Хронологията на Мухаммад

От УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
В този списък са изброени основните събития в живота на Пророка Мухаммад. Всички дати са приблизителни


Date Event Description
570г. Раждането на Мухаммад Мухаммад ибн Абдуллах е роден в "годината на слона". Баща му Абдуллах ибн Абдул Муталиб е починал преди раждането му, а майка му, Амина бинт Вахб, бързо го поставя в грижата дойка, на име Халима.
575г. Връщане на майка му Вярвайки, че младият Мухаммад е обладан от демон, Халима го връща на майка му.[1]
577г. Смърт на майка му След смъртта на майка му, Мухаммад е приет от дядо си - Абд ал Мутаталиб. И след смъртта му, от чичо му Абу Талиб.
595г. Брак с Хадиджа Мухаммад се жени за много богатата и два пъти разведена далечена братовчедка Хадиджа, която по-късно става първият му последовател. Вече бе родила двама сина и дъщеря от предишните си бракове, а съюзът между нея и "незначителния" тогава Мухаммад е спорен въпрос, който почти води до кръвопролитие.[2] (прочети повече)
610г. Първото “откровение” Мухаммад приема това откровение, в което ще и повярва, за първи стихове за Корана. Това е първото му посещение, което по-късно ще идентифицира като от ангел с име Джибрил и за откровение от Аллах. Отначало той вярва, че e обладан и посетен от демон и се опитва да се самоубие[3]. Мухаммад го е било страх за живота му и бива принуден насила да рецитира, като е притискан докато остане без сили - три пъти. Хатиджа го окуражява и в последствое се подчинява започвайки да рецитира текстовете за Корана.[4]
613г. Ислямът се проповядва публично За първи път Мухаммад започва публично да проповядва исляма в град Мекка. Неговото проповядване е изпълнено със скептицизъм и той е обвинен в плагиатство от "историите на древните".[5] Един от най-строгите му критици е неговият чичо Абу Лахаб, който е проклет по име в Корана.[6]
615г. Проблеми с Курайш "Срамните" атаки на Мухаммад[7] върху местните езически вярвания причинява търкането между неговите последователи и собственото му племе Курайш. Мухаммад позволява на мюсюлманите да напуснат Арабия за Абисиния, докато той решава да остане и да продължи да проповядва.
619г. Смърт на Хадиджа Смъртта на богатата и единствена дотогава жена - Хадиджа, бързо е последвана от смъртта на неговия чичо и защитник Абу Талиб. Не след дълго той пита Абу Бакр за шестгодишните му дъщеря, която иска за брак. Жени се за нея и за Савда бинт Замаа, месец след смъртта на Хадиджа.
619г. Инцидентът със сатанински стихове Мухаммад най-сетне признава Аллах, Манат и Ал-Уза, боговете на езическите мекинци в стих от Корана. След като чуват това, меканците се радват. По-късно, след предполагаемо посещение от ангела Джибрил, Мухаммад го оттегля и твърди, че това са думите на дявола. (прочети повече)
620г. Бурак и нощното пътуване Мухаммад съобщава, че е бил пренесен в Ерусалим и след това в Рая на митологичен летящ кон на име Бурак,[8] и е срещнал другите пророци. На шестото небе той среща Мойсей, който плаче, защото на небето ще има повече мюсюлмани, отколкото евреите.[9]
622г. Преселението(Хиджра) Поради нарастващата враждебност между езическите и мюсюлманските мекинци, Мухаммад и неговите последователи бягат в Медина, отбелязвайки началото на ерата на Хиджра на ислямския лунен календар и прокарва пътя за метаморфозата на Мухаммад от проповедник на политически и военен лидер.
622г. Брак с Айша Мухаммад консумира брака си с Айша - неговата деветгодишна булка. Първоначално, когато Мухаммад бе поискал брак на Айша, баща й Абу Бакр се е притеснявал.[10] (прочети повече)
624г. Походът Нахля Мухаммад нарежда седмото нападение на кервани срещу езическите мекинци и първото успешно, което ще отбележи началото на насилието в името на исляма. В един от четирите свещени месеца, в които е забранен боят, лидерът на кервана от Мекка е убит от мюсюлманите и двама други са пленени.
624г. Битката при Бадр Следвайки нападенията на караваните, меканците решават да отмъстят. Въпреки че те са много по-малобройни, мюсюлманите побеждават езическите мекинци; убивайки поне седемдесет и улавят още седемдесет души за откуп.[11] Сред военнопленниците е Ал Надир, разказвач и поет, който се подигравал на Мухаммад. Али обезглавява Ал Надир по заповед на Мухаммад.[12] Мухаммад разпорежда още двадесет и четири да бъдат хвърлени в кладенеца на Бадр.[13]
624г. Изгнание на евреите Гайнуга Разбивайки по-ранен договор, Мухаммад и мюсюлманите обсаждат еврейското племе Гайнуга. Първоначално Мохамед възнамерява да убие всички мъже,,[14] но след емоционално обвинение от Абдула бин Убай, той конфискува имуществото им и ги изгонва от Медина.
625г. Битката при Ухуд Втората военна среща между меканците (водена от Абу Суфиян) и мюсюлманите. Поради мюсюлманския фокус върху спасяването на плячката, а не на победата,[15] този път езическите мекинци побеждават мюсюлманите от Медина, а самият Мухаммад е наранен при нападението от Халид ибин ал-Уалид.
625г. Обсада и изгнание на евреите Надир Мюсюлманската обсада на еврейското племе Надир продължава две седмици, след което се предават. Мухаммад конфискува оръжията им и ги изгонва от Медина.
627г. Битката при Рова Битката при рова/изкопа не е битка, а двуседмична обсада. След като чул за силата на приближаващата се мекканска армия, спътникът на Мухаммад, Палм Салман, го съветва, че трябва да има изкопани окопи около северния фронт на Медина, за да се предотврати навлизането на враждебни мекинци в ислямската територия. Очаквайки неподготвени за обсада, мекканската армия се оттегля след две седмици.
627г. Геноцидът на евреите Курайза След битката при "Рова", Мухаммад обвинява евреите на племето Курайза, че са го предали. Жените и малките деца, които все още не са достигнали пубертета, са пленени от мюсюлманите, за да бъдат продадени на робски пазари за коне и оръжие,[16] и за всички мъже, които са достигнали пубертета, Пратеника на Аллах заповядал да изкопаят ровове, довеждат ги вързани и след това са умъртвени. Всички били 700-800 човека.[17] (прочети повече)
628г. Договорът от Худайбия Мухаммад и мъжете му се опитват да поклонят в Мекка. Силите му се срещат извън града с езическите мекинци. Мухаммад и езическите мекинци сключват "Договора от Худайбия", десетгодишно примирие.
628г. Завладяването на Хайбар Мухаммад и мюсюлманите обсаждат оазиса в Хаяр. Бойците са убити, жените и децата са разпределени като плячка. Еврейският лидер, Кинана, е измъчван и обезглавен, а младата му вдовица, Сафия, е взета от Мухаммад за себе си.
628г. Отровен в Хайбар Непосредствено след завладяването на Хайбар, на Мухаммад и мъжете му се сервира ястие с отровено агне от еврейска жена на име Зайнаб бинт ал-Харит, което го кара да се разболее. Мухаммад я пита,[18] и след това я екзекутират.[19]
630г. Завладяването на Мекка Мюсюлманите завладяват Мекка. Мухаммад се катери на камилите край Кааба, след това започва да рецитира стихове от Корана, докато хората му премахват и унищожават всичко, което считат за идолопоклонничество от Кааба. Това е първият от много немюсюлмански места за поклонение, които трябва да бъдат преобразувани насилствено в джамия.
630г. Мухаммад управлява Арабия Мюсюлманите преобладават в битката при Хунян срещу племето Бедуин на Хавазин и завладяват Таиф. По този начин те улавят огромни печалби, състоящи се от 6 000 жени и деца и 24 000 камили. Мухаммад сега е владетел на Арабия.
631г. Всички араби се предават на исляма Мухаммад изпраща (насреща приел исляма) Халид ибин ал-Уалид и други воини на останалите немюсюлмански арабски племена, принуждавайки ги да приемат исляма.[20]
631г. Нападението при Табук Експедицията към Табук бележи първия истински акт на агресия на мюсюлманите срещу християните. Две/трети от християнския свят ще бъдат завладени. По времето, когато Мухаммад пристига в Табук, византийските войски вече са се оттеглили. Местните християнски лидери обаче са принудени да плащат Джизя и да се подчиняват на ислямското управление.
632г. Прощалната проповед След завършването на поклонението, Мухаммад връчва прословутата си проповед. Той обявява мюсюлманите за свещени, единствено братя помежду си, да си помагат и подкрепят, сравнява жените с добитък и т.н.. (прочети повече)
632г. Смъртта на Мухаммад Последните дни на Мухаммад биват прекарани с Айша в дома й, където той продължава да издава заповеди и да проклина против християните и евреите.[21][22] Подпрян на гърдите й,[23] той най-накрая умира на 8-тия ден от Юни. Али (зет на Мохамед и братовчед) съобщава, че пенисът на Мухаммад е изправен след смъртта му (прочети за това повече тук).[24] и (тук)

Вижете също

Външни линкове на английски

Източници

  1. Guillaume, Alfred, The Life of Muhammad/Живота на Мухаммад: A Translation of Ibn Ishaq's Sirat Rasul Allah. Oxford University Press, 1955. ISBN 0-1963-6033-1; стр. 72.
  2. LIFE OF MAHOMET. Глава II. Част 2,WIlliam Muir, [Smith, Elder, & Co., London, 1861], pg. 15-17 23-24
  3. "...Но след няколко дни Уарака почина и Божественото вдъхновение също беше спряно за известно време, а Пророкът (Мохамед) стана толкова тъжен, както чухме, че възнамерявал няколко пъти да се хвърли от върховете на високите планини и всеки път, когато се качвал на върха на планината, за да се хвърли надолу, Джибрил се появи пред него и да му каже: "О, Мухаммад, ти наистина си от Аллах апостол в истината", след което сърцето му щеше да се успокои и той ще се успокои и ще се върне у дома. И когато времето на вдъхновението стане дълго, той щеше да се справи както преди, но когато достигна върха на планината, Джибрил щеше да се появи пред него и да му каже какво е казал преди." - Бухари 9:87:111
  4. "...При него дошъл Ангела и му казал: – Чети! – Не мога да чета– отвърнал той.– Сграбчи ме – разказва Пророка, – притисна ме, докато останах без сили, после ме пусна и повтори: – Чети! – Не мога да чета – отвърнах аз. – Пак ме сграбчи, притисна ме отново, докато останах без сили, пак ме пусна и каза: – Чети! Отвърнах: – Не мога да чета.– Хвана ме, притисна ме за трети път, после ме пусна и каза: – Чети в името на твоя Господ, Който сътвори – сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел. (96:1–5) След това Пророка на Аллах се върнал вкъщи и целият треперел. Влязъл при съпругата си Хадиджа бинт Хуайлид, Аллах да е доволен от нея, и извикал: „Загърнете ме, загърнете ме!“ Загърнали го; ужасът му отминал и той казал на Хадиджа: – Страхувах се за себе си. А тя му отвърнала: – Не, кълна се в Аллах! Аллах никога няма да те изостави. Поддържаш роднинските връзки, жертваш се за другите, подкрепяш, почиташ гости, защитаваш имащия право. После Хадиджа го завела при Уарака ибн Науфал ибн Асад ибн Абд Узза – 14 неин братовчед по бащина линия. ..." - [http://www.takva.co.uk/Documents/Jitieto_na_Muhammed_2.pdf СВЕТЛИ СТРАНИЦИ ОТ ЖИТИЕТО НА МУХАММЕД, стр.14] (С.А.С)
  5. "Това вече ни бе обещано, на нас и на предците ни, от по-рано. Това са само легенди на предците.”!" - Коран 23:83
  6. "...Погинаха и двете ръце на Абу Лахаб. И той погина.Не го избави неговият имот и онова, което е придобил. Ще гори в огън с пламъци той –..." - Коран 111:1-5
  7. Francis Edwards Peters, Muhammad and the Origins of Islam, SUNY Press, стр.169
  8. "...Тогава бях донесъл бяло животно, което беше по-малко от муле и по-голямо от магаре." (На това Ал-Яруд попита: "Дали беше Бурак, О, Абу Хамза?" Аз (т.е. Анас) отговорих утвърдително). Пророкът казал: "Стъпалото на животното (е толкова широко, че го) достигна до най-далечната точка, до която животните са виждали. Бях носен, а Джибрил тръгна с мен, докато стигнахме до най-близкото небе...." - Сахих Бухари 5:58:227(Англ.)
  9. "...Когато го напуснах (т.е. Моисей), плачеше. Някой го попитал: "Какво те кара да плачеш?" Мойсей каза: "Плача, защото след мен е изпратен (като Пророк) млад мъж, чиито последователи ще влязат в рая в по-голям брой от моите последователи.'..." - Сахих Бухари 5:58:227(Англ.)
  10. "....Пророкът попита Абу Бакр за "ръката на Айша за брак. Абу Бакр каза: "Но аз съм вашият брат."...." - Сахих Бухари 7:62:18(Англ.)
  11. "....В деня (на битката) на Бадр, Пророкът и неговите другари са виновни езичниците да изгубят 140 души, от които седемдесет са заловени и са убити седемдесет....." - Сахих Бухари 4:52:276(Англ.)
  12. Jake Neuman - God of Moral Perfection; A Stark Message from God for All Mankind - (2008) Blackwell, стр. 211
  13. "....той [Мохамед] командва повече от двадесет души, а в друг хадис те се считат за двадесет и четири души, от невярващите на Курайш да бъдат хвърлени в кладенеца на Бадр....." - Сахих Муслим 40:6870(Англ.)
  14. Ал Табари, Глава. VII, 86.
  15. "Allah did indeed fulfil His promise to you when ye with His permission Were about to annihilate your enemy,-until ye flinched and fell to disputing about the order, and disobeyed it after He brought you in sight (of the booty) which ye covet. Among you are some that hanker after this world and some that desire the Hereafter. Then did He divert you from your foes in order to test you but He forgave you: For Allah is full of grace to those who believe." - Коран 3:152
  16. Haykal, Muhammad Husayn (Author). Al-Faruqi, Ismail Raji (Translator). (2002). Живота на Мухаммад(англ. език). (стр. 338). Selangor, Malaysia: Islamic Book Trust.
  17. Тафсир Ибн Катир - Кампанията срещу Бану Курайза(англ.език)
  18. "Апостолът на Аллах изпрати за Зайнам и й каза: "Какво ви накара да направите това, което сте направили?" Тя каза: "Ти направи на моя народ това, което си извършил. Ти си убил баща ми, чичо ми и мъжа ми, затова си казах: Ако си пророк, предния крак ще те информира; а други казаха: "Ако сте цар, ние ще се отървем от вас." - Ибн Саад стр.252
  19. "...Апостолът на Аллах (мир на Него) след това заповядал (еврейката) и тя била убита..." - Абу Дауд - 39:4496(Англ.) и Абу Дауд - 39:4498(Англ.)
  20. Ибн Исхак, 645-646
  21. "....Тогава [Мохамед] им нареди да направят три неща. Той каза: "Изхвърлете езичниците от Арабския полуостров, уважавайте и давайте подаръци на чуждестранните делегации, както сте ме виждали да се занимавам с тях" (Сайд бин Джюбайр, подразделецът каза, че Ибн Абас е мълчал като възнаграждение на третия ред или е казал: "Забравих го.")" - Сахих Бухари 5:59:716(Англ.)
  22. "Разказва Айша и Ибн Аббас: На смъртното си легло апостолът на Аллах сложи лист върху лицето си и когато се почувства горещ, го отстрани от лицето си. Когато в това състояние (за поставяне и сваляне на листа) той казал: "Проклятието на Аллах да бъде върху юдеите и християните, защото те строят места за поклонение пред гробовете на пророците си". (С това) възнамерявал да предупреди (мюсюлманите) от това, което те (т.е. евреите и християните) са направили." - Сахих Бухари 4:56:660(Англ.)
  23. "...'Айша добави: "Той умря в деня на обичайния ми ред в къщата. Аллах го заведе при Него, докато главата му беше между гърдите ми и врата ми, а слюнката му беше смесена с моите слюнки..." - Сахих Бухари 7:62:144(Англ.)
  24. "....Абулфеда споменава за възклицанието на Али, който е измил тялото му след смъртта сму: "О, пророк, пенисът ти е изправен до небето!" (в Vit. Mohammed. стр. 140)....." - Edward Gibbon, "The Decline and Fall of the Roman Empire",Глава. 9, 175