е лъжата.

[Тафсир на Глава 109:Сурата Ал-Кафирун Неверниците - Тафсир Ибн Катир(анг.)]

Ал Уахиди

(Кажи: О, неверници! ...) [109:1-6]. Тези стихове са били разкрити относно група курейши, които са казали на Пророка, Аллах да го благослови и да му даде мир: „Хайде, последвай нашата религия и ние ще последваме твоята. Ти ще почиташ нашите идоли за една година и ние ще почитаме твоя Аллах следващата година. По този начин, ако това, което си ни донесъл е по-добро от това, което имаме, ние ще участваме в него и ще вземем нашия добър дял от него; и ако това, което имаме е по-добро от това, което си донесъл, ти ще участваш в него и ще вземеш своя добър дял от него”. Той каза: „Аллах ми забрани да свързвам нещо друго с Него”, и така Аллах, Всевишен е Той, разкри (Кажи: О, неверници!) до края на Сурата. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и да му даде мир, тогава отиде към светилището им, което беше пълно с хора, и им изрецитира тази Сура. Това беше моментът, когато те изгубиха надежда за него.

Сура 109, Аят 1-6(анг.)
Асбаб Ал-Нузул от Ал-Уахиди, прев. от Мокране Геззу, 2011 г, Кралският институт за ислямска мисъл Аал ал-Байт

Ал Джалалаин

Кажи: „О, неверници! Аз не почитам понастоящем това, което вие почитате, идолите, и вие понастоящем не почитате това, което аз почитам, т.е. Аллах, Всевишен да бъде единствено Той, нито аз ще почитам в бъдеще това, което вие сте почитали, нито вие ще почитате за в бъдеше, това, което аз почитам: Аллах знаеше, че те никога нямаше да станат вярващи (използването на [неодушевеното] „ма”, „каквото”, за посочване на Аллах е с цел противопоставяне [препратка към „нещото”, което те почитат]). Вие имате своята религия, идолопоклонството, и аз имам своята религия, исляма: това е било [разкрито], преди да му бъде заповядано да обяви война [срещу идолопоклонниците] (всичките седем Коранични четения пропускат “йа” от конструкцията на родителния притежателен падеж [ин уа-лийа дини], без значение дали е с пауза или не; Йаагуб все пак се запазва и в двата случая).

Сура 109, Аят 1-6(анг.)
Тафсир ал-Джалалаин, прев. от Фераз Хамза, 2012, Кралският институт за ислямска мисъл Аал ал-Байт

Ибн Аббас

И от неговия разказ, позовавайки се на Ибн ‘Аббас, той е казал относно тълкуванието на думите на Аллах (Кажи: О, неверници!): ‘(Кажи: О, неверници!) Група хора, които се надсмивали над Пророка (мир нему), сред които били Ал-‘Ас Ибн Уа’ил ал-Сахми и Ал-Уалид Ибн ал-Мугира, казали на Пророка: „О, Мухаммад! Поклони се на нашето божество, за да се поклоним и ние на Бога, който ти почиташ.” И така Аллах каза, обръщайки се към Своя Пророк: „Кажи, о, Мухаммад, на тези присмехулници: О, неверници, които се надсмивате над Аллах и Корана.

(Аз не се покланям на това, на което вие се покланяте) на идолите, освен Аллах;

(Нито вие се покланяте на това, на което аз се покланям) и на което аз ще се покланям в бъдеще.

(И аз няма да се поклоня на това, на което вие се покланяте) освен Аллах.

(Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям), на което аз съм се покланял в миналото; казано е, че това означава също: Аз не вярвам в божествата, в които вие вярвате, нито ще повярвам в друго божество, в което вие вярвате, освен Аллах, нито вие ще повярвате в божествената Единственост на Аллах, в която вярвам аз.

(Вие си имате своята религия) на неверие и приписване на съдружници на Аллах, (и аз имам моята религия) исляма и вярата в Аллах. Впоследствие Стиховете за войната са отменили тези и Пророкът (мир нему) е воювал срещу тях.”

Сура 109, Аят 1-6(анг.)
Тафсир Ибн ‘Аббас, прев. от Мокране Геззу, 2012, Кралски институт за ислямска мисъл Аал ал-Байт

Обобщение

Най-авторитетните и пълни ислямски източници ни казват, че дори и след „оскърбителните” ^[3] вербални нападки на Мухаммад срещу местните езически вярвания, народът на курейшите все още е таял надежди за помирение. В това, което изглежда като първия записан в историята опит за междуверови диалог с последователите на исляма, те посетили Мухаммад с различни предложения за компромис, за да приеме той едно от тях и спорът между тях да бъде доведен до мирно разрешение.^[4]^[5] Те дори са имали желание да споделят с него богатството и жените си, да го следват и да му се подчиняват като техен водач, при условие че той не оскърбява техните божества.^[6] В отговор на техните усилия да установят мир, Мухаммад изрецитирал сурата Ал-Кафирун, като заявил „отхвърляне на всичко, което те почитат” и показвайки, че всички неверници са „един народ... защото тяхното неверие във всички свои прояви има един общ корен – и това е лъжата.”.^[5]„Това е бил моментът, в който те най-накрая са загубили надежда за него.^[4] Съдържанието на сурата Ал-Кафирун по-късно е било отменено от стиховете, в които се заповядва на Мухаммад да нападне физически неверниците, и „Пророкът (мир нему) се е бил срещу тях”.^[7]^[8]

Заключение

Когато бъде прочетена в своя контекст, както много други стихове, погрешно интерпретирани с апологетични цели, сурата Ал-Кафирун защитава обратното на това, което се твърди понякога. Тази сура не е призив за религиозна толерантност или свобода, нито признаване на религиозния плурализъм. Всъщност тази сура недвусмислено забранява междуверовия диалог, изразява „пълното отвращение” на мюсюлманите към не-ислямските вярвания^[6] и защитава начин на мислене от типа „ние срещу тях”^[5] между мюсюлманите и неверниците. Именно по този начин тази сура бива разбирана от популярния ислям и мнозинството негови класически и съвременни учители. Нещо повече, дори ако историческият контекст не бъде взет предвид, това си остава просто един стих, отменен от „стиховете на войната”.^[7]^[8]

Източници

↑ Sharma SS (2004), Caliphs and Sultans: Religious Ideology and Political Praxis, Rupa & Co, New Delhi, p. 63; Muir, p.63 - Английски език
↑ Байхаки, Далааил ал-Нубуввах, Торнберг 232, 85a(Baihaqi, Dala'il al-Nubuwwah, coc. Tornberg 232, fol. 85a)
↑ Francis Edwards Peters, Muhammad and the Origins of Islam, SUNY Press, p.169
↑ ^4,0 ^4,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou, 2011 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought
↑ ^5,0 ^5,1 ^5,2 Tafsir of Chapter 109: Surah Al-Kafirun (The Disbelievers) - Tafsir Ibn Kathir (SunnahOnline)
↑ ^6,0 ^6,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an
↑ ^7,0 ^7,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Tafsir Ibn 'Abbas, trans. Mokrane Guezzou, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought
↑ ^8,0 ^8,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought

[1] Sharma SS (2004), Caliphs and Sultans: Religious Ideology and Political Praxis, Rupa & Co, New Delhi, p. 63; Muir, p.63 - Английски език

[2] Байхаки, Далааил ал-Нубуввах, Торнберг 232, 85a(Baihaqi, Dala'il al-Nubuwwah, coc. Tornberg 232, fol. 85a)

[3] Francis Edwards Peters, Muhammad and the Origins of Islam, SUNY Press, p.169

[Wahidi-4] 4,0 ^4,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou, 2011 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought

[kathir-5] 5,0 ^5,1 ^5,2 Tafsir of Chapter 109: Surah Al-Kafirun (The Disbelievers) - Tafsir Ibn Kathir (SunnahOnline)

[maududi-6] 6,0 ^6,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an

[Abbas-7] 7,0 ^7,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Tafsir Ibn 'Abbas, trans. Mokrane Guezzou, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought

[Jalalayn-8] 8,0 ^8,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[File:Al-Kafirun.png|290px|right|thumb]]
-Тази статия анализира твърдението на апологетите, че Сура ал-Кафирун (Неверниците, Атеистите) защитава религиозната толерантност, свобода и плурализъм.
+Тази статия анализира твърдението на апологетите, че Сура ал-[[Кафир|Кафирун]] ([[Угнетители и неверници според Корана|Неверниците]], Атеистите) защитава религиозната толерантност, свобода и плурализъм.
 ==Коран==
-===Превод от проф. д-р Цветан ТеофановЦветан Теофанов===
+===Превод от проф. д-р Цветан Теофанов===
 {{Quote|{{Quran|109|1|6}}|
@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 }}
-===превод от шейх Мохаммед Шемсуддин===
+===Превод от шейх Мохаммед Шемсуддин===
 {{Quote|[https://bgislam.wordpress.com/2015/02/26/корани-керим-почтения-коран-шейх-м/ Коран 109:1-6 – шейх Мохаммед Шемсуддин]|
-# Ей Моххамед, кажи на неверниците: Ей неверници...<br />
+# Ей Мухаммад, кажи на неверниците: Ей неверници...<br />
-# Не се покланям-не обожавам, на това, дето вие се покланяте,<br />
+# Не се покланям - не обожавам, на това, дето вие се покланяте,<br />
 # Нито пък вие сте поклонници-обожатели, на Този, на когото, аз се покланям-обожавам.<br />
 # Нито аз съм поклонник-обожател, на това, което вие обожавате и се покланяте... <br />
 # И нито вие сте поклонници-обожатели, на Този, на когото аз се покланям-обожавам.<br />
-# '''На вас-вярата ви, и на мен-вярата ми.'''.”
+# '''На вас - вярата ви, и на мен - вярата ми.'''”
 }}
-===д-р Надим Ганджев, д-р Мохаммед Саляма, доц.Иван Добрев===
+===Д-р Надим Генджев, д-р Мохаммед Саляма, доц.Иван Добрев===
-{{Quote|[https://bgislam.wordpress.com/2015/02/26/корани-керим-почтения-коран-шейх-м/ Коран 109:1-6 – от колектив: д-р Надим Ганджев, д-р Мохаммед Саляма, доц.Иван Добрев]|
+{{Quote|[https://bgislam.wordpress.com/2015/02/26/свещен-коран-и-неговият-превод-на-бълг/ Коран 109:1-6 – от колектив: д-р Надим Генджев, д-р Мохаммед Саляма, доц.Иван Добрев]|
 # Кажи: Вие неверници!<br />
 # Аз не се моля на този, на който се молите Вие<br />
@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 ===Контекст===
-Тази сура е била разкрита в Мекка, преди Пророкът Мухаммад да стане военен водач. Ислямският историк Ал-Зухри пише, по време на този период „неверниците измежду кураишите не се противопоставяха на това, което той [Мухаммад] казваше. Ако той минаваше през мястото, където те седяха заедно, те го посочваха и казваха: „Този младеж от племето на Абд ал-Мутталиб носи послание от небето!“ Но „те правеха това до момента, когато Аллах започна да напада техните богове…, и до момента, когато Той извести, че бащите им, които умряха в неверие са погубени [в адския пламък]. Тогава те започнаха да мразят Пророка и да показват своята враждебност към него.“<ref>Sharma SS (2004), Caliphs and Sultans: Religious Ideology and Political Praxis, Rupa & Co, New Delhi, p. 63; Muir, p.63 <small>- Английски език</small></ref>
+Тази сура е била разкрита в Мекка, преди Пророкът Мухаммад да стане военен водач. [[Ислям|Ислямският]] историк Ал-Зухри пише, по време на този период „неверниците измежду курейшите не се противопоставяха на това, което той [Мухаммад] казваше. Ако той минаваше през мястото, където те седяха заедно, те го посочваха и казваха: „Този младеж от племето на Абд ал-Мутталиб носи послание от небето!“ Но „те правеха това до момента, когато Аллах започна да напада техните богове…, и до момента, когато Той извести, че бащите им, които умряха в неверие са погубени [в адския пламък]. Тогава те започнаха да мразят Пророка и да показват своята враждебност към него.“<ref>Sharma SS (2004), Caliphs and Sultans: Religious Ideology and Political Praxis, Rupa & Co, New Delhi, p. 63; Muir, p.63 <small>- Английски език</small></ref>
-Освен това ислямският хронист Ал-Байхаки записва (в Знаците на Пророчеството) свидетелството на ученика на Мухаммад Амру ибн ал-Аас за дискусията между водачите на кураишите спрямо вербалните атаки на Мухаммад срещу тях и религиозните им вярвания: „Никога не сме изтърпявали нещо подобно на това, което трябваше да изтърпим от този човек. Той клевети бащите ни, критикува религиите ни и разделя народа ни, и богохулства срещу боговете ни. Такива оскърбителни неща трябваше да изтърпим от този човек…“ Мухаммад, който бил наблизо и чул този разговор, отговорил със следното: „О, мъже-кураиши! Аз със сигурност ще ви се отплатя заради това с лихва.“<ref>Байхаки, Далааил ал-Нубуввах, Торнберг 232, 85a(Baihaqi, Dala'il al-Nubuwwah, coc. Tornberg 232, fol. 85a)</ref> Останалите детайли се разкриват от тафсирната литература:
+Освен това ислямският хронист Ал-Байхаки записва (в Знаците на Пророчеството) свидетелството на ученика на Мухаммад Амру ибн ал-Аас за дискусията между водачите на курейшите спрямо вербалните атаки на Мухаммад срещу тях и религиозните им вярвания: „Никога не сме изтърпявали нещо подобно на това, което трябваше да изтърпим от този човек. Той клевети бащите ни, критикува религиите ни и разделя народа ни, и богохулства срещу боговете ни. Такива оскърбителни неща трябваше да изтърпим от този човек…“ Мухаммад, който бил наблизо и чул този разговор, отговорил със следното: „О, мъже-курейши! Аз със сигурност ще ви се отплатя заради това с лихва.“<ref>Байхаки, Далааил ал-Нубуввах, Торнберг 232, 85a(Baihaqi, Dala'il al-Nubuwwah, coc. Tornberg 232, fol. 85a)</ref> Останалите детайли се разкриват от [[Тафсир|тафсирната]] литература:
 ====Маудуди====
@@ Ред 50: / Ред 50: @@
 {{Quote|[{{Reference archive|1=http://www.islamicity.com/mosque/quran/maududi/mau109.html|2=2013-05-06}} Сура 109 Аят 1-6 (<small>Английски език</small>)]<BR>Сайид Абул-Ала Маудуди, Тафхим ал-Куран |'''Исторически контекст'''
-Имаше време в Макка, когато макар буря от съпротивление да беше се надигнала в езическото общество на кураишите срещу посланието на исляма, проповядвано от Светия Пророк (мир нему), водачите на кураишите все още не бяха изгубили надежда, че ще постигнат някакъв вид споразумение с него. Поради тази причина от време на време те го навестяваха с различни предложения за споразумение, тъй че ако той приемеше някое от тях, спорът между тях да бъде приключен. В тази връзка се разказват различни предания в този хадис.<br />
+Имаше време в Мекка, когато макар буря от съпротивление да беше се надигнала в езическото общество на курейшите срещу посланието на исляма, проповядвано от Светия Пророк (мир нему), водачите на курейшите все още не бяха изгубили надежда, че ще постигнат някакъв вид споразумение с него. Поради тази причина от време на време те го навестяваха с различни предложения за споразумение, тъй че ако той приемеше някое от тях, спорът между тях да бъде приключен. В тази връзка се разказват различни предания в този хадис.<br />
-Според Хадрат Абдулла бин Аббас кураишите са предложили следното на Светия Пророк: „Ще ти дадем толкова богатство, че ти ще станеш най-богатия човек в Макка; ще ти дадем която и да е жена, за която искаш да се ожениш; готови сме да те последваме и да ти се подчиняваме като наш водач, единствено при условие, че няма да говориш лошо за нашите богове. Ако не се съгласиш с това, ние ще дадем друго предложение, което да е угодно и на теб, и на нас.“ Когато Светият Пророк ги попита какво е то, те му казаха, че ако той се поклони на техните богове, Лат и Узза, за една година, те ще се поклонят на неговия Аллах за същия период от време. Светият Пророк каза: „Изчакайте малко; нека да видя какво моят Господ ще ми нареди по този въпрос“. Тогава дойде това откровение: (Аз-Зумар: 64): „Кажи им: невежи хора, нима ми предлагате да се поклоня на някой друг освен Аллах?“ (Ибн Джабир, Ибн Аби Хатим, Табарани). Според друго предание от Ибн Аббас, кураишите са казали на Светия Пророк: „О, Мухаммад, ако целунеш нашите богове, идолите, ние ще се поклоним на твоя Аллах“. Тогава тази сура е била низпослана. (Абд бин Хумаид).
+Според Хадрат Абдулла бин Аббас курейшите са предложили следното на Светия Пророк: „Ще ти дадем толкова богатство, че ти ще станеш най-богатия човек в Мекка; ще ти дадем която и да е жена, за която искаш да се ожениш; готови сме да те последваме и да ти се подчиняваме като наш водач, единствено при условие, че няма да говориш лошо за нашите богове. Ако не се съгласиш с това, ние ще дадем друго предложение, което да е угодно и на теб, и на нас.“ Когато Светият Пророк ги попита какво е то, те му казаха, че ако той се поклони на техните богове, Лат и Узза, за една година, те ще се поклонят на неговия Аллах за същия период от време. Светият Пророк каза: „Изчакайте малко; нека да видя какво моят Господ ще ми нареди по този въпрос“. Тогава дойде това откровение: (Аз-Зумар: 64): „Кажи им: невежи хора, нима ми предлагате да се поклоня на някой друг освен Аллах?“ (Ибн Джабир, Ибн Аби Хатим, Табарани). Според друго предание от Ибн Аббас, курейшите са казали на Светия Пророк: „О, Мухаммад, ако целунеш нашите богове, идолите, ние ще се поклоним на твоя Аллах“. Тогава тази сура е била низпослана. (Абд бин Хумаид).
-Said bin Mina (the freed slave of Abul Bakhtari) has related that Walid bin Mughirah, As bin Wail, Aswad bin al-Muttalib and Umayyah bin Khalaf met the Holy Prophet (upon whom be peace) and said to him:"O Muhammad (upon whom be Allah's peace and blessings), let us agree that we would worship your God and you would worship our gods, and we would make you a partner in all our works. If what you have brought was better than what we possess, we would be partners in it with You, and have our share in it, and if what we possess is better than what you have brought, you would be partner in it with us and have your share of it."At this Allah sent down: Qul ya-ayyuhal-kafirun (Ibn Jarir, Ibn Abi Hatim, Ibn Hisham also has related this incident in the Sirah).
+Саид бин Мина (освободеният роб на Абул Бахтари) разказва, че Уалид бин Мугира, Ас бин Уаил, Асуад бин ал-Мутталиб и Умая бин Халаф срещнали Светия Пророк (мирът да бъде над него) и му казали: „О, Мухаммад (върху когото да бъдат мирът и благословението на Аллах), нека да се съгласим, че ние ще се поклоним на твоя Бог и ти ще се поклониш на нашите богове, и ние ще те направим съдружник във всички наши дела. Ако това, което си донесъл е по-добро от това, което ние притежаваме, ние ще бъдем съдружници в него с Теб, и ще имаме своя дял в него, а ако това, което ние притежаваме е по-добро от това, което ти си донесъл, ти ще ни бъдеш съдружник в него и ще имаш своя дял.” По повод това Аллах низпосла: Гул йа-аййухал-кафирун (Ибн Джарир, Ибн Аби, Хатим, [[Ибн Хишам]] също разказва за този случай в Сирата).
+Уахб бин Мунабби разказва, че народът на курейшите е казал на Пратеника на Аллах: „Ако те устройва, ние ще приемем твоята вяра за една година и ти ще приемеш нашата вяра за една година.” (Абд бин Хумаид, Ибн Аби Хатим).
+Тези предания показват, че курейшите са предлагали подобни неща на Светия Пророк не само веднъж по време на едно събрание, но по различно време и при различни случаи; и е било наложително те да получат конкретен, решителен отговор, но тяхната надежда, че той ще се споразумее с тях на принципа „дай и получи” е била изгубена завинаги.
-Wahb bin Munabbih has related that the people of Quraish said to Allah's' Messenger: "If you like we would enter your faith for a year and you would enter our faith for a year."(Abd bin Humaid, Ibn Abi Hatim).
+'''Тема и предмет'''
-These traditions show that the Quraish had proposed such things to the Holy Prophet not once, in one sitting, but at different times and on different occasions; and there was need that they should be given a definite, decisive reply so that their hope that he would come to terms with them on the principle of "give and take" was frustrated for ever.
+Ако тази сура се чете, ако се вземе предвид този контекст, ще открием, че не е било разкрито да се проповядва религиозна толерантност, както изглежда, че някои хора си мислят, но е била разкрита, за да освободи мюсюлманите от религията на неверниците, техните ритуали, и техните богове, и за да изрази тяхното крайно отвращение и безразличие, както и за да им съобщи, че ислямът и куфрът (неверието) нямат нищо общо и е нямало никаква възможност те да бъдат обединени и сляти в едно. Въпреки че е била отправена първоначално към неверниците-курейши в отговор на техните предложения за споразумение, тя не се ограничава единствено до тях, но ставайки част от Корана, Аллах е дал на мюсюлманите вечното учение, че те трябва да се освободят с думи и дела от вярата куфр под каквото и да е било форма, и трябва да заявят без никакви резерви, че те не могат да правят никакви компромиси с неверниците по въпросите на Вярата. Ето защо тази сура е продължила да бъде рецитирана, когато хората към които е била отправена като отговор са умрели и са били забравени; освен това мюсюлманите са продължили да я рецитират на тези, които са били неверници по времето, когато е била разкрита, а и мюсюлманите все още я рецитират векове след смъртта им (на тези неверници) като израз на отвращение и разграничение от куфра и нейните стихове са непрекъснато изискване (повеление) за Вяра.
-'''Theme and Subject Matter'''
+Що се отнася до мнението, че Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) е спазвал тази Сура, то може да се прецени от следващите няколко ахадиси:
+Хадрат Абдулла бин Умар (нека Аллах да го благослови) разказва за множество случаи, когато е чул Светият Пророк да рецитира Сурите „Гул Йа- аййухал- кафирун” и „Гул Хуву-Аллаху ахад” в двата рекята, преди задължителната молитва Фаджр и в двата рекята преди задължителната молитва Магриб. Някои предания по този въпрос, с малки разлики в словореда, са разказани от имам Ахмад, [[Тирмизи]], [[Насаи]], [[Ибн Маджа]], Ибн Хиббан, Ибн Мардуя от Ибн Умар.
-If the Surah is read with this background in mind, one finds that it was not revealed to preach religious tolerance as some people of today seem to think, but it was revealed in order to exonerate the Muslims from the disbelievers religion, their rites of worship, and their gods, and to express their total disgust and unconcern with them and to tell them that Islam and kufr (unbelief) had nothing in common and there was no possibility of their being combined and mixed into one entity. Although it was addressed in the beginning to the disbelieving Quraish in response to their proposals of compromise, yet it is not confined to them only, but having made it a part of the Quran, Allah gave the Muslims the eternal teaching that they should exonerate themselves by word and deed from the creed of kufr wherever and in whatever form it be, and should declare without any reservation that they cannot make any compromise with the disbelievers in the matter of Faith. That is why this Surah continued to be recited when the people to whom it was addressed as a rejoinder, had died and been forgotten, and those Muslims also continued to recite it who were disbelievers at the time it was revealed, and the Muslims still recite it centuries after they have passed away, for expression of disgust with and dissociation from kufr and its rites is a perpetual demand of Faith.
+Хадра Хаббаб казва: „Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) ми каза: когато си лягаш да спиш в леглото, рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун, и това е било обичай и на Светия Пророк; когато си е лягал да спи, той е рецитирал тази Сура.” (Баззар, Табарани, Ибн Мардуя).
-As for the esteem in which the Holy Prophet (upon whom be peace) held this Surah, it can be judged from the following few ahadith:
+Според Ибн Аббас, Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) е казал на народа: „Да ви кажа ли словото, което ще ви предпази от многобожието? Трябва да рецитирате именно Гул Йа- аййухал- кафирун, когато отивате да спите.” (Абу Я’ла, Табарани).
-Hadrat Abdullah bin Umar (may Allah be pleased with him) has related that on many an occasion he heard the Holy Prophet recite Surahs Qul Ya- ayyuhal- kafirun and Qul Huwu-Allahu ahad in the two rakahs before the Fajr obligatory Prayer and in the two rakahs after the Maghrib obligatory Prayer. Several traditions on this subject with a little variation in wording have been related by Imam Ahmad, Tirmidhi, Nasai, Ibn Majah, Ibn Hibban, Ibn Marduyah from Ibn Umar.
+Хадрат Анас казва, че Светият Пророк е казал на Хадрат Муад бин Джабал: „Рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун, когато отивате да спите, понеже това е лек срещу многобожието.” (Байхаки ин Аш-Шу’аб).
+И Фарда бин Науфал и Абдур Рахмна бин Науфал твърдят, че техният баща Науфал бин Муавия ал-Ашджаи е казал на Светия Пророк (върху когото да бъде мирът): „Научи ме на нещо, което мога да рецитирам, когато отивам да спя”. Светият Пророк отговорил: „Рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун накрая и тогава заспи, защото това е лек срещу многобожието.” (Муснад Ахмад, Аба Даауд, [[Тирмизи]], Насаи, Ибн Аби Шайба, Хаким, Ибн Мардуя, Байхаки ин Аш-Шуаб). Подобна молба е била отправена от Хадрат Джабата бин Харита, брат на Хадрат Саид бин Харита, към Светия Пророк и той му е дал същия отговор. (Муснад Ахмад, Табарани).
+}}
-Hadrat Khabbab says: "The Holy Prophet (upon whom be peace) said to me: when you lie down in bed to sleep, recite Qul ya-ayyuhal kafirun, and this was the Holy Prophet's own practice also; when he lay down to sleep, he recited this Surah." (Bazzar, Tabarani, Ibn Marduyah).
+====[[Ибн Катир]]====
-According to Ibn Abbas, the Holy Prophet (upon whom be peace) said to the people: "Should I tell you the word which will protect you from polytheism?It is that you should recite Qul ya-ayyuhal kafirun when you go to bed."(Abu Ya'la, Tabarani).
+{{Quote|[[http://sunnahonline.com/library/the-majestic-quran/434-tasfir-of-chapter-109-surah-al-kafirun-the-disbelievers|2=2013-05-06 Тафсир на Глава 109:Сурата Ал-Кафирун Неверниците - Тафсир [[Ибн Катир]](<small>анг.</small>)]]|
+Разказва се от [[Муслим|Сахих Муслим]], че Пратеникът на Аллах е рецитирал тази Сура наред със Сурата Ал-Ихлас в двата рекята, следващи тауафа на Кааба; също така е разказано от Муслим, че той ги е рецитирал в двата рекята на молитвата фаджр; и Имам Ахмад разказва, че Пратеникът на Аллах ги е рецитирал в двата рекята преди молитвата фаджр и в двата рекята на молитвата магриб.<br />
+Също така е разказано, че Сурата Ал-Кафирун се равнява на една четвърт от Корана. Пророкът е казал също: „Тази Сура е освобождение от ширк и е заповед да пречистим нашата вяра (единствено за Аллах) и Думите гласящи: „О, вие, които сте неверници” се отнасят за всички неверници от целия свят, въпреки че тези слова конкретно са отправени към езичниците-курейши. Казано е, че те са предложили на Пратеника на Аллах, да се поклони на техните богове за една година, и тогава и те щели да се поклонят на това, на което ние се покланяме (Аллах) за една година, и т.н. И така тази Сура е била разкрита, като е съдържала заповед към Пророка, да заяви своето отхвърляне на всичко, което те са почитали, и да каже: „Аз не се покланям на това, на което вие се покланяте“, т.е. на техните идоли и съдружниците им, които курейшите са свързвали с Аллах.<br />
+„Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям” – т.е. Единият Аллах, без никакви съдружници.<br />
+„Нито аз ще се поклоня на това, на което вие се покланяте, нито вие ще се покланяте на това на което аз се покланям”, което означава: аз няма да следвам вашия начин на поклонение и аз ще се покланям единствено на Аллах по начина, по който Му е угодно.<br />
+„Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям” означава: нито вие ще следвате Заповедите на Аллах и Неговия предписан начин за поклонение; наистина вие сте си изобретили нещо за вас самите, както е според Думите Му: Те следват само собствените си мнения (суетните) си желания, и при тях беше дошло напътствието от техния Господ” [Ал-Коран 53:23]. И така той отхвърли всичкото тяхно многобожие (ширк), понеже Пратеникът на Аллах, саллаллаху алайхи уасаллам, и тези, които го следват почитат Аллах по начин, който е предписан от Него; поради тази причина свидетелството на [[Муслим|Сахих Муслим]] е Ла илаха иллаллах, Мухаммад aр-Расулуллах – Никой не е достоен за поклонение, освен Аллах и Мухаммад е Пратеникът на Аллах. И няма друг начин да бъде почитан, освен този, който беше донесен от Пратеника на Аллах, саллаллаху алайхи уа саллам. Многобожниците почитат други божества, освен Аллах по начин, който не е позволен от Аллах и така Той каза на Пророка, саллаллаху уа саллам, да им каже: „Вие имате вашата религия и аз имам моята религия”, както е според Думите Му: „И ако те отхвърлят теб, тогава кажи: „Аз си имам моите дела, и вие си имате вашите дела, и вие сте невинни за моите сметки и аз съм невинен за вашите” [Ал-Коран 10:41] и „Ние си имаме нашите дела и вие си имате вашите дела.” [Ал-Коран 28:55]. Според Ал-[[Сахих Бухари|Бухари]] „вашата религия” означава „куфр” (неверие), а „моята религия” означава Ислям.<br />
+Абу Абдилла аш-Шафи’и казва, че стихът „Вие си имате вашата религия и аз си имам моята” показва, че неверниците са един народ... защото неверието в своите многобройни изяви има един общ корен – и това е лъжата.}}
-Hadrat Anas says that the Holy Prophet said to Hadrat Mu'adh bin Jabal; "Recite Qul ya-ayyuhal-kafirun at the time you go to bed, for this is immunity from polytheism." (Baihaqi in Ash-Shu'ab).
+====Ал Уахиди====
-Both Fardah bin Naufal and Abdur Rahman bin Naufal have stated that their father, Naufal bin Muawiyah al-Ashjai, said to the Holy Prophet (upon whom be peace):"Teach me something which I may recite at the time I go to bed."The Holy Prophet replied: "Recite Qul ya-ayyuhal kafirun to the end and then sleep, for this is immunity from polytheism." (Musnad Ahmad, Aba Da'ud, Tirmidhi, Nasai, Ibn Abi Shaibah, Hakim, Ibn Marduyah, Baihaqi in Ash-Shuab). A similar request was made by Hadrat Jabalah bin Harithah, brother of Hadrat Said bin Harithah, to the Holy Prophet and to him also he gave the same reply. (Musnad Ahmad, Tabarani).}}
+{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2Fasbabalnuzol.asp%3Fsoraname%3D109%26ayah%3D0%26search%3Dyes%26img%3Da%26languageid%3D2&date=2015-03-14 Сура 109, Аят 1-6(<small>анг.</small>)]<BR>Асбаб Ал-Нузул от Ал-Уахиди, прев. от Мокране Геззу, 2011 г,  Кралският институт за ислямска мисъл Аал ал-Байт|2=(Кажи: О, неверници! ...) [109:1-6]. Тези стихове са били разкрити относно група курейши, които са казали на Пророка, Аллах да го благослови и да му даде мир: „Хайде, последвай нашата религия и ние ще последваме твоята. Ти ще почиташ нашите идоли за една година и ние ще почитаме твоя Аллах следващата година. По този начин, ако това, което си ни донесъл е по-добро от това, което имаме, ние ще участваме в него и ще вземем нашия добър дял от него; и ако това, което имаме е по-добро от това, което си донесъл, ти ще участваш в него и ще вземеш своя добър дял от него”. Той каза: „Аллах ми забрани да свързвам нещо друго с Него”, и така Аллах, Всевишен е Той, разкри (Кажи: О, неверници!) до края на Сурата. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и да му даде мир, тогава отиде към светилището им, което беше пълно с хора, и им изрецитира тази Сура. Това беше моментът, когато те изгубиха надежда за него.}}
-====Ibn Kathir====
+====Ал Джалалаин====
-{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://sunnahonline.com/library/the-majestic-quran/434-tasfir-of-chapter-109-surah-al-kafirun-the-disbelievers|2=2013-05-06}} Tafsir of Chapter 109: Surah Al-Kafirun (The Disbelievers)]<BR>Tafsir Ibn Kathir|2=It is narrated by Muslim that the Messenger of Allah sallallahu 'alayhi wa sallam used to recite this Surah with Surah Al-Ikhlas in two raka'at following tawaf of the Ka'bah; it is also narrated by Muslim that he used to recite them in the two raka'at of fajr prayer; and Imam Ahmad narrates that the Messenger of Allah sallallahu 'alayhi wa sallam used to recite them in the two raka'at before fajr prayer and in the two raka'at of maghrib prayer.
+{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2FTafasir.asp%3FtMadhNo%3D0%26tTafsirNo%3D74%26tSoraNo%3D109%26tAyahNo%3D6%26tDisplay%3Dyes%26UserProfile%3D0%26LanguageId%3D2&date=2015-03-14 Сура 109, Аят 1-6(<small>анг.</small>)]<BR>Тафсир ал-Джалалаин, прев. от Фераз Хамза, 2012, Кралският институт за ислямска мисъл Аал ал-Байт|2=Кажи: „О, неверници! Аз не почитам понастоящем това, което вие почитате, идолите, и вие понастоящем не почитате това, което аз почитам, т.е. Аллах, Всевишен да бъде единствено Той, нито аз ще почитам в бъдеще това, което вие сте почитали, нито вие ще почитате за в бъдеше, това, което аз почитам: Аллах знаеше, че те никога нямаше да станат вярващи (използването на [неодушевеното] „ма”, „каквото”, за посочване на Аллах е с цел противопоставяне [препратка към „нещото”, което те почитат]). Вие имате своята религия, идолопоклонството, и аз имам своята религия, исляма: това е било [разкрито], преди да му бъде заповядано да обяви война [срещу идолопоклонниците] (всичките седем Коранични четения пропускат “йа” от конструкцията на родителния притежателен падеж [ин уа-лийа дини], без значение дали е с пауза или не; Йаагуб все пак се запазва и в двата случая).}}
-It has also been narrated that Surah Al-Kafirun is equivalent to one quarter of the Qur'an. The Prophet, sallallahu 'alayhi wa sallam, also said: "Read: 'Say: 'Oh, you who disbelieve,', then sleep at the end of it because it is freedom from shirk (associating partners with Allah)." This Surah is freedom from shirk and it is an order to purify our faith (for Allah only) and the Words Say: 'Oh you who disbelieve,' includes all those who disbelieve in the world although those specifically addressed are the pagans of the Quraysh. It was said that they proposed that the Messenger of Allah, sallallahu 'alayhi wa sallam, worship their gods for a year, then they would worship that which he worshipped (Allah) for a year, and so on. And so this Surah was revealed containing an order to the Prophet, sallallahu 'alayhi wa sallam, to declare his rejection of all that which they worship, and to say: I do not worship that which you worship, that is, their idols and the partners they associate with Allah.
+====Ибн Аббас====
-"Nor do you worship that which I worship," that is, Allah, Alone without partners.
+{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2FTafasir.asp%3FtMadhNo%3D0%26tTafsirNo%3D73%26tSoraNo%3D109%26tAyahNo%3D6%26tDisplay%3Dyes%26UserProfile%3D0%26LanguageId%3D2&date=2015-03-14 Сура 109, Аят 1-6(<small>анг.</small>)]<BR>Тафсир Ибн ‘Аббас, прев. от Мокране Геззу, 2012, Кралски институт за ислямска мисъл Аал ал-Байт|2=И от неговия разказ, позовавайки се на Ибн ‘Аббас, той е казал относно тълкуванието на думите на Аллах (Кажи: О, неверници!): ‘(Кажи: О, неверници!) Група хора, които се надсмивали над Пророка (мир нему), сред които били Ал-‘Ас Ибн Уа’ил ал-Сахми и Ал-Уалид Ибн ал-Мугира, казали на Пророка: „О, Мухаммад! Поклони се на нашето божество, за да се поклоним и ние на Бога, който ти почиташ.” И така Аллах каза, обръщайки се към Своя Пророк: „Кажи, о, Мухаммад, на тези присмехулници: О, неверници, които се надсмивате над Аллах и Корана.<br />
+(Аз не се покланям на това, на което вие се покланяте) на идолите, освен Аллах;<br />
-"Nor will I worship that which you have been worshipping, neither will you worship that which I worship," that is, I will not follow your mode of worship and I will worship only Allah in the way which pleases Him.
+(Нито вие се покланяте на това, на което аз се покланям) и на което аз ще се покланям в бъдеще.<br />
-"Neither will you worship that which I worship" means, neither will you follow the Commands of Allah and His prescribed way of worship; indeed you have invented a thing for yourselves, as in His Words: "They follow nothing but their own opinions and the (vain) desires of themselves, and Guidance has already come to them from their Lord." [Al-Qur'an 53:23] And so he rejected all of their shirk, for the Messenger of Allah, sallallahu 'alayhi wa sallam, and all those who follow him worship Allah in the way prescribed by Him; for this reason the testimony of the Muslim is La ilaha illallah, Muhammad ar-Rasulullah – None is worthy of worship except Allah and Muhammad is the Messenger of Allah. And there is no way to worship Him except that which was brought by the Messenger of Allah, sallallahu 'alayhi wa sallam. The polytheists worship deities besides Allah in a way not permitted by Allah and so He told the Prophet sallallahu 'alayhi wa sallam to say to them: "To you your religion and to me mine", as in His Words: "And if they reject you, then say: 'To me my deeds and to you your deeds and you are innocent of my accounts and I am innocent of yours,' " [Al-Qur'an 10:41] and, "For us our deeds and for you your deeds." [Al-Qur'an 28:55] According to Al-Bukhari your religion means kufr (disbelief) and my religion means Islam.
+(И аз няма да се поклоня на това, на което вие се покланяте) освен Аллах.<br />
-Abu 'Abdillah ash-Shafi'i says that the verse "To you your religion and to me mine" shows that the disbelievers are one people ... because disbelief in all its many manifestations has one thing in common – that is, falsity.}}
+(Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям), на което аз съм се покланял в миналото; казано е, че това означава също: Аз не вярвам в божествата, в които вие вярвате, нито ще повярвам в друго божество, в което вие вярвате, освен Аллах, нито вие ще повярвате в божествената Единственост на Аллах, в която вярвам аз.<br />
-====Al Wahidi====
+(Вие си имате своята религия) на неверие и приписване на съдружници на Аллах, (и аз имам моята религия) исляма и вярата в Аллах. Впоследствие Стиховете за войната са отменили тези и Пророкът (мир нему) е воювал срещу тях.”
+}}
-{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2Fasbabalnuzol.asp%3Fsoraname%3D109%26ayah%3D0%26search%3Dyes%26img%3Da%26languageid%3D2&date=2015-03-14 Surah 109 Ayah 1-6]<BR>Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou, 2011 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought|2=(Say: O disbelievers! …) [109:1-6]. These verses was revealed about a group of people from the Quraysh who said to the Prophet, Allah bless him and give him peace: “Come follow our religion and we will follow yours. You worship our idols for a year and we worship you Allah the following year. In this way, if what you have brought us is better than what we have, we would partake of it and take our share of goodness from it; and if what we have is better than what you have brought, you would partake of it and take your share of goodness from it”. He said: “Allah forbid that I associate anything with Him”, and so Allah, exalted is He, revealed (Say: O disbelievers!) up to the end of the Surah. The Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, then went to the Sacred Sanctuary, which was full of people, and recited to them the Surah. It was at that point that they despaired of him.}}
-====Al Jalalayn====
-{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2FTafasir.asp%3FtMadhNo%3D0%26tTafsirNo%3D74%26tSoraNo%3D109%26tAyahNo%3D6%26tDisplay%3Dyes%26UserProfile%3D0%26LanguageId%3D2&date=2015-03-14 Surah 109 Ayah 1-6]<BR>Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought|2=Say: ‘O disbelievers! I do not worship, at present, what you worship, of idols, and you do not worship, at present, what I worship, and that is God, exalted be He, alone, nor will I worship, in the future, what you have worshipped, nor will you worship, in the future, what I worship: God knew that they would never become believers (the use of [the inanimate] mā, ‘what’, to refer to God is meant to counter [the reference to ‘what thing’ they worship]). You have your religion, idolatry, and I have a religion’, Islam: this was [revealed] before he was commanded to wage war [against the idolaters] (all seven Qur’ānic readers omit the yā’ of the genitive possessive construction [in wa-liya dīni] whether with a pause or without; Ya‘qūb, however, retains it in both cases).}}
-====Ibn Abbas====
-{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2FTafasir.asp%3FtMadhNo%3D0%26tTafsirNo%3D73%26tSoraNo%3D109%26tAyahNo%3D6%26tDisplay%3Dyes%26UserProfile%3D0%26LanguageId%3D2&date=2015-03-14 Surah 109 Ayah 1-6]<BR>Tafsir Ibn 'Abbas, trans. Mokrane Guezzou, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought|2=And from his narration on the authority of Ibn 'Abbas that he said regarding the interpretation of Allah's saying (Say: O disbelievers!): '(Say: O disbelievers!) a group of people who derided the Prophet (pbuh) among whom were al-'As Ibn Wa'il al-Sahmi and al-Walid Ibn al-Mughirah, said to the Prophet: “O Muhammad! Surrender to our deity so that we worship the God you worship”. And so Allah said addressing his Prophet: Say, O Muhammad, to these deriders, O disbelievers who mock Allah and the Qur'an.
-(I worship not that which ye worship) of idols beside Allah;
+===Обобщение===
-(Nor worship ye that which I worship) that which I will worship in the future.
+Най-авторитетните и пълни ислямски източници ни казват, че дори и след „оскърбителните” <ref>Francis Edwards Peters, Muhammad and the Origins of Islam, SUNY Press, p.169</ref> вербални нападки на Мухаммад срещу местните езически вярвания, народът на курейшите все още е таял надежди за помирение. В това, което изглежда като първия записан в историята опит за междуверови диалог с последователите на исляма, те посетили Мухаммад с различни предложения за компромис, за да приеме той едно от тях и спорът между тях да бъде доведен до мирно разрешение.<ref name="Wahidi">[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2Fasbabalnuzol.asp%3Fsoraname%3D109%26ayah%3D0%26search%3Dyes%26img%3Da%26languageid%3D2&date=2015-03-14 Surah 109 Ayah 1-6] - Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou, 2011 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought</ref><ref name="kathir"></ref> Те дори са имали желание да споделят с него богатството и жените си, да го следват и да му се подчиняват като техен водач, при условие че той не оскърбява техните божества.<ref name="maududi">[{{Reference archive|1=http://www.islamicity.com/mosque/quran/maududi/mau109.html|2=2013-05-06}} Surah 109 Ayah 1-6] - Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an</ref> В отговор на техните усилия да установят мир, Мухаммад изрецитирал сурата Ал-Кафирун, като заявил „отхвърляне на всичко, което те почитат” и показвайки, че всички неверници са „един народ... защото тяхното неверие във всички свои прояви има един общ корен – и това е лъжата.”.<ref name="kathir">[{{Reference archive|1=http://sunnahonline.com/library/the-majestic-quran/434-tasfir-of-chapter-109-surah-al-kafirun-the-disbelievers|2=2013-05-06}} Tafsir of Chapter 109: Surah Al-Kafirun (The Disbelievers)] - Tafsir Ibn Kathir (SunnahOnline)</ref>„Това е бил моментът, в който те най-накрая са загубили надежда за него.<ref name="Wahidi"></ref> Съдържанието на сурата Ал-Кафирун по-късно е било [[Двусмислеността на Корана|отменено от стиховете]], в които се заповядва на Мухаммад да нападне физически неверниците, и „Пророкът (мир нему) се е бил срещу тях”.<ref name="Abbas">[http://www.altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=73&tSoraNo=109&tAyahNo=6&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2 Surah 109 Ayah 1-6] - Tafsir Ibn 'Abbas, trans. Mokrane Guezzou, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought</ref><ref name="Jalalayn">[http://www.altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=74&tSoraNo=109&tAyahNo=6&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2 Surah 109 Ayah 1-6] - Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought</ref>
-(And I shall not worship that which ye worship) beside Allah.
+==Заключение==
-(Nor will ye worship that which I worship) that which I worshipped in the past; it is also said this means: I do not believe in the divinity in which you believe nor will I believe in the divinity which you believe in beside Allah nor will you believe in the divine Oneness of Allah which I believe in.
-(Unto you your religion) of disbelief and ascribing partners to Allah, (and unto me my religion) Islam and faith in Allah. The verses of fighting then abrogated this and the Prophet (pbuh) did fight them'}}
-===Summary===
-The authoritative and wholly [[Islam and Scripture|Islamic sources]] tell us that, following Muhammad's "shameful"<ref>Francis Edwards Peters, Muhammad and the Origins of Islam, SUNY Press, p.169</ref> verbal attacks on the native [[Paganism|pagan]] beliefs, the people of Quraysh still had hopes for reconciliation. In what appears to be history's first ever recorded attempt at inter-faith dialogue with the followers of Islam, they would visit Muhammad with different proposals of compromise so that he could accepted one of them and the dispute between them would be brought to a peaceful resolution.<ref name="Wahidi">[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2Fasbabalnuzol.asp%3Fsoraname%3D109%26ayah%3D0%26search%3Dyes%26img%3Da%26languageid%3D2&date=2015-03-14 Surah 109 Ayah 1-6] - Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou, 2011 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought</ref><ref name="kathir"></ref> They were even willing to part with their wealth and women, and follow and obey him as their leader, on the condition that he would not speak ill of their gods.<ref name="maududi">[{{Reference archive|1=http://www.islamicity.com/mosque/quran/maududi/mau109.html|2=2013-05-06}} Surah 109 Ayah 1-6] - Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an</ref> In response to their efforts at making peace, Muhammad recited surat al-Kafiroon, declaring his "rejection of all that which they worship" and showing that the disbelievers are all "one people ... because disbelief in all its many manifestations has one thing in common – that is, falsity".<ref name="kathir">[{{Reference archive|1=http://sunnahonline.com/library/the-majestic-quran/434-tasfir-of-chapter-109-surah-al-kafirun-the-disbelievers|2=2013-05-06}} Tafsir of Chapter 109: Surah Al-Kafirun (The Disbelievers)] - Tafsir Ibn Kathir (SunnahOnline)</ref> It was at this point that they finally "despaired of him."<ref name="Wahidi"></ref> The content of surat al-Kafiroon was then later [[Abrogation |abrogated]] by verses ordering Muslims to [[Jihad|physically attack]] disbelievers, and "the Prophet (pbuh) did fight them."<ref name="Abbas">[http://www.altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=73&tSoraNo=109&tAyahNo=6&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2 Surah 109 Ayah 1-6] - Tafsir Ibn 'Abbas, trans. Mokrane Guezzou, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought</ref><ref name="Jalalayn">[http://www.altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=74&tSoraNo=109&tAyahNo=6&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2 Surah 109 Ayah 1-6] - Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought</ref>
-==Conclusion==
-When read in context, like many other [[Misinterpreted Verses|verses misinterpreted]] for apologetic purposes, surat al-Kafiroon advocates the opposite of what is sometimes claimed. This surah is not a proclamation on religious tolerance and freedom or a recognition of religious pluralism. In fact, this surah unequivocally forbids inter-faith dialogue, expresses Muslims' "total disgust" of non-Islamic beliefs<ref name="maududi">[{{Reference archive|1=http://www.islamicity.com/mosque/quran/maududi/mau109.html|2=2013-05-06}} Surah 109 Ayah 1-6] - Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an</ref> and advocates an "us versus them" mentality<ref name="kathir"></ref> between Muslims and disbelievers. This is how the surah is understood by mainstream Islam and the majority of its classical and contemporary scholars. Furthermore, if the historical context were to be ignored, it would still remain an abrogated verse superseded by "the verses of fighting".<ref name="Abbas"></ref><ref name="Jalalayn"></ref>
-==Източници==
-{{Hub4|Misinterpreted Verses|Misinterpreted Verses}}
+Когато бъде прочетена в своя контекст, както много други стихове, погрешно интерпретирани с апологетични цели, сурата Ал-Кафирун защитава обратното на това, което се твърди понякога. Тази сура не е призив за религиозна толерантност или свобода, нито признаване на религиозния плурализъм. Всъщност тази сура недвусмислено забранява междуверовия диалог, изразява „пълното отвращение” на мюсюлманите към не-ислямските вярвания<ref name="maududi">[{{Reference archive|1=http://www.islamicity.com/mosque/quran/maududi/mau109.html|2=2013-05-06}} Surah 109 Ayah 1-6] - Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an</ref> и защитава начин на мислене от типа „ние срещу тях”<ref name="kathir"></ref> между мюсюлманите и неверниците. Именно по този начин тази сура бива разбирана от популярния ислям и мнозинството негови класически и съвременни учители. Нещо повече, дори ако историческият контекст не бъде взет предвид, това си остава просто един стих, отменен от „стиховете на войната”.<ref name="Abbas"></ref><ref name="Jalalayn"></ref>
 ==Източници==
-[[Category:Не завършени статии]]
+[[Category:Завършени статии]]
+[[Category:Пропаганда]]