Окончателното послание на Корана: Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
 
(Не са показани 24 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
{{under review}}
 
{{essay|Khalil Fariel}}
{{essay|Khalil Fariel}}
Целта на тази статия е да покаже дали Пророкът Мухаммад е възнамерявал  ислямът да бъде средство за мир или двигател на насилие.
Целта на тази статия е да покаже дали Пророкът [[Мухаммад ибн Абдуллах|Мухаммад]] е възнамерявал  ислямът да бъде средство за мир или двигател на насилие.
== 9-та сура==
== 9-та сура==
Девета глава от [[Сура и Аят|Корана]]- ''Ал Тауба'' (Покаянието) се смята за заключителните бележки на [[Аллах (определение)|Аллах]]. Единствената сура (глава), за която се твърди, че е разкрита след нея, е ''Ал Наср'' (Победата), която съдържа само няколко стиха. Като отчетем очевидната войнствена нагласа на исляма, за нас няма да бъде голяма изненада ако научим, че тази последна глава в никакъв случай не говори за установяването на мир сред хората, но разглежда тяхното разделяне на вярващи (Дар ал-Ислам) и невярващи (дар ал-куфр), като целта е да се запази безкрайна враждебност между тях. При условие че бъде прочетена в контекст, тази глава е от съществено значение за немюсюлманите, които биха искали да научат какво заповядва Аллах на мюсюлманите за техните дела. [[Сахих]] [[Муслим]] свидетелства, че това е последната глава, разкрита от Аллах на Мухаммад:
Девета глава от [[Сура и Аят|Корана]]- ''Ал Тауба'' (Покаянието) се смята за заключителните бележки на [[Аллах (определение)|Аллах]]. Единствената сура (глава), за която се твърди, че е разкрита след нея, е ''Ал Наср'' (Победата), която съдържа само няколко стиха. Като отчетем очевидната войнствена нагласа на исляма, за нас няма да бъде голяма изненада ако научим, че тази последна глава в никакъв случай не говори за установяването на мир сред хората, но разглежда тяхното разделяне на вярващи (Дар ал-Ислам) и невярващи (дар ал-куфр), като целта е да се запази безкрайна враждебност между тях. При условие че бъде прочетена в контекст, тази глава е от съществено значение за немюсюлманите, които биха искали да научат какво заповядва Аллах на мюсюлманите за техните дела. [[Сахих]] [[Муслим]] свидетелства, че това е последната глава, разкрита от Аллах на Мухаммад:


{{Quote|{{Muslim|11|3941}}|Абу Исхак каза, че е чул Ал-Бараб б‘Азиб (Аллах да го благослови) да казва: Последната пълна сура, разкрита (в Свещения Коран) е Сура Тауба (т.е. Ал-Бараат, IX.), а последният разкрит стих е този, който се отнася за '''Калала'''.}}
{{Quote|{{Muslim|11|3941}}|Абу Исхак каза, че е чул Ал-Бараб б‘Азиб (Аллах да го благослови) да казва: Последната пълна сура, разкрита (в Свещения Коран) е Сура Тауба (т.е. Ал-Бараат, IX.), а последният разкрит стих е този, който се отнася за '''Келала'''.}}
{{Quote|{{Quran|4|176}}|(И те молят да постановиш. Кажи: “Аллах ви постановява за умрелите без деца и бащи. Почине ли мъж и не е имал дете, а е имал сестра, нейно е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако не е имала дете. А щом са две, за тях са две третини от онова, което е оставил. А щом са повече братя и сестри, за мъжкото е дял, колкото за две женски.” Аллах ви обяснява, за да не се заблудите. Аллах знае всяко нещо.
{{Quote|{{Quran|4|176}}|И те молят да постановиш. Кажи: “Аллах ви постановява за умрелите без деца и бащи. Почине ли мъж и не е имал дете, а е имал сестра, нейно е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако не е имала дете. А щом са две, за тях са две третини от онова, което е оставил. А щом са повече братя и сестри, за мъжкото е дял, колкото за две женски.” Аллах ви обяснява, за да не се заблудите. Аллах знае всяко нещо.
<br>
<br>
<small>''Транслитерация:''</small> Йестефтунек(йестефтунеке), кулиллаху юфтикум фил келалех(келалети) инимруун хелеке лейсе леху уелед(уеледун, уе леху ухтун фе леха ...))|}}
<small>''Транслитерация:''</small> Йестефтунек(йестефтунеке), кулиллаху юфтикум фил '''келалех(келалети)''' инимруун хелеке лейсе леху уелед(уеледун, уе леху ухтун фе леха ...|}}


=== Анализ ===
=== Анализ ===
Ред 14: Ред 14:
Тази глава определя как мюсюлманите трябва да се отнасят към неверниците; това е кодексът на поведение, който мюсюлманите трябва да съблюдават, когато общуват с някой външен за сферата на тяхната верова система. Тя обобщава основното послание на Корана, защото бива смятана за заключителните бележки на нейния автор. Не е чудно, че толкова голям процент от мюсюлманите подкрепят насилието и преследването на другите хора. В крайна сметка тази глава съдържа последните заповеди на Аллах, подбужда агресивно отношение към невярващите и ако заключителните бележки на Аллах са свързани с безкрайна война, за да се покорят и унижат другите, никакво разумно обяснение не може да опровергае това заключение; цялото послание на Корана, както е отразено в тази глава, не е за мир, а за война срещу другите. Историческият констекст на тази сура е описан от прочутия кораничен коментатор Абул Аала Маудиди в неговата книга  “Тафхим ал Коран”:
Тази глава определя как мюсюлманите трябва да се отнасят към неверниците; това е кодексът на поведение, който мюсюлманите трябва да съблюдават, когато общуват с някой външен за сферата на тяхната верова система. Тя обобщава основното послание на Корана, защото бива смятана за заключителните бележки на нейния автор. Не е чудно, че толкова голям процент от мюсюлманите подкрепят насилието и преследването на другите хора. В крайна сметка тази глава съдържа последните заповеди на Аллах, подбужда агресивно отношение към невярващите и ако заключителните бележки на Аллах са свързани с безкрайна война, за да се покорят и унижат другите, никакво разумно обяснение не може да опровергае това заключение; цялото послание на Корана, както е отразено в тази глава, не е за мир, а за война срещу другите. Историческият констекст на тази сура е описан от прочутия кораничен коментатор Абул Аала Маудиди в неговата книга  “Тафхим ал Коран”:


{{Quote|[http://www.usc.edu/schools/college/crcc/engagement/resources/texts/muslim/maududi/mau9.html Sayyid Abul Ala Maududi: Tafhim al Qur'an: At-Taubah]|Consider the historical background of the Sura. The series of events that have been discussed in this Sura took place after the Peace Treaty of Hudaibiyah. By that time one-third of Arabia had come under the sway of Islam which had established itself as a powerful well organized and civilized Islamic State. This Treaty afforded further opportunities to Islam to spread its influence in the comparatively peaceful atmosphere created by it. After this Treaty two events took place which led to very important results.}}
{{Quote|[http://www.usc.edu/schools/college/crcc/engagement/resources/texts/muslim/maududi/mau9.html Саид Абул Ала Маудиди: Тафхим ал Коран: Ат-Тауба]|Да отчетем историческия фон на тази сура. Поредицата от събития, които се обсъждат в тази сура са се случили след Мирното споразумение от Худайбия. По онова време една трета от Арабския полуостров е била под влиянието на исляма, който се е утвърдил като една добре организирана и цивилизована Ислямска държава. Това споразумение предоставя на исляма още по-големи възможности за разпространение на неговото влияние в една сравнително мирна атмосфера, която е създал. След това Споразумение се случват две събития, които водят до много важни резултати.}}
 
=== Тафсири ===
 
==== Маудиди ====


=== Tafsirs ===
В своя [[Тафсир|'''тафсир''']] Маудиди потвърждава, че преди разкриването на тази глава, една могъща и добре организирана Ислямска държава вече е била установена в една трета от Арабския полуостров. Само този факт опровергава обичайната мюсюлманска апологетика на воюването при самозащита или съпротивата срещу потисници. Понеже в онзи момент Ислямската държава вече е била създадена, бихте очаквали да се появят откровения за начина, по който трябва да се управлява безпроблемно тази държава, за добруването на нейните граждани и в крайна сметка на света като цяло. Въпреки това в тази глава, разкрита след една голяма победа и вид освобождение на исляма, откриваме реч на омраза, насърчения за убиване на невярващите и подстрекаване за подчиняване на другите. Почитането на едно божество, което провокира по този начин своите предани вярващи, дори след като са постигнали своята цел, определено е показателно за войнствената природа на ислямската религия.


==== Maududi ====
Освен това този пасаж от Корана не прилича на другите сури, понеже не започва с обичайното “Бисмиллахи алРахмани Ал Рахим” (В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния). Какво би могла да бъде причината това да се пропусне? Учените го обясняват с факта, че тази глава набляга върху отмъщението на Аллах и наказанието повече от всяка друга сура. Но защо му е на един мирен и справедлив бог да разкрива подобна глава, когато неговите последователи са постигнали целите си и „вече“ не са преследвани?


Maududi in his [[tafsir]] affirms that prior to the revelation of this chapter; a powerful and well organized Islamic state had already been established in one-third of Arabia. This fact alone dismisses the usual Muslim apologetics of fighting in self defense or fighting against oppressors. As an Islamic state had already been established at this point, you would expect revelations describing ways in which to rule such a state smoothly for the betterment of its citizens and eventually for the world in general, however, what we find in the chapter revealed right after this great victory and liberation of Islam is hate speeches, Incitements to kill unbelievers and provocations to subjugate others. God; provoking his pious believers even after they had achieved their objective is definitely indicative of the belligerent nature of the religion of Islam.
==== Ал Кашаф ====


Also, this segment of the Qur'an is unlike the other suras, as it does not begin with the usual “Bismillahi alRahmani Al Rahim” (In the name of Allah, beneficent, merciful). What can be the reason for avoiding it? Scholars say its due to this chapter accentuating God’s vengeance and punishment more so than any other chapter. But, why would a peaceful and just god reveal such a chapter once his faithful had supposedly met their objectives and were 'no longer' being persecuted?
{{Quote|Тафсир Ал Кашаф 2:241|Худайфат Ал Яман каза на сподвижниците си: „Вие наричате тази глава Сура Тауба, което означава глава на покаянието, но всъщност това е глава за наказанието. Тази глава не е оставила нито един лицемер неспоменат.“}}


==== Al Kashaf ====
==== Ибн Аббас ====


{{Quote|Tafsir Al Kashaf 2:241|Hudaifat Al Yaman said to his companions: “You people call this chapter Sura Tauba which means chapter of repentance, but in fact this is the chapter punishment. This chapter hasn’t left a single hypocrite unmentioned."}}
Отново, според Ибн Аббас:  


==== 'Ibn Abbas ====
{{Quote|Тафсир Куртуби. 8|„Когато беше попитан Али (един от праведните халифи на исляма) относно липсата на Бисми в тази глава, Али отговори: „Включването на Бисми дава надежда. Но тази глава е разкрита с меч“.}}
Следователно тази конкретна сура не е оставила нито един невярващ незасегнат. По-долу сахих (автентичните) хадисите от Бухари го изясняват още по-точно:
{{Quote|{{Bukhari|6|60|404}}| Разказва Саид бин Джубаир: Попитах Ибн Аббас относно Сурат Ал-тауба и той каза: „Сурат Ал-тауба? Това е разобличение (на всички злини на неверниците и лицемерите). И продължи да обяснява (че често повтарящия се израз): „… и от тях… и от тях…“, (означава) докато не започнат да разбират, че там никой няма да остане незасегнат.“}}


Again, according to Ibn Abbas:
Ако една глава покрива цялото множество неверници и тази глава е известна като главата на меча в ислямското учение, тогава тук съществува нещо, което заслужава сериозно изследване от страна на невярващите. Вероятно най-агресивните коранични стихове се намират именно в тази конкретна глава. От самото ѝ начало виждаме един бог, който непрекъснато подтиква насилие срещу неверниците. И все пак моята цел не е да дълбая и да правя коментар върху всеки един стих, но да покажа най-важното и в този контекст да докажа, че на мюсюлманите всъщност им е заповядано да се бият с неверниците до деня на възкресението. И в тази си дейност аз няма да се осланям на налудничави предположения или на някакви ирелевантни източници на исляма.


{{Quote|Tafsir Qurtubi. 8|“When it was asked to Ali, (one of the rightly guided caliphs of Islam) about the lack of Bismi in this chapter, Ali replied: “Bismi’s implication is trustworthiness. But this Chapter was revealed with a sword”}}
Мюсюлманите имат дълг да се бият срещу куфр и Куфар/[[Кафир]] (неверниците) до деня на възкресението с всички налични средства. За да осветя тази истина, ще започна с цитат на стих от една друга глава на Корана и по-късно ще видим как това се вписва в главата, която изследваме тук.
So, this particular Sura hasn’t left any of the unbelievers untouched. The Sahih (authentic) [[hadith]] below from Bukhari clarifies it further:
{{Quote|{{Bukhari|6|60|404}}| Narrated Said bin Jubair: I asked Ibn Abbas about Surat Al-tauba, and he said, "Surat Al-tauba? It is exposure (of all the evils of the infidels and the hypocrites). And it continued revealing (that the oft-repeated expression): '...and of them ...and of them.'till they started thinking that none would be left unmentioned therein." }}


If a chapter covers the entire body of unbelievers, and that chapter is known as the chapter of the sword in Islamic tenets, then there is something here which deserves serious investigation from among the unbelievers. Arguably, the most violent of Qur'anic verses are found within this particular chapter. From its very beginning, we see a god who continually incites violence against unbelievers. Nevertheless, my goal is not to unearth and deliver a commentary on each and every verse, but to dig out those most relevant and in context to prove Muslims are indeed commanded to fight unbelievers until resurrection day. And in doing so, I will not be relying on wild assumptions or any irrelevant sources to Islam. What I will present to you is purely from Islamic sources, of which their authenticity has been well established throughout the centuries.
=== Коран: Сура 47, ая 4 ===


Muslims are obliged to fight Kufr and [[Kafir|Kuffar]] (Infidels) until the day of resurrection by all available means. For the purpose of illuminating this truth, I will begin by quoting a verse from another chapter of the Qur'an and we will see later how this fits in with the chapter on trial here.  
{{Quote|{{Quran|47|4}}|И когато [в битка]* срещнете неверниците, удряйте по шията, додето ги надвиете, и здраво ги вържете! А после -; или милост, или откуп, когато войната приключи. Така е! А ако Аллах пожелае, би им отмъстил, но иска Той да изпита едни от вас чрез други. А на онези, които бъдат убити по пътя на Аллах, Той не ще провали делата им.<br>
<small>[в битка]* - е добавка от преводача на Корана - Цветан Теофанов от арабски на български. В арабският оригинал тази добавка я няма.</small>}}


=== Surah 47, Ayah 4 ===


{{Quote|{{Quran|47|4}}|Now when ye meet in battle those who disbelieve, then it is smiting of the necks until, when ye have routed them, then making fast of bonds; and afterward either grace or ransom till the war lay down its burdens. That (is the ordinance). And if Allah willed He could have punished them (without you) but (thus it is ordained) that He may try some of you by means of others. And if Allah willed He could have punished them (without you) but (thus it is ordained) that He may try some of you by means of others. And those who are slain in the way of Allah, He rendereth not their actions vain.}}
Тези стихове са разкрити  точно след първата битка, която Мухаммад и неговите приятели са повели срещу жителите на Мекка и са спечелили. Горният стих подтиква вярващите да повеждат войни и което е най-интересно – един всемилостив бог посочва точното място, където  мюсюлманинът трябва да удари по тялото на противника си. След това се говори за вземането на военнопленници, които да бъдат държани в плен или откупени, докато войната не стовари своите тежести. Тук заповедта е да се бият „докато войната не се освободи от бремето си“. Това е вид идиом. Какво означава „войната да се освободи от бремето си“? Имам Ибн Катир в своя Тафсир тълкува по следния начин:


These verses were revealed right after the first battle Muhammad and his folks fought against the Meccans and won. The above verse is spurring believers to fight wars and most interestingly, an all merciful god is pinpointing the exact spot where a Muslim must strike his opponent’s body. Then it talks of taking captives of war to either confine or ransom them till the war lays its burdens. Here the command is to “fight until the war lays its burdens”. It is somewhat of an idiom. What does it mean 'war lays its burdens'? Imam Ibn Kathir in his Tafsir Interprets this:
==== Тафсир [[Ибн Катир]] ====


==== Tafsir 'Ibn Kathir ====
{{Quote|1=[http://www.recitequran.com/tafsir/en.ibn-kathir/47:4 Тафсир Ибн Катир]|2=(Докато войната не се освободи от бремето си.) Муджахид каза: ''' "Докато ‘Иса бин Мариам (мир нему) не слезе. Изглежда, че той е стигнал до това мнение от изказването на Пророка: „Винаги ще има група от моята Умма, която да побеждава заради истината, докато последният от тях не се изправи срещу Ад-Даджал'''.) Имам Ахмад е записал от Джубаир бин Нуфаир, който съобщава от Салама бин Нуфаил, че е отишъл при Пратеника на Аллах и му казал: "'''Освободих коня си и си хвърлих оръжието, понеже войната приключи. Повече няма да се бия.“ Тогава Пророкът му казал: „Ето, времето за битка настъпи.''' Винаги ще има група от моята Умма, която да владее над останалите. Аллах ще отклони сърцата на някои хора (от истината) и така те (тази група) ще се бият срещу тях и Аллах ще им връчи (плячката) от тях (враговете) – докато заповедта на Аллах не се изпълни, дордето те са в това състояние. Наистина центърът на местопребиваване на вярващите е в Аш-Шам. И добротата е вързана около челата на конете до Деня на Възкресението)“ Ан-Наса‘и също е записал този разказ. Аллах след това казва: И така, ако Аллах е искал, Той би могъл да си отмъсти срещу тях; което означава, че ако Той е желаел да бъде така, би могъл да предприеме незабавно отмъщение срещу неверниците чрез възмездие или примерно наказание, което да дойде пряко от Него, но (Той ви оставя да се биете), за да се изпитвате един друг), което означава, че Той е заповядал джихад и война срещу враговете, за да ви изпита и да провери делата ви.}}


{{Quote|1=[http://www.qtafsir.com/index.php?option=com_content&task=view&id=2035&Itemid=103 Tafsir Ibn Kathir]|2=(Until the war lays down its burden.) Mujahid said:''' "Until `Isa bin Maryam (peace be upon him) descends. It seems as if he derived this opinion from the Prophet's saying, There will always be a group of my Ummah victorious upon the truth, until the last of them fight against Ad-Dajjal'''.) Imam Ahmad recorded from Jubayr bin Nufayr who reported from Salamah bin Nufayl that he went to the Messenger of Allah and said, "'''I have let my horse go, and thrown down my weapon, for the war has ended. There is no more fighting. Then the Prophet said to him, Now the time of fighting has come.''' There will always be a group of my Ummah dominant over others. Allah will turn the hearts of some people away (from the truth), so they (that group) will fight against them, and Allah will bestow on them (war spoils) from them (the enemies) -- until Allah's command comes to pass while they are in that state. Verily, the center of the believers' abode is Ash-Sham. And goodness is tied around the horses' foreheads till the Day of Resurrection.) An-Nasa'i also recorded this narration. Allah then says, Thus, and had Allah so willed, He could have taken vengeance against them;) which means that had He so willed, He could have taken immediate vengeance against the disbelievers with a chastisement or exemplary punishment directly from Him but (He lets you struggle) so as to test with one another.) meaning, He has ordered Jihad and fighting against the enemies in order to try you and test your affairs.}}
Тълкуванието на Ибн Катир, най-авторитетният Муфасир на Корана, показва вечно популярния „контекстуален“ аргумент, използван за защита на исляма, като лъжлив. В настоящия контекст една война току-що е приключила и един от сподвижниците на Мухаммад си отдъхва, защото повече няма нужда да се бие. НЕ, казва Мухаммад, като го поправя, сякаш за да насочи фокуса върху важността на своите думи към човека, който се канел да се оттегли; за нещастие неговият универсален призив лесно може да бъде видян и днес.


The interpretation of Ibn Kathir, the most prominent Mufassir of the Qur'an reveals the ever popular 'context' argument which is used to defend Islam, to be fraudulent. Here in context, a war has just ended and one of the companions of Muhammad is relaxed, since he no longer need to fight. NO, says Muhammad correcting him as if to put focus on the importance of his words to the person who was about to retire, unfortunately its universal appeal can easily be seen today.  
“''Винаги ще има част в моята общност (мюсюлмани), която да владее над другите''" (Ислямът на Мухаммад предполага, че трябва да владее над другите религии и техните последователи. Тази идея се появява тук, понеже Мухаммад използва думата „владее”) "''Аллах ще отклони сърцата на някои хора от истината''" (т.е. от исляма) "''следователно моята общност от вярващите ще се бие срещу тях.''" Мухаммад говори за това като за непрекъснат процес, който неминуемо трябва да продължи до края на времената с благоденствие заради военните плячки от свещените воини. Ако все още има някакви претенции за контекст към стих 47:4 от Корана (който бълва чисто насилие и омраза срещу неверниците до степен, в която Аллах смята за необходимо да посочи частта от тялото на неверника, която вярващият трябва да атакува), оспорващите трябва да признаят, че се влизат в противоречие със своите собствени почитани източници и своите собствени почитани учени, не със съвременни апологети и псевдо-учени, но с истински учен, който е живял близо до времето на Мухаммад и е бил (и все още е) почитан като най-надеждния сред тълкувателите на Коран, или трябва да признаят факта, че Коранът предписва безкрайно насилие срещу онези, които не вярват в Аллах и Мухаммад.


“''There will always be a group in my community (Muslims) dominant over others''" (Muhammad’s Islam is supposed to be dominant over all other faiths and their adherents. This notion is flowing out here as Muhammad uses the word “dominant”) "''Allah will turn some people away from truth''" (i.e. Islam) "''so, my community of believers will fight them''" Muhammad speaks of this as a incessant process which should inevitably carry through to the end of times with a blessing of war booties to the holy fighters. If there still remains a claim to context for verse 47:4 of the Qur'an (which spews pure violence and hatred against disbelievers to the point where Allah deems it necessary to pinpoint the body part of an unbeliever which believers should attack); claimants should admit that they are going against their own cherished sources and their own cherished scholars, not modern apologetical pseudo-scholars, but true scholar who lived close to Muhammad’s period and have been (and still are) hailed as the most reliable among Qur'an interpreters, or admit the fact that the Qur'an does prescribe perpetual violence against those who don’t believe in Allah and Muhammad.
==== Обобщение ====
От стих 47:4 можем да направим две заключения:


==== Summary ====
#Мюсюлманите не могат да спрат да се бият, дори след като са спечелили дадена война. Напротив, те трябва да търсят други начини, по които да проливат още кръв.
From verse 47:4, two conclusions can be made:
#Тази битка трябва да продължи до деня на възкресението, както Муджахид твърди, че вярващите не могат да спрат да се бият до края на времената. (Това е истинската причина Аллах да определя лимита „докато войната не се освободи от бремето си“). По-нататък това ще бъде разгледано обстойно с допълнителни материали от автентични ислямски източници.


#Muslims cannot cease fighting even after they win a war. Rather, they should look for other ways in which to shed more blood.
=== Коран: Сура 9, ая 29 ===
#This fight should continue until the day of resurrection, as Mujahid stated believers cannot stop fighting until the end of times. (The very reason Allah stipulates the limit as “until war sheds its burden”). This will be looked into further, with additional material from authentic Islamic sources.


=== Surah 9, Ayah 29 ===
Да се върнем към Сура Тауба, за която установихме по-горе, че е главата на меча; понеже е последно разкритата сура, тя съдържа всички норми на поведение, които мюсюлманите трябва да спазват, когато имат контакт с неверници. Вижте следния стих:
{{Quote|{{Quran|9|29}}|Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство.}}


Going back to Sura Tauba which we found earlier to be the chapter of the sword; Being the finally revealed Sura, it contains all codes of conduct which Muslims should observe when in contact with infidels. See the following verse:
В горния стих заповедта на Мухаммадовия бог е той да се бие не срещу тези, които воюват с мюсюлманите или ги потискат. Много мюсюлмани се опитват да омекотят този род коранични стихове с извинението, че „ислямът позволява бой при самозащита“. Жалко за тях, защото тук причините за воюване очевидно не се дължат на другата страна, която е повела война срещу мюсюлманите, нито пък на някакъв вид потисничество, но единствената причината, заради която божеството възпламенява своите верни последователи да се бият с другата страна, се дължи на тяхното неверие в Аллах и последния ден, а също и заради невъздържанието от онова, което е забранил Аллах и неговия пратеник Мухаммад. Да обобщим: простото отхвърляне на исляма е достатъчна причина за бога на Мухаммад да издаде заповед на своите верни да започнат война, докато неверниците не бъдат покорени. Ако неверниците не искат да се подчинят и да приемат исляма, единствената им възможност за оцеляване остава да се плаща джизия на мюсюлманите, което според самия Коран е петно (на унижение). Следователно джизия е единственото средство за оцеляване за немюсюлманите в една мюсюлманска страна.
{{Quote|{{Quran|9|29}}|Fight those who believe not in Allah or the Last Day, nor hold that forbidden which hath been forbidden by Allah and His Messenger, nor acknowledge the religion of Truth, (even if they are) of the People of the Book, until they pay the jizya with willing submission, and feel themselves subdued.}}


Here in the above verses the command of Muhammad’s god to fight, is not against those who fight Muslims or oppress them. Many Muslims attempt to conciliate these kinds of Qur'anic verses with the excuse “Islam only permits fighting in self defense.” Sadly for them, here the reasons for fighting is clearly not due to the other side waging war against Muslims, nor due to any kind of oppression, but the only reason god ignites his pious followers against the other side is due to their disbelief in Allah and the last day and also for not refraining from what is forbidden by Allah and his messenger Muhammad. To sum up; the simple rejection of Islam is sufficient cause for Muhammad’s god to issue marching orders to the pious to engage in war until the infidels are subjugated. If unbelievers are not willing to submit themselves and covert to Islam, the only chance of survival rests in paying Jizyah to Muslims, which according to the Qur'an itself, is a blotch (of humiliation) So, the explication is, Jizya is the only means of survival for non-Muslims in a Muslim land.
=== Джизя ===


=== Jizyah ===
Мухаммад е вземал [[Джизя (Данък)|<big>'''джизя'''</big>]] от всички неверници без значение от религията им, макар че остават съмнения в случая с политеистите. Този хадис от Сахих Бухари свидетелства, че Мухаммад е вземал джизя от всички неверници:


Muhammad had taken [[Jizyah]] from all unbelievers regardless of their diverse faiths, though doubts in the case of polytheists remain. This hadith from Sahih Bukhari testifies Muhammad had taken Jizya from unbelievers:
{{Quote|{{Bukhari|4|53|384}}|Разказва Умар бин Динар: Седях до Джабир бин Заид и Амр бин Аус, и Баджалла им разказваше през 70 г. сл. Хиджра, годината, когато Мусаб бин Аз-Зубаир беше водач на поклонниците от Басра. Ние седяхме при стъпките на кладенеца Зам-зам и Баджала каза: „Аз бях писар на Джуз бин Муауия, чичото на Ал-Ахнаф. Дойде писмо от ‘Умар бин Ал-Хаттаб една година преди смъртта му; и то беше прочетено: --„Отменете всеки брак, сключен сред магите между роднини от близко сродство (бракове, считани за незаконни в исляма: роднина от този вид бива наречен „дху-махрам.)“ ‘Умар не вземаше джизия от магите-неверници, докато Абдул-Рахман бин ‘Ауф не засвидетелства, че Пратеникът на Аллах е взел джизия от магите в Хаджар.}}


{{Quote|{{Bukhari|4|53|384}}|Narrated 'Umar bin Dinar: I was sitting with Jabir bin Zaid and 'Amr bin Aus, and Bjalla was narrating to them in 70 AH the year when Musab bin Az-Zubair was the leader of the pilgrims of Basra. We were sitting at the steps of Zam-zam well and Bajala said, "I was the clerk of Juz bin Muawiya, Al-Ahnaf's paternal uncle. A letter came from 'Umar bin Al-Khattab one year before his death; and it was read:-- "Cancel every marriage contracted among the Magians between relatives of close kinship (marriages that are regarded illegal in Islam: a relative of this sort being called Dhu-Mahram.)" 'Umar did not take the Jizya from the Magian infidels till 'Abdur-Rahman bin 'Auf testified that Allah's Apostle had taken the Jizya from the Magians of Hajar.}}
==== Анализ ====


==== Analysis ====
Това, което научаваме от този [[Хадиси (определение)|'''хадис''']] е, че когато вторият халиф на исляма, Умар, се е колебаел дали да вземе джизя от магите-неверници (маги, зороастрийска секта), един от сподвижниците на Мухаммад е засвидетелствал, че Мухаммад е взел джизия от същото племе. Това е ясно доказателство, че джизия се е налагала на всички, които са били покорени по времето на Мухаммад. Има още един хадис от същия източник, който показва, че Мухаммад е вземал джизия и от народа на Бахрейн. Нямаме основателна причина да мислим, че народът на Бахрейн по онова време е бил изцяло юдейски или християнски. Сред тях е имало също и езичници. Въпреки това вземането на джизия от бахрейнския народ потвърждава, че това средство за потискане е било прилагано към цялото множество от неверници по онова време. Сега е необходимо да разгледаме традиционните мюсюлмански вярвания за Иисус Христос (Иса), Когото те смятат за пророк, издигнат от Бога и Който ще слезе на земята при хората преди деня на възкресението. Това се потвърждава от множество [[Сахих|'''сахих''']] хадиси.


What we learn from this hadith is when the second [[Caliph]] of Islam, Umar, hesitated to take Jizyah from Magian infidels (Magians, a sect of Zoroastrians) one of Muhammad’s companions testifies that Muhammad had taken Jizyah from the same people. A clear indication that Jizyah was imposed upon all who were subjugated during the time of Muhammad. There is one more hadith from the same source which shows Muhammad had taken Jizyah from the people of Bahrain too. There is no good reason to conclude the people of Bahrain at that time were entirely Jewish or Christian. There were pagans among them too. However, taking Jizyah from the people of Bahrain confirms this tool of oppression was applied to the entire set of unbelievers at that time. Now, it is necessary to take a look into the traditional Muslim beliefs in [[Jesus|Jesus Christ]] (Isa), whom they consider a prophet who was raised to God and will be descending to earth among people prior to the day of resurrection. This is confirmed through many Sahih hadiths.
{{Quote|{{Muslim|1|293}}| Разказва Джабир б. Абдулла: Чух Пратеника на Аллах (мир нему) да казва: Част от моя народ няма да спре да се бие за Истината и ще побеждава до Деня на възкресението. Той каза: Иса, син на Мариам, тогава ще слезе и техният водач (на мюсюлманите) ще го покани да дойде и да ги поведе в молитва, но той ще каже: Не, някои сред вас са началници над други (сред вас). Това е чест, дадена от Аллах, за тази Умма(народ).}}
Този хадис потвърждава онова, което беше обяснено по-горе. Истинските мюсюлмани не могат да спрат воюването до деня на възкресението. Освен това тези войни не са просто за отбрана, но ще бъдат нападателни походи, докато мюсюлманите не победят неверниците и не установят ислямския закон; това е нещо, което се случва по целия свят, както виждаме, особено в много източни и африкански държави като Сомалия. Установяването на ислямско управление по необходимост означава налагане на джизия над неверниците. Мухаммад е вярвал, или поне неговата заповед е била такава – че трябва да се воюва, докато Иисус, синът на Мария, не слезе от небесата. Освен това той си е представял мюсюлмански владения навсякъде и джизия, налагана над всички неверници. Според визията на Мухаммад само и единствено Иисус ще изкорени джизия от земята. Премахването на джизия води до това, че целият свят ще бъде ислямски, веднага след като Иисус стъпи на земята за втори път.  


{{Quote|{{Muslim|1|293}}| Jabir b. 'Abdullah reported: I heard the Messenger of Allah (may peace be upon him) say: A section of my people will not cease fighting for the Truth and will prevail till the Day of resurrection. He said: Jesus son of Mary would then descend and their (Muslims') commander would invite him to come and lead them in prayer, but he would say: No, some amongst you are commanders over some (amongst you). This is the honour from Allah for this Ummah.}}
Вижте как Мухаммад си е представял този феномен:  
This hadith confirms what was discussed earlier. True Muslims cannot cease fighting until the day of resurrection. Moreover these wars are not mere defensive struggles, but will be offensive onslaughts, until Muslims win over unbelievers and establish Islamic rule, something which is occurring [[Persecution_of_Non-Muslims#Modern-Day_Persecution_of_Non-Muslims|all over the world]] as we speak, especially in many Eastern and African countries like Somalia. Establishing Islamic governance necessarily means imposing Jizya upon infidels. Muhammad believed or at least his command was to fight until Jesus, the son of Mary descends from heaven. Moreover, he envisioned Muslim domains all over and Jizya imposed upon all infidels. According to Muhammad’s vision, it would be Jesus and Jesus only who would be eradicating Jizya from the earth. Abolition of Jizya entails the whole world becoming Islamic right after Jesus sets foot on earth for a second term.


See how Muhammad envisioned this phenomenon:  
{{Quote|{{Bukhari|3|34|425}}|Разказва Абу Хурайра: Пратеникът на Аллах рече: „В името на Онзи, в Чиито ръце е душата ми, синът на Мариам (Иса) скоро ще слезе сред вас, народе (мюсюлманите), като справедлив владетел и ще счупи Кръста и ще убие свинята и ще премахне джизията (данък, който се взема от немюсюлманите, които са под опека на мюсюлманското управление). След това ще има изобилие от пари и никой няма да приема дарове на подаяние.}}


{{Quote|{{Bukhari|3|34|425}}|Narrated Abu Huraira: Allah's Apostle said, "By Him in Whose Hands my soul is, son of Mary (Jesus) will shortly descend amongst you people (Muslims) as a just ruler and will break the Cross and kill the pig and abolish the Jizya (a tax taken from the non-Muslims, who are in the protection, of the Muslim government). Then there will be abundance of money and no-body will accept charitable gifts.}}
==== Резюме ====


==== Summary ====
Трите основни пункта, които са повдигнати в този хадис са:


The three main points raised here in this hadith are:  
#Мухаммад заявява, че Иисус ще пречупи кръста. Това е метафора за смъртта на християнството. Очевидно Мухаммад е вярвал, че християнството ще пребъде до деня на възкресението и е необходимо самият Иисус да го премахне напълно.
#Убиването на свинята може да бъде друга алегория. Това вероятно сочи към юдеите, защото според Корана юдеите някога са били превърнати в маймуни и свине ({{Quran|5|60}}). Много мюсюлмани днес смятат юдеите за потомци на маймуни и свине. Освен това крайната омраза на Мухаммад към юдеите го е накарала да окачестви юдеите като свине и той се радва на думите си: „Иса ще слезе преди възкресението, за да убие всички юдеи“. Тук е още по-отчетливо нехайството на Мухаммад за другите религиите, които ще останат до деня на възкресението. Неговата мисъл се ограничава само до юдаизма и християнството. Според него всички езичници са били покорени в Арабските земи, но той сякаш не е наясно с политеистичните религии, които все още са съществували по целия свят, освен на Арабския полуостров.
#Клетвата на Мухаммад, че Иисус ще премахне джизията, ни дава още едно доказателство, че неговите заповеди за война срещу неверниците не са ограничени от времето, но се простират до края на времената. Неговият призив за джихад не е бил ограничен по време, нито пък е бил принуден от обстоятелствата. Това е трябвало да се осъществи чрез нападателни войни, за да бъде покорен народ след народ под кървавия меч на исляма. Бил е практичен все пак; (понеже не е можел да си представи свят без неверници като юдеите и християните) мюсюлманите са длъжни да се разпростират отвъд границите на народите и да продължават „добрата“ война до деня на възкресението.


#Muhammad affirms Jesus will break the cross. It is metaphorical of the demise of Christianity. Obviously, Muhammad believed Christianity will prevail until the day of resurrection and it would take Jesus himself to end it altogether.
==Заключение==
#Killing pig can be another allegory. It may be pointing to Jews, because according to the Qur'an; Jews were once turned into apes and pigs ({{Quran|5|60}}). Many Muslims today consider Jews as descendents of apes and pigs. Moreover, Muhammad’s utter hatred for Jews would have forced him to label Jews as pigs and he satisfies himself in saying “Jesus will descend prior to resurrection day to kill all Jews” More remarkable here is Muhammad's ignorance of other religions that would endure until the resurrection day. His mind's eye limited to Judaism and Christianity only. For him, pagans were all defeated in the Arabian land, but he doesn’t seem to be aware of the polytheistic religions that were still in practice all over the world apart from the Arabian Peninsula.
#Muhammad swearing on Jesus abolishing the Jizya, gives us further evidence his orders to fight infidels are not time bounded but protracts to the end of times. His call for [[Jihad]] was not limited in time nor were they forced by circumstances. It was to carry through the offensive fight to subjugate nation after nation under the bloody sword of Islam. Practical though he was; (as he could not even imagine a world without unbelievers like Jews and Christians) Muslims are duty bound to stretch beyond the borders of nations and to continue the 'good' fight until the resurrection day.


==Conclusion==
Последната разкрита глава в Корана няма какво да предложи на света освен един антагонизъм. Пророкът Мухаммад е заповядвал военни походи дори от смъртното си легло. Делата на неговите последователи, включително и на четиримата праведни халифи, са се свеждали главно до завладяване на народ след народ и установяване на ислямски държави навсякъде в покорените земи. Ето защо ислямът справедливо може да бъде наречен насилствен, експанзионистичен и империалистичен – иронично е, че това са някои от често срещани клевети, които биват хвърляни по Запада от много съвременни мюсюлмани (като по този начин изпадат в ''лицемерие'' – още един повод за критика). Думите, последвани от делата на Мухаммадовите последователи, говорят тук много по-силно. Мухаммад очевидно не си е представял един мирен свят, където последователите на всички религии ще живеят в мирно съжителство. Неговите думи „винаги ще има част от неговата общност на вярващите, които ще покоряват неверниците“ подчертават това. Такава идеология, заседнала в даден исторически момент, когато убиването и потискането на другите в името на религията бива превърнато в нещо законно от божествените заповеди, никога не може да донесе мир на света.


The last revealed chapter of the Qur'an has little to offer the world, other than antagonism. Prophet Muhammad ordered expeditions even from his death-bed. The activities of his followers including the four rightly-guided caliphs were constricted chiefly into invading nation after nation and establishing Islamic states all over the invaded lands. Thus Islam can fairly be called coercive, expansionist and imperialistic - ironically, some common smears hurled at the West by many modern Muslims (who are thereby guilty of ''hypocrisy'' - yet another choice complaint). Words followed by the actions of Muhammad's followers speak much louder here. Muhammad clearly did not envision a non-violent world where members of all faiths would live a peaceful co-existence. His words “There will always be a group in his community of believers that are dominant over infidels” highlights this. An ideology stuck in a certain backdrop of history where killing and subjugating others in the name of religion had been made legal by divine dictations can never bring peace to the world.


{{Core Scripture}}
{{Core Scripture}}


==See Also==
==Вижте също==


*[[Analysis of Muhammads Farewell Sermon|Analysis of Muhammad’s Farewell Sermon]]
*[[Прощалната проповед на Мухаммад]]


[[Category:Не завършени статии]]
[[Category:Завършени статии]]

Текуща версия към 16:04, 24 април 2020

Тази статия е ЕсеPen-icon2.png,а есетата не отразяват непременно мнението на УикиИслям. Виж Отказване от права за детайли.


Целта на тази статия е да покаже дали Пророкът Мухаммад е възнамерявал ислямът да бъде средство за мир или двигател на насилие.

9-та сура

Девета глава от Корана- Ал Тауба (Покаянието) се смята за заключителните бележки на Аллах. Единствената сура (глава), за която се твърди, че е разкрита след нея, е Ал Наср (Победата), която съдържа само няколко стиха. Като отчетем очевидната войнствена нагласа на исляма, за нас няма да бъде голяма изненада ако научим, че тази последна глава в никакъв случай не говори за установяването на мир сред хората, но разглежда тяхното разделяне на вярващи (Дар ал-Ислам) и невярващи (дар ал-куфр), като целта е да се запази безкрайна враждебност между тях. При условие че бъде прочетена в контекст, тази глава е от съществено значение за немюсюлманите, които биха искали да научат какво заповядва Аллах на мюсюлманите за техните дела. Сахих Муслим свидетелства, че това е последната глава, разкрита от Аллах на Мухаммад:

Абу Исхак каза, че е чул Ал-Бараб б‘Азиб (Аллах да го благослови) да казва: Последната пълна сура, разкрита (в Свещения Коран) е Сура Тауба (т.е. Ал-Бараат, IX.), а последният разкрит стих е този, който се отнася за Келала.
Сахих Муслим - 11:3941(англ.)
И те молят да постановиш. Кажи: “Аллах ви постановява за умрелите без деца и бащи. Почине ли мъж и не е имал дете, а е имал сестра, нейно е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако не е имала дете. А щом са две, за тях са две третини от онова, което е оставил. А щом са повече братя и сестри, за мъжкото е дял, колкото за две женски.” Аллах ви обяснява, за да не се заблудите. Аллах знае всяко нещо.


Транслитерация: Йестефтунек(йестефтунеке), кулиллаху юфтикум фил келалех(келалети) инимруун хелеке лейсе леху уелед(уеледун, уе леху ухтун фе леха ...
Коран 4:176

Анализ

Тази глава определя как мюсюлманите трябва да се отнасят към неверниците; това е кодексът на поведение, който мюсюлманите трябва да съблюдават, когато общуват с някой външен за сферата на тяхната верова система. Тя обобщава основното послание на Корана, защото бива смятана за заключителните бележки на нейния автор. Не е чудно, че толкова голям процент от мюсюлманите подкрепят насилието и преследването на другите хора. В крайна сметка тази глава съдържа последните заповеди на Аллах, подбужда агресивно отношение към невярващите и ако заключителните бележки на Аллах са свързани с безкрайна война, за да се покорят и унижат другите, никакво разумно обяснение не може да опровергае това заключение; цялото послание на Корана, както е отразено в тази глава, не е за мир, а за война срещу другите. Историческият констекст на тази сура е описан от прочутия кораничен коментатор Абул Аала Маудиди в неговата книга “Тафхим ал Коран”:

Да отчетем историческия фон на тази сура. Поредицата от събития, които се обсъждат в тази сура са се случили след Мирното споразумение от Худайбия. По онова време една трета от Арабския полуостров е била под влиянието на исляма, който се е утвърдил като една добре организирана и цивилизована Ислямска държава. Това споразумение предоставя на исляма още по-големи възможности за разпространение на неговото влияние в една сравнително мирна атмосфера, която е създал. След това Споразумение се случват две събития, които водят до много важни резултати.
Саид Абул Ала Маудиди: Тафхим ал Коран: Ат-Тауба

Тафсири

Маудиди

В своя тафсир Маудиди потвърждава, че преди разкриването на тази глава, една могъща и добре организирана Ислямска държава вече е била установена в една трета от Арабския полуостров. Само този факт опровергава обичайната мюсюлманска апологетика на воюването при самозащита или съпротивата срещу потисници. Понеже в онзи момент Ислямската държава вече е била създадена, бихте очаквали да се появят откровения за начина, по който трябва да се управлява безпроблемно тази държава, за добруването на нейните граждани и в крайна сметка на света като цяло. Въпреки това в тази глава, разкрита след една голяма победа и вид освобождение на исляма, откриваме реч на омраза, насърчения за убиване на невярващите и подстрекаване за подчиняване на другите. Почитането на едно божество, което провокира по този начин своите предани вярващи, дори след като са постигнали своята цел, определено е показателно за войнствената природа на ислямската религия.

Освен това този пасаж от Корана не прилича на другите сури, понеже не започва с обичайното “Бисмиллахи алРахмани Ал Рахим” (В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния). Какво би могла да бъде причината това да се пропусне? Учените го обясняват с факта, че тази глава набляга върху отмъщението на Аллах и наказанието повече от всяка друга сура. Но защо му е на един мирен и справедлив бог да разкрива подобна глава, когато неговите последователи са постигнали целите си и „вече“ не са преследвани?

Ал Кашаф

Худайфат Ал Яман каза на сподвижниците си: „Вие наричате тази глава Сура Тауба, което означава глава на покаянието, но всъщност това е глава за наказанието. Тази глава не е оставила нито един лицемер неспоменат.“
Тафсир Ал Кашаф 2:241

Ибн Аббас

Отново, според Ибн Аббас:

„Когато беше попитан Али (един от праведните халифи на исляма) относно липсата на Бисми в тази глава, Али отговори: „Включването на Бисми дава надежда. Но тази глава е разкрита с меч“.
Тафсир Куртуби. 8

Следователно тази конкретна сура не е оставила нито един невярващ незасегнат. По-долу сахих (автентичните) хадисите от Бухари го изясняват още по-точно:

Разказва Саид бин Джубаир: Попитах Ибн Аббас относно Сурат Ал-тауба и той каза: „Сурат Ал-тауба? Това е разобличение (на всички злини на неверниците и лицемерите). И продължи да обяснява (че често повтарящия се израз): „… и от тях… и от тях…“, (означава) докато не започнат да разбират, че там никой няма да остане незасегнат.“
Сахих Бухари - 6:60:404(англ.)

Ако една глава покрива цялото множество неверници и тази глава е известна като главата на меча в ислямското учение, тогава тук съществува нещо, което заслужава сериозно изследване от страна на невярващите. Вероятно най-агресивните коранични стихове се намират именно в тази конкретна глава. От самото ѝ начало виждаме един бог, който непрекъснато подтиква насилие срещу неверниците. И все пак моята цел не е да дълбая и да правя коментар върху всеки един стих, но да покажа най-важното и в този контекст да докажа, че на мюсюлманите всъщност им е заповядано да се бият с неверниците до деня на възкресението. И в тази си дейност аз няма да се осланям на налудничави предположения или на някакви ирелевантни източници на исляма.

Мюсюлманите имат дълг да се бият срещу куфр и Куфар/Кафир (неверниците) до деня на възкресението с всички налични средства. За да осветя тази истина, ще започна с цитат на стих от една друга глава на Корана и по-късно ще видим как това се вписва в главата, която изследваме тук.

Коран: Сура 47, ая 4

И когато [в битка]* срещнете неверниците, удряйте по шията, додето ги надвиете, и здраво ги вържете! А после -; или милост, или откуп, когато войната приключи. Така е! А ако Аллах пожелае, би им отмъстил, но иска Той да изпита едни от вас чрез други. А на онези, които бъдат убити по пътя на Аллах, Той не ще провали делата им.
[в битка]* - е добавка от преводача на Корана - Цветан Теофанов от арабски на български. В арабският оригинал тази добавка я няма.
Коран 47:4


Тези стихове са разкрити точно след първата битка, която Мухаммад и неговите приятели са повели срещу жителите на Мекка и са спечелили. Горният стих подтиква вярващите да повеждат войни и което е най-интересно – един всемилостив бог посочва точното място, където мюсюлманинът трябва да удари по тялото на противника си. След това се говори за вземането на военнопленници, които да бъдат държани в плен или откупени, докато войната не стовари своите тежести. Тук заповедта е да се бият „докато войната не се освободи от бремето си“. Това е вид идиом. Какво означава „войната да се освободи от бремето си“? Имам Ибн Катир в своя Тафсир тълкува по следния начин:

Тафсир Ибн Катир

(Докато войната не се освободи от бремето си.) Муджахид каза: "Докато ‘Иса бин Мариам (мир нему) не слезе. Изглежда, че той е стигнал до това мнение от изказването на Пророка: „Винаги ще има група от моята Умма, която да побеждава заради истината, докато последният от тях не се изправи срещу Ад-Даджал.) Имам Ахмад е записал от Джубаир бин Нуфаир, който съобщава от Салама бин Нуфаил, че е отишъл при Пратеника на Аллах и му казал: "Освободих коня си и си хвърлих оръжието, понеже войната приключи. Повече няма да се бия.“ Тогава Пророкът му казал: „Ето, времето за битка настъпи. Винаги ще има група от моята Умма, която да владее над останалите. Аллах ще отклони сърцата на някои хора (от истината) и така те (тази група) ще се бият срещу тях и Аллах ще им връчи (плячката) от тях (враговете) – докато заповедта на Аллах не се изпълни, дордето те са в това състояние. Наистина центърът на местопребиваване на вярващите е в Аш-Шам. И добротата е вързана около челата на конете до Деня на Възкресението)“ Ан-Наса‘и също е записал този разказ. Аллах след това казва: И така, ако Аллах е искал, Той би могъл да си отмъсти срещу тях; което означава, че ако Той е желаел да бъде така, би могъл да предприеме незабавно отмъщение срещу неверниците чрез възмездие или примерно наказание, което да дойде пряко от Него, но (Той ви оставя да се биете), за да се изпитвате един друг), което означава, че Той е заповядал джихад и война срещу враговете, за да ви изпита и да провери делата ви.
Тафсир Ибн Катир

Тълкуванието на Ибн Катир, най-авторитетният Муфасир на Корана, показва вечно популярния „контекстуален“ аргумент, използван за защита на исляма, като лъжлив. В настоящия контекст една война току-що е приключила и един от сподвижниците на Мухаммад си отдъхва, защото повече няма нужда да се бие. НЕ, казва Мухаммад, като го поправя, сякаш за да насочи фокуса върху важността на своите думи към човека, който се канел да се оттегли; за нещастие неговият универсален призив лесно може да бъде видян и днес.

“Винаги ще има част в моята общност (мюсюлмани), която да владее над другите" (Ислямът на Мухаммад предполага, че трябва да владее над другите религии и техните последователи. Тази идея се появява тук, понеже Мухаммад използва думата „владее”) "Аллах ще отклони сърцата на някои хора от истината" (т.е. от исляма) "следователно моята общност от вярващите ще се бие срещу тях." Мухаммад говори за това като за непрекъснат процес, който неминуемо трябва да продължи до края на времената с благоденствие заради военните плячки от свещените воини. Ако все още има някакви претенции за контекст към стих 47:4 от Корана (който бълва чисто насилие и омраза срещу неверниците до степен, в която Аллах смята за необходимо да посочи частта от тялото на неверника, която вярващият трябва да атакува), оспорващите трябва да признаят, че се влизат в противоречие със своите собствени почитани източници и своите собствени почитани учени, не със съвременни апологети и псевдо-учени, но с истински учен, който е живял близо до времето на Мухаммад и е бил (и все още е) почитан като най-надеждния сред тълкувателите на Коран, или трябва да признаят факта, че Коранът предписва безкрайно насилие срещу онези, които не вярват в Аллах и Мухаммад.

Обобщение

От стих 47:4 можем да направим две заключения:

  1. Мюсюлманите не могат да спрат да се бият, дори след като са спечелили дадена война. Напротив, те трябва да търсят други начини, по които да проливат още кръв.
  2. Тази битка трябва да продължи до деня на възкресението, както Муджахид твърди, че вярващите не могат да спрат да се бият до края на времената. (Това е истинската причина Аллах да определя лимита „докато войната не се освободи от бремето си“). По-нататък това ще бъде разгледано обстойно с допълнителни материали от автентични ислямски източници.

Коран: Сура 9, ая 29

Да се върнем към Сура Тауба, за която установихме по-горе, че е главата на меча; понеже е последно разкритата сура, тя съдържа всички норми на поведение, които мюсюлманите трябва да спазват, когато имат контакт с неверници. Вижте следния стих:

Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство.
Коран 9:29

В горния стих заповедта на Мухаммадовия бог е той да се бие не срещу тези, които воюват с мюсюлманите или ги потискат. Много мюсюлмани се опитват да омекотят този род коранични стихове с извинението, че „ислямът позволява бой при самозащита“. Жалко за тях, защото тук причините за воюване очевидно не се дължат на другата страна, която е повела война срещу мюсюлманите, нито пък на някакъв вид потисничество, но единствената причината, заради която божеството възпламенява своите верни последователи да се бият с другата страна, се дължи на тяхното неверие в Аллах и последния ден, а също и заради невъздържанието от онова, което е забранил Аллах и неговия пратеник Мухаммад. Да обобщим: простото отхвърляне на исляма е достатъчна причина за бога на Мухаммад да издаде заповед на своите верни да започнат война, докато неверниците не бъдат покорени. Ако неверниците не искат да се подчинят и да приемат исляма, единствената им възможност за оцеляване остава да се плаща джизия на мюсюлманите, което според самия Коран е петно (на унижение). Следователно джизия е единственото средство за оцеляване за немюсюлманите в една мюсюлманска страна.

Джизя

Мухаммад е вземал джизя от всички неверници без значение от религията им, макар че остават съмнения в случая с политеистите. Този хадис от Сахих Бухари свидетелства, че Мухаммад е вземал джизя от всички неверници:

Разказва Умар бин Динар: Седях до Джабир бин Заид и Амр бин Аус, и Баджалла им разказваше през 70 г. сл. Хиджра, годината, когато Мусаб бин Аз-Зубаир беше водач на поклонниците от Басра. Ние седяхме при стъпките на кладенеца Зам-зам и Баджала каза: „Аз бях писар на Джуз бин Муауия, чичото на Ал-Ахнаф. Дойде писмо от ‘Умар бин Ал-Хаттаб една година преди смъртта му; и то беше прочетено: --„Отменете всеки брак, сключен сред магите между роднини от близко сродство (бракове, считани за незаконни в исляма: роднина от този вид бива наречен „дху-махрам.)“ ‘Умар не вземаше джизия от магите-неверници, докато Абдул-Рахман бин ‘Ауф не засвидетелства, че Пратеникът на Аллах е взел джизия от магите в Хаджар.
Сахих Бухари - 4:53:384(англ.)

Анализ

Това, което научаваме от този хадис е, че когато вторият халиф на исляма, Умар, се е колебаел дали да вземе джизя от магите-неверници (маги, зороастрийска секта), един от сподвижниците на Мухаммад е засвидетелствал, че Мухаммад е взел джизия от същото племе. Това е ясно доказателство, че джизия се е налагала на всички, които са били покорени по времето на Мухаммад. Има още един хадис от същия източник, който показва, че Мухаммад е вземал джизия и от народа на Бахрейн. Нямаме основателна причина да мислим, че народът на Бахрейн по онова време е бил изцяло юдейски или християнски. Сред тях е имало също и езичници. Въпреки това вземането на джизия от бахрейнския народ потвърждава, че това средство за потискане е било прилагано към цялото множество от неверници по онова време. Сега е необходимо да разгледаме традиционните мюсюлмански вярвания за Иисус Христос (Иса), Когото те смятат за пророк, издигнат от Бога и Който ще слезе на земята при хората преди деня на възкресението. Това се потвърждава от множество сахих хадиси.

Разказва Джабир б. Абдулла: Чух Пратеника на Аллах (мир нему) да казва: Част от моя народ няма да спре да се бие за Истината и ще побеждава до Деня на възкресението. Той каза: Иса, син на Мариам, тогава ще слезе и техният водач (на мюсюлманите) ще го покани да дойде и да ги поведе в молитва, но той ще каже: Не, някои сред вас са началници над други (сред вас). Това е чест, дадена от Аллах, за тази Умма(народ).
Сахих Муслим - 1:293(англ.)

Този хадис потвърждава онова, което беше обяснено по-горе. Истинските мюсюлмани не могат да спрат воюването до деня на възкресението. Освен това тези войни не са просто за отбрана, но ще бъдат нападателни походи, докато мюсюлманите не победят неверниците и не установят ислямския закон; това е нещо, което се случва по целия свят, както виждаме, особено в много източни и африкански държави като Сомалия. Установяването на ислямско управление по необходимост означава налагане на джизия над неверниците. Мухаммад е вярвал, или поне неговата заповед е била такава – че трябва да се воюва, докато Иисус, синът на Мария, не слезе от небесата. Освен това той си е представял мюсюлмански владения навсякъде и джизия, налагана над всички неверници. Според визията на Мухаммад само и единствено Иисус ще изкорени джизия от земята. Премахването на джизия води до това, че целият свят ще бъде ислямски, веднага след като Иисус стъпи на земята за втори път.

Вижте как Мухаммад си е представял този феномен:

Разказва Абу Хурайра: Пратеникът на Аллах рече: „В името на Онзи, в Чиито ръце е душата ми, синът на Мариам (Иса) скоро ще слезе сред вас, народе (мюсюлманите), като справедлив владетел и ще счупи Кръста и ще убие свинята и ще премахне джизията (данък, който се взема от немюсюлманите, които са под опека на мюсюлманското управление). След това ще има изобилие от пари и никой няма да приема дарове на подаяние.
Сахих Бухари - 3:34:425(англ.)

Резюме

Трите основни пункта, които са повдигнати в този хадис са:

  1. Мухаммад заявява, че Иисус ще пречупи кръста. Това е метафора за смъртта на християнството. Очевидно Мухаммад е вярвал, че християнството ще пребъде до деня на възкресението и е необходимо самият Иисус да го премахне напълно.
  2. Убиването на свинята може да бъде друга алегория. Това вероятно сочи към юдеите, защото според Корана юдеите някога са били превърнати в маймуни и свине (Коран 5:60). Много мюсюлмани днес смятат юдеите за потомци на маймуни и свине. Освен това крайната омраза на Мухаммад към юдеите го е накарала да окачестви юдеите като свине и той се радва на думите си: „Иса ще слезе преди възкресението, за да убие всички юдеи“. Тук е още по-отчетливо нехайството на Мухаммад за другите религиите, които ще останат до деня на възкресението. Неговата мисъл се ограничава само до юдаизма и християнството. Според него всички езичници са били покорени в Арабските земи, но той сякаш не е наясно с политеистичните религии, които все още са съществували по целия свят, освен на Арабския полуостров.
  3. Клетвата на Мухаммад, че Иисус ще премахне джизията, ни дава още едно доказателство, че неговите заповеди за война срещу неверниците не са ограничени от времето, но се простират до края на времената. Неговият призив за джихад не е бил ограничен по време, нито пък е бил принуден от обстоятелствата. Това е трябвало да се осъществи чрез нападателни войни, за да бъде покорен народ след народ под кървавия меч на исляма. Бил е практичен все пак; (понеже не е можел да си представи свят без неверници като юдеите и християните) мюсюлманите са длъжни да се разпростират отвъд границите на народите и да продължават „добрата“ война до деня на възкресението.

Заключение

Последната разкрита глава в Корана няма какво да предложи на света освен един антагонизъм. Пророкът Мухаммад е заповядвал военни походи дори от смъртното си легло. Делата на неговите последователи, включително и на четиримата праведни халифи, са се свеждали главно до завладяване на народ след народ и установяване на ислямски държави навсякъде в покорените земи. Ето защо ислямът справедливо може да бъде наречен насилствен, експанзионистичен и империалистичен – иронично е, че това са някои от често срещани клевети, които биват хвърляни по Запада от много съвременни мюсюлмани (като по този начин изпадат в лицемерие – още един повод за критика). Думите, последвани от делата на Мухаммадовите последователи, говорят тук много по-силно. Мухаммад очевидно не си е представял един мирен свят, където последователите на всички религии ще живеят в мирно съжителство. Неговите думи „винаги ще има част от неговата общност на вярващите, които ще покоряват неверниците“ подчертават това. Такава идеология, заседнала в даден исторически момент, когато убиването и потискането на другите в името на религията бива превърнато в нещо законно от божествените заповеди, никога не може да донесе мир на света.


Тази страница е включена в ядрото на статията: Ислямът и свещените му книги, която служи като отправна точка за всеки, който иска да научи повече за тази тема

Вижте също

Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Окончателното_послание_на_Корана&oldid=4418“.