Погрешно представяне на ислямските писания: Разлика между версии

[проверена версия]

Текуща версия към 15:33, 20 март 2024

Много апологети използват неправилно тълкувани и/или подвеждащи перефразирани стихове от Корана с цел разпространение на исляма. Тази страница обсъжда няколко от най-популярните от тях и предоставя правилното им значение.

Да убиеш човек е като да убиеш цялото човечество (5:32)

Цялата статия относно: „Който убие човек“ (Коран 5:32)

Стихът

Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.

Коран 5:32

Значение на стиха

Този известен стих често се цитира погрешно. Написан е в минало време и очевидно не се отнася за мюсюлманите, а за „децата на Израел“, т.е. за юдеите, които според исляма са получили по-ранен набор от писания. Когато този стих се прочете в контекста на следващите два стиха, всъщност това се оказва едно смразяващо предупреждение към неверниците.

Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение, освен които се покаят, преди да ги надвиете. И знайте, че Аллах е опрощаващ, милосърден!

Коран 5:33-34

Според високоуважаваната коранистична екзегеза на Ибн Катир - ранен коментатор на Корана и табиун, Саид ибн Джубайр (който е живял по времето на Мухаммад и е бил спътник на Айша), е казал:

[فَكَأَنَّمَا قَتَلَ النَّاسَ جَمِيعاً]

.....Сааид бин Джубайр каза: „Който си позволява да пролива кръвта на мюсюлманин, е като такъв, който си позволява проливането на кръвта на всички хора. Който забранява проливането на кръвта на един мюсюлманин, е като такъв, който забранява проливането на кръвта на всички хора.“ В допълнение Ибн Джурайдж каза, че Ал-Арадж е казал, че Муджахид е коментирал аята,

Човешките същества трябва да уважават неприкосновеността на другите човешки същества
Тафсир Ибн Катир

Този стих също ни казва, че няма проблем да убиеш някой, който върши „поквара“ (зло). В Тафсир Ибн Катир, Катада, един от сподвижниците на Мухаммад, обяснява определението за „поквара“ според исляма.

И когато им се казва: „Не вършете поквара по земята“), означава: „Не вършете дела на непокорство по земята. Тяхната поквара е неподчинението на Аллах, защото който не се подчинява на Аллах на земята или заповядва непокорство към Аллах, той е извършил поквара на земята.

Значението на поквара
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Този стих не осъжда убийството на немюсюлмани, но отправя строго предупреждение към онези, които се противопоставят или отхвърлят исляма.

Няма принуда в религията (2:256)

Цялата статия относно: Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?

Стихът

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ

Коран 2:256

Значение на стиха

Това е един доста известен погрешно тълкуван стих, който всъщност се отнася за хората от други религии, приели исляма.

Разказва Абдулла ибн Аббас

Когато децата на една жена (в предислямските дни) не оцеляваха, тя се заричаше, че ако детето ѝ оцелее, ще го направи юдеин. Когато (племето) Бану ан-Надир бяха изгонени (от Арабия), сред тях имаше някои деца от ансарите (помощници). Те казаха: „Няма да оставяме децата си“. И така, Всевишният Аллах разкри: „Нека няма принуда в религията. Истината се откроява ясно от грешката.“

Абу Дауд - 14:2676(англ.)

Във версията на своя тафсир, съкратен от шейх Мохамад Насиб Ар-Рафаи, Ибн Катир казва следното (имайте предвид, че тази част не е преведена от Сафиур Рахман Мубаракпури, който отговаря за съкратената версия на Тафсир Ибн Катир, широко разпространена в интернет):

Аллах казва: „В религията няма принуда“, което означава: не принуждавайте никого да приема исляма, защото той е ясен и неговите доказателства и очевидност са явни. Когото Аллах напътства и му отваря сърцето за исляма, той го е приел наистина с ясни доказателства. Когото Аллах заблуждава, на него Той му заслепява сърцето и е поставил печат на слуха му и покривало на очите му и не може да възприеме исляма със сила ... така Аллах разкри този стих. Но този стих се отменя от стиха за „войната ... Следователно, всички хора по света трябва да бъдат призовани към исляма. Ако някои от тях откажат да го направят или откажат да плащат джизия, с тях трябва да се биете, докато не ги убиете. Това е значението на принудата. В Сахих (хадисите) Пророкът казва: „Аллах се учудва на онези хора, които ще влязат в Рая с вериги“, което означава затворници, докарани с вериги в ислямската държава, след което те искрено са приели исляма, станали са праведни и са влезли сред хората в Рая.^[1]

Тафсир на Ибн Катир, Al-Firdous Ltd., Лондон, 1999: Първо издание, част 3, стр. 37-38

Аллах каза:

(В религията няма принуда), което означава: „Не насилвайте никого да става мюсюлманин, защото ислямът е прост и ясен, а неговите доказателства и очевидност са прости и ясни. Следователно няма нужда да принуждавате никого да приема исляма. По-скоро, когото Аллах насочи към исляма, той отваря сърцето му за него и просвещава ума му и ще приеме исляма със сигурност. На когото Аллах заслепи сърцето му и запечата слуха и зрението му, той няма да се възползва от принудата да приеме исляма. Съобщава се, че именно ансарите са причината за разкриването на тази аят, въпреки че неговият смисъл сякаш е по-общ. Ибн Джарир е записал, че Ибн ‘Аббас е казал﴿, че преди (приемането на) исляма, „когато (някоя ансарска) жена не раждала деца, които оцеляват, тя се заричала, че ако роди дете и то остане живо, ще го отгледа като юдеин. Когато Бану Ан-Надир (юдейското племе) беше евакуирано ﴿от Ал-Медина(, някои от децата на ансарите бяха отгледани сред тях и ансарите казваха: „Ние няма да изоставим децата си“. Аллах разкри,

(В религията няма принуда. Наистина правилният път се различава от грешния.) Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис. Що се отнася до хадисите, които имам Ахмад е записал, в които Анас казва, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек, Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис. Що се отнася до хадисите, записани от имам Ахмад, в които Анас казеа, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек, („Приемете исляма“. Човекът каза:„ Не ми харесва“. Пророкът каза: „Дори и да не ви харесва.“)

Първо, това е автентичен хадис, в който има само трима разказвачи между имам Ахмад и Пророка. Това обаче не е от значение за разглеждания въпрос, тъй като Пророкът не е принудил този човек да стане мюсюлманин. Пророкът просто е поканил този човек да стане мюсюлманин и той е отговорил, че не изгаря от желание да стане мюсюлманин. Пророкът е казал на човека, че въпреки че не желае да приеме исляма, той все пак трябва да го направи, „защото Аллах ще ви даде искреност и истинско намерение“.

Без принуда в религията
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Този стих няма нищо общо с толерантното отношение към другите религии.

Тези, които се взривяват, хвърлят себе си към погибел (2:195)

Стихът

И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.

Коран 2:195

Значение на стиха

В този стих погибелта всъщност се отнася за изоставянето на джихада и подобно на стих 5:32 означава нещо точно обратното на онова, което твърдят апологетите.

„Един човек измежду ансарите прекоси вражеските (византийски) линии в Константинопол (Истанбул). Абу Айюб ал-Ансари беше с нас тогава. И така, някои хора казваха: „Той се хвърля в погибел.“

Абу Айюб казва: „Ние познаваме този аят (2:195) по-добре, тъй като беше разкрит за нас, сподвижниците на Пратеника на Аллах, които участвахме в джихад заедно с него и му помагахме и го подкрепяхме. Когато ислямът стана силен, ние, ансарите, се събрахме и си казахме: „Аллах ни почете, че бяхме сподвижници на Неговия Пророк и го подкрепяхме, докато ислямът не стана тържествуващ и следването му се увеличи. Преди пренебрегвахме нуждите на нашите семейства, имоти и деца. Войната приключи, така че нека се върнем при нашите семейства и деца и да се погрижим за тях. И така, този аят беше разкрит за нас:

(И харчете за делото на Аллах и не се хвърляйте към погибел.) Погибелта се отнася до оставането с нашите семейства и имоти и изоставянето на джихада.^[2]

Абу Дауд, Ат-Тирмизи, Ан-Насаи, Абд бин Хумаид в неговия Тафсир, Ибн Абу Хатим, Ибн Джарир, Ибн Мардууая, Ал-Хафизи Абу Яла в неговия Муснад, Ибн Хиббан и Ал-Хаким

Заключение

Тези, които вършат унищожение и самоубийство в очите на Аллах са миролюбивите мюсюлмани, които отказват да участват в джихад. Сахих (автентичните) хадиси са записали, че Мухаммад е нарекъл тези хладни мюсюлмани „лицемери“.

Разказано е от името на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: Който е умрял, но не се е бил по пътя на Аллах, нито пък е показал някакво желание (или стремеж) към джихад, е умрял със смъртта на лицемер.

Сахих Муслим - 2:4696(англ.)

Който е умрял, но нито се е бил (т.е. за делото на Аллах), нито пък искрено е обмислял да воюва, ще умре със смъртта на Джахилиия (от предислямското време на невежество).

Джихадът е станал задължителен
Сахих хадиси, Тафсир Ибн Катир

“О, Пророче, бори се с неверниците и лицемерите, и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. И колко лоша е тази участ!” Свят Коран (66:9)

“Устремете се към битка и силни, и слаби, и се борете чрез своите имоти и души по пътя на Аллах! Това е най-доброто за вас, ако знаете.” Свят Коран (9:41)

Джихадът е свещен дълг, който е станал задължителен за всички мюсюлмани от Всевишния Аллах. Мюсюлманите трябва да се защитават, ако бъдат нападнати, за да запазят вярата си, те трябва да разпространят исляма и да се изправят срещу тирани и потисници. Аллах е направил джихада задължителен във всичките му форми, независимо дали става дума за обществен джихад или личен, изнасяне на речи заради ислямския призив Да‘уа или защита на светилищата на мюсюлманската нация. Джихад се смята за една от най-добрите форми за поклонение пред Всевишния Аллах. Който похарчи дори малко пари заради пътя на Аллах, ще намери своята награда, увеличена многократно от Щедрия Създател. Който е наранен или търпи вреди заради делото на Аллах, ще получи наградата си от Аллах в Деня на Възкресението.

Мъченикът, който се жертва и умира заради вярата си, намира своето място в Рая. Той получава благословии от пророците и праведните. Той е жив и е за него се грижи Аллах, Всевишния.

Джихад (Свещената война) е неотменим дълг

И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! (8:61)

Стихът

И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.

Коран 8:61

Значение на стиха

Отмяна на аяти с други (Насик) означава един аят от Корана да замести друг, като новият стих се подкрепя от други аяти от Корана, а и от различни разкази в хадисите. Според Ибн Аббас (братовчед на Мухаммад) стих 8:61 е заменен от един друг добре известен стих.

‘Това беше отменено от „стиха на меча“ [9:5]’

Сурат Ал-Анфал (Придобитото във война) 8:61
Ибн Аббас в Тафсир Ибн Аббас и Тафсир ал-Джалалайн (Суюти)

А това е пълната версия на стиха:

А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.

Коран 9:5

Забележете, че там пише „ако те се покаят и отправят редовно молитвата и дават редовно милостиня, тогава им отворете пътя“. Единственият начин невярващият да се покае и да отправя редовната молитва е като приеме исляма. Мухаммад също така е казал, че войната трябва да продължи дори и след нейния край:

(Докато войната не свали товара си.) Муджахид е казал: „Докато Иса бин Мариам (мир нему) не слезе. Вероятно той е извлякъл това мнение от думите на Пророка: „Винаги ще има група от моята умма, която ще побеждава заради истината, докато последните от тях не започнат да се сражават срещу Ад-Даджал.) Имам Ахмад е записал от Джубаир бин Нуфаир, който разказва от Салама бин Нуфаил, че е отишъл при Пратеника на Аллах и е казал: „Отвързах коня си и хвърлих оръжието си, понеже войната приключи. Няма повече битки. Тогава Пророкът му каза: „Сега настъпи времето за битка. Винаги ще има група от моята умма, която ще владее над останалите. Аллах ще отклони сърцата на някои хора (от истината) и те (тази група) ще се бият срещу тях.““

Заповедта да се посичат вратовете на враговете
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Стих 8:61 не важи вече за мюсюлманите:

"Консенсусът между учените от тази умма е, че ако една част от религията принадлежи на Аллах, а другата не, битката трябва да продължи, докато цялата религия не стане притежание на Аллах".^[3]

Ибн Таймия

"Само джихад и оръжие.НИКАКВИ преговори, НИКАКВИ конференции и НИКАКЪВ диалог"

Join The Caravan (Последвайте кервана), стр.9
Шейх Абдулла Юсуф Аззам

"Следователно, ако битката спре, неверниците ще господстват, а фитната, което е ширк (многобожие) ще се разпространява."

Join The Caravan (Последвайте кервана), стр.20
Шейх Абдулла Юсуф Аззам

И се сражавайте с онези, които се сражават с вас (2:190)

Стихът

И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.

Коран 2:190

Значение на стиха

Отново този стих е отменен от други стихове в 9-та глава по правилото Насик от исляма.

След като на Пророка бе попречено да [посети] Дома в годината на битката при Худайбия, той сключи договор с неверниците, че ще му бъде позволено да се върне на следващата година, като по това време те следва да напуснат Мекка за три дни. След като се подготвиха да отпътуват за Посещението [‘умра], [той и] вярващите имаха притеснения, че кураишите няма да спазят споразумението и ще поведат битка. Мюсюлманите са противяха да започват битка, докато са в състояние на поклонническа чистота в Свещеното заграждение [ал-харам] и по време на свещените месеци, и така се разкри следното: И се сражавайте по пътя на Аллах, за да издигнете Неговата религия, с онези, които се борят срещу вас, неверниците, но не нападайте срещу тях, като започвате битката; Аллах не обича нападащите, тези, които престъпват границите, които Аллах им е поставил: това условие е отменено от стиха „бараа“, „освобождаване от отговорност“ [К. 9:1], или от Неговите думи по-долу:

Сурат Ал-Бакара (Кравата) 2:190
Тафсир ал Джалайн (Суюти)

(И се сражавайте по пътя на Аллах с тези, които се сражават с вас) Абу Ал-Алия каза: „Това беше първият аят за войната, който беше разкрит в Ал-Мадина. Откакто той беше разкрит, Пратеникът на Аллах се сражаваше тогава само с онези, които воюваха срещу него и отбягваше мирните хора. По-късно Сура Бараах/Ат-Тауба(9-та глава от Корана) беше разкрита.“ Абдур-Рахман бин Заид бин Аслам също е казал нещо подобно, а след това е рекъл, че това е било по-късно отменено от аята

Заповедта да се сражаваш с тези, които воюват срещу мюсюлманите и да ги убиваш, където ги срещнеш
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Ал Тауба (Покаянието) се смята за последното послание на Аллах.

Абу Исхак е казал, че е чул Ал-Бараб б‘Азиб (Аллах да го благослови) да казва: Последната пълна сура, разкрита (в свещения Коран) е Сура Тауба (т.е. ал-Бараат, IX), и последният разкрит стих е този за Калала.

Сахих Муслим - 11:3941(англ.)

Като вземем предвид всичко написано до този момент, няма да е голяма изненада да научим, че тази последна глава в никакъв случай не говори за установяване на мир между хората.

И се сражавайте с тях, докогато не ще има потисничество (8:39)

Стихът

И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда [(Фитна)] и религията ще е на Аллах! А престанат ли - Аллах е зрящ за техните дела.

Коран 8:39

Значение на стиха

Арабската дума фитна (فِتْنَةٌ‎) и нейното значение в стиха:

Тогава Аллах заповяда да се сражаваме срещу неверниците, когато каза:

(... докато вече няма фитна), което означава ширк. Това е мнението на Ибн ‘Аббас, Абу Ал-‘Алия, Муджахид, Ал-Хасан, Катада, Ар-Раби‘, Мукатил бин Хайян, Ас-Судди и Зайд бин Аслам.
Думите на Аллах:
(... и религията (и всякакъв вид поклонение) е за Аллах (единствено).) означава: „така че религията на Аллах да владее над всички други религии.“ В двата Сахиха се съобщава, че Абу Муса Ал-Аш‘ари е казал: „Пророкът беше попитан:„ О, Пратенико на Аллах! Един човек се бие от смелост, а друг се бие, за да се похвали, кой от тях се бори за делото на Аллах?“ Пророкът каза:
(Който се бори, така че Словото на Аллах да властва, той е, който се бори за делото на Аллах.) Освен това се съобщава в двата Сахиха:

(Наредено ми е (от Аллах) да воювам с хората, докато те не провъзгласят: „Никой няма право да бъде почитан, освен Аллах“. Който го е казал, той ще спаси от мен живота и имуществото си, с изключение на случаите в закона, и отплатата им ще бъде от Аллах.)

Заповедта да се води битка, докато няма повече фитна
Тафсир Ибн Катир

Така че бийте се с тях, докато няма повече ширк и никой не се почита, освен Аллах Единствения, Който няма съдружници или помощници, и изпитанията и бедствията, каквито са неверието и многобожието, се предизвикват от робите на Аллах на земята, и цялата религия е само за Аллах и така покорството и поклонението ще бъдат посветени само на Него и на никой друг.^[4]

Тафсир Ал Табари

Заключение

Потиснати или не, мюсюлманите трябва да продължат да се сражават, докато не изчезнат всички религии освен исляма.

Които вярват в Аллах, християните и юдеите, ще бъдат в рая (2:62)

Цялата статия относно: Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая (Коран 2:62)

Стихът

Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.

Коран 2:62

Значение на стиха

Този стих често се цитира от мюсюлманите като опит да се докаже, че ислямът е толерантен и обхваща други религии. В крайна сметка колко по-толерантна може да бъде една религия, която приема последователите на други вери в своята представа за рая?

Това обаче е в пряк конфликт със следното:

А за онези, които не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник - Ние сме приготвили за неверниците пламъци.

Коран 48:13

Както повечето мюсюлмани вече са наясно, това не представлява противоречие само по себе си, ако вземете предвид oтмяната на аяти с други (Насик). Стих 2:62 е отменен от стих 3:85.

А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.

Коран 3:85

Заключение

Раят в исляма е предназначен за мюсюлманите. Християните и юдеите може и да вярват в Аллах според мюсюлманите, но не вярват в „Неговия Пратеник“ - Мухаммад. Заради това те са осъдени на „пламтящия огън“.

Единственият начин, по който един християнин или юдеин може да влезе в рая е, ако приеме Мухаммад за пророк, но тогава вече няма да бъде християнин или юдеин, а ще е станал мюсюлманин.

Всъщност мюсюлманите ще бъдат пощадени от адския огън на Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще накара невинни християни и юдеи да заемат мястото им и да бъдат хвърлени в ада.

Абу Муса съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „Когато настъпи Денят на възкресението, Аллах ще предостави на всеки мюсюлманин по един юдеин или християнин и ще каже: „Това е вашето спасение от адския огън“.“

Сахих Муслим - 37:6665(англ.), Виж също: Сахих Муслим - 37:6666(англ.), Сахих Муслим - 37:6667(англ.), и Сахих Муслим - 37:6668(англ.)

Вие имате своя път, а аз моя (109:1-6)

Цялата статия относно: Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия (109:1-6)

Стихът

Кажи [о, Мухаммад]: “О, неверници,
аз не служа на това, на което вие служите,
и вие не служите на това, на което аз служа.
И аз не служа на това, на което вие служите,
и вие не служите на това, на което аз служа.
Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия.”

Коран 109:1-6

Значение на стиха

Имаше време в Макка, когато макар буря от съпротивление да беше се надигнала в езическото общество на кураишите срещу посланието на исляма, проповядвано от Светия Пророк (мир нему), водачите на кураишите все още не бяха изгубили надежда, че ще постигнат някакъв вид споразумение с него. Поради тази причина от време на време те го навестяваха с различни предложения за споразумение, тъй че ако той приемеше някое от тях, спорът между тях да бъде приключен.
. . .
Ако тази сура се чете, ако се вземе предвид този контекст, ще открием, че не е било разкрито да се проповядва религиозна толерантност, както изглежда, че някои хора си мислят, но е била разкрита, за да освободи мюсюлманите от религията на неверниците, техните ритуали, и техните богове, и за да изрази тяхното крайно отвращение и безразличие, както и за да им съобщи, че ислямът и куфрът (неверието) нямат нищо общо и е нямало никаква възможност те да бъдат обединени и сляти в едно. Въпреки че е била отправена първоначално към неверниците-кураиши в отговор на техните предложения за споразумение, тя не се ограничава единствено до тях, но ставайки част от Корана, Аллах е дал на мюсюлманите вечното учение, че те трябва да се освободят с думи и дела от вярата-куфар под каквото и да е било форма, и трябва да заявят без никакви резерви, че те не могат да правят никакви компромиси с неверниците по въпросите на Вярата. Ето защо тази сура е продължила да бъде рецитирана, когато хората към които е била отправена като отговор са умрели и са били забравени; освен това мюсюлманите са продължили да я рецитират на тези, които са били неверници по времето, когато е била разкрита, а и мюсюлманите все още я рецитират векове след смъртта им (на тези неверници) като израз на отвращение и разграничение от куфара и нейните стихове са непрекъснато изискване (повеление) за Вяра

Коментар върху Глава 109:1-6 от Корана
Саиид Абул Ала Маудиди, Тафхим ал-Коран

Заключение

Когато бива прочетена в контекст, както се случва и с много други стихове, които са тълкувани погрешно заради апологетични цели, сурата Ал-Кафирун защитава обратното на това, което понякога се твърди. Тази сура не е заявление за религиозна толерантност и свободи, нито пък представлява признаване на религиозния плурализъм.

Вижте също

Източници

↑ Тефсир на Ибн Катир, сура Ал-Бакара, аят 253 до 286, сура Ал-Имран, аят 1 до 92, съкратен от Шейх Мухаммад Насиб Ар-Рафаи [Ал-Фирдус ООД, Лондон, 1999: Първо издание], Част 3, стр. 37-38
↑ Заповедта за прекарване в Делото на Аллах (Англ.) - Тафсир Ибн Катир
↑ Шейх ул-Ислам Таки уд-Дин Ахмад ибн Таймия - Религиозната и морална доктрина на джихада - стр.28, 2001 Мактаба Ал Ансаар, ISBN 0953984753
↑ Причината, поради която е предписан джихад - Ислям въпроси и отговори, Фетва Номер 34647

[1] Тефсир на Ибн Катир, сура Ал-Бакара, аят 253 до 286, сура Ал-Имран, аят 1 до 92, съкратен от Шейх Мухаммад Насиб Ар-Рафаи [Ал-Фирдус ООД, Лондон, 1999: Първо издание], Част 3, стр. 37-38

[2] Заповедта за прекарване в Делото на Аллах (Англ.) - Тафсир Ибн Катир

[3] Шейх ул-Ислам Таки уд-Дин Ахмад ибн Таймия - Религиозната и морална доктрина на джихада - стр.28, 2001 Мактаба Ал Ансаар, ISBN 0953984753

[4] Причината, поради която е предписан джихад - Ислям въпроси и отговори, Фетва Номер 34647

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 Това е един доста известен погрешно тълкуван стих, който всъщност се отнася за хората от други религии, приели исляма.
-{{quote|{{Abudawud|14|2676}}|Разказва Абдулла ибн Аббас<br>
+{{quote|{{Abu Dawud|14|2676}}|Разказва Абдулла ибн Аббас<br>
 Когато децата на една жена (в предислямските дни) не оцеляваха, тя се заричаше, че ако детето ѝ оцелее, ще го направи юдеин. Когато (племето) Бану ан-Надир бяха изгонени (от Арабия), сред тях имаше някои деца от ансарите (помощници). Те казаха: „Няма да оставяме децата си“. И така, Всевишният Аллах разкри: „Нека няма принуда в религията. Истината се откроява ясно от грешката.“
@@ Ред 123: / Ред 123: @@
 {{Quote|[http://www.islamistwatch.org/main.html Join The Caravan (Последвайте кервана), стр.20]<BR>Шейх Абдулла Юсуф Аззам|"Следователно, ако битката спре, неверниците ще господстват, а фитната, което е ширк (многобожие) ще се разпространява."}}
-==Fight those who fight you (2:190)==
+==И се сражавайте с онези, които се сражават с вас (2:190)==
-===Verse===
+===Стихът===
-{{Quote|{{Quran|2|190}}|Fight in the cause of Allah those who fight you, but do not transgress limits; for Allah loveth not transgressors.}}
+{{Quote|{{Quran|2|190}}|
+И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.}}
-===Meaning of verse===
+===Значение на стиха===
-Again, This verse has been abrogated by verses from chapter nine.
+Отново този стих е отменен от други стихове в 9-та глава по правилото [[Отмяна на аяти с други (Насик)|'''Насик''']] от исляма.
-{{Quote|1=[http://www.altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=1&tTafsirNo=74&tSoraNo=2&tAyahNo=190&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2 Surat Al-Baqarah (The Cow) 2:190]<BR>Tafsir al jalayn (Suyuti)|2=After the Prophet (s) was prevented from [visiting] the House in the year of the battle of Hudaybiyya, he made a pact with the disbelievers that he would be allowed to return the following year, at which time they would vacate Mecca for three days. Having prepared to depart for the Visitation [‘umra], [he and] the believers were concerned that Quraysh would not keep to the agreement and instigate fighting. The Muslims were averse to becoming engaged in fighting while in a state of pilgrimage inviolability in the Sacred Enclosure [al-haram] and during the sacred months, and so the following was revealed: And fight in the way of God, to elevate His religion, with those who fight against you, the disbelievers, but aggress not, against them by initiating the fighting; God loves not the aggressors, the ones that overstep the bounds which God has set for them:''' this stipulation was abrogated by the verse of barā’a, ‘immunity’ [Q. 9:1], or by His saying below''':}}
+{{Quote|1=[http://www.altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=1&tTafsirNo=74&tSoraNo=2&tAyahNo=190&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2 Сурат Ал-Бакара (Кравата) 2:190]<BR>Тафсир ал Джалайн (Суюти)|2=След като на Пророка бе попречено да [посети] Дома в годината на битката при Худайбия, той сключи договор с неверниците, че ще му бъде позволено да се върне на следващата година, като по това време те следва да напуснат Мекка за три дни. След като се подготвиха да отпътуват за Посещението [‘умра], [той и] вярващите имаха притеснения, че кураишите няма да спазят споразумението и ще поведат битка. Мюсюлманите са противяха да започват битка, докато са в състояние на поклонническа чистота в Свещеното заграждение [ал-харам] и по време на свещените месеци, и така се разкри следното: И се сражавайте по пътя на Аллах, за да издигнете Неговата религия, с онези, които се борят срещу вас, неверниците, но не нападайте срещу тях, като започвате битката; Аллах не обича нападащите, тези, които престъпват границите, които Аллах им е поставил: '''това условие е отменено от стиха „бараа“, „освобождаване от отговорност“ [К. 9:1], или от Неговите думи по-долу''':}}
-{{Quote|1=[http://www.qtafsir.com/index.php?option=com_content&task=view&id=235 The Command to fight Those Who fight Muslims and killing Them wherever They are found]<BR>Tafsir Ibn Kathir|2=(And fight in the way of Allah those who fight you,)
+{{Quote|1=[http://www.qtafsir.com/index.php?option=com_content&task=view&id=235 Заповедта да се сражаваш с тези, които воюват срещу мюсюлманите и да ги убиваш, където ги срещнеш]<BR>Тафсир Ибн Катир|2=(И се сражавайте по пътя на Аллах с тези, които се сражават с вас) Абу Ал-Алия каза: „Това беше първият аят за войната, който беше разкрит в Ал-Мадина. Откакто той беше разкрит, Пратеникът на Аллах се сражаваше тогава само с онези, които воюваха срещу него и отбягваше мирните хора. По-късно Сура Бараах/Ат-Тауба(9-та глава от Корана) беше разкрита.“ Абдур-Рахман бин Заид бин Аслам също е казал нещо подобно, а след това е рекъл, че '''това е било по-късно отменено от аята'''}}
-Abu Al-`Aliyah said, "This was the first Ayah about fighting that was revealed in Al-Madinah. Ever since it was revealed, Allah's Messenger '''used to''' fight only those who fought him and avoid non-combatants. Later, Surat Bara'ah (chapter 9 in the Qur'an) was revealed." `Abdur-Rahman bin Zayd bin Aslam said similarly, then he said that this was later '''abrogated by the Ayah'''}}
-===Conclusion===
+===Заключение===
-Al Taubah (Repentance) is considered to be the [[The Ultimate Message of the Qur'an|closing remarks]] of Allah.
+Ал Тауба (Покаянието) се смята за последното послание на Аллах.
-{{Quote|{{Muslim|11|3941}}|Abu Ishaq said that he heard al-Bara' b 'Azib (Allah be pleased with him) say: The last complete sura revealed (in the Holy Qur'an) is Sura tauba (i e. al-Bara'at, ix.), and the last verse revealed is that pertaining to '''Kalala'''.}}
+{{Quote|{{Muslim|11|3941}}|Абу Исхак е казал, че е чул Ал-Бараб б‘Азиб (Аллах да го благослови) да казва: Последната пълна сура, разкрита (в свещения Коран) е Сура Тауба (т.е. ал-Бараат, IX), и последният разкрит стих е този за Калала. }}
-With all things considered, it should not come as a big surprise to learn that this final chapter is not at all about making peace among the people.
+Като вземем предвид всичко написано до този момент, няма да е голяма изненада да научим, че тази последна глава в никакъв случай не говори за установяване на мир между хората.
-==Fight them until there is no more oppression (8:39)==
+==И се сражавайте с тях, докогато не ще има потисничество (8:39)==
-===Verse===
+===Стихът===
-{{Quote| {{Quran|8|39}} |And fight them on until there is no more  '''tumult or oppression''' [Fitna], and there prevail justice and faith in Allah altogether and everywhere; but if they cease, verily Allah doth see all that they do.}}
+{{Quote| {{Quran|8|39}} |И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда [(Фитна)] и религията ще е на Аллах! А престанат ли - Аллах е зрящ за техните дела.}}
-===Meaning of Verse===
+===Значение на стиха===
-The Arabic word ''Fitna'' (فِتْنَةٌ‎)  does not have the same meaning as given by our three official translators (Yusuf Ali, Picktall, Shakir), which is "tumult" and "oppression".
+Арабската дума ''фитна'' (فِتْنَةٌ‎) и нейното значение в стиха:
-{{Quote|1=[http://www.qtafsir.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231 The Order to fight until there is no more Fitnah]<BR>Tafsir Ibn Kathir|2=Allah then commanded fighting the disbelievers when He said:
+{{Quote|1=[http://www.qtafsir.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231 Заповедта да се води битка, докато няма повече фитна]<BR>Тафсир Ибн Катир|2=Тогава Аллах заповяда да се сражаваме срещу неверниците, когато каза:<br>
+(... докато вече няма фитна), което означава ширк. Това е мнението на Ибн ‘Аббас, Абу Ал-‘Алия, Муджахид, Ал-Хасан, Катада, Ар-Раби‘, Мукатил бин Хайян, Ас-Судди и Зайд бин Аслам.<br>
+Думите на Аллах:<br>
+(... и религията (и всякакъв вид поклонение) е за Аллах (единствено).) означава: „така че религията на Аллах да владее над всички други религии.“ В двата Сахиха се съобщава, че Абу Муса Ал-Аш‘ари е казал: „Пророкът беше попитан:„ О, Пратенико на Аллах! Един човек се бие от смелост, а друг се бие, за да се похвали, кой от тях се бори за делото на Аллах?“ Пророкът каза:<br>
+(Който се бори, така че Словото на Аллах да властва, той е, който се бори за делото на Аллах.) Освен това се съобщава в двата Сахиха:
+(Наредено ми е (от Аллах) да воювам с хората, докато те не провъзгласят: „Никой няма право да бъде почитан, освен Аллах“. Който го е казал, той ще спаси от мен живота и имуществото си, с изключение на случаите в закона, и отплатата им ще бъде от Аллах.)
+ }}
-(...until there is no more Fitnah) meaning, Shirk. This is the opinion of Ibn `Abbas, Abu Al-`Aliyah, Mujahid, Al-Hasan, Qatadah, Ar-Rabi`, Muqatil bin Hayyan, As-Suddi and Zayd bin Aslam.
+{{Quote|Тафсир [[Ал Табари]]|Така че бийте се с тях, докато няма повече ширк и никой не се почита, освен Аллах Единствения, Който няма съдружници или помощници, и изпитанията и бедствията, каквито са неверието и многобожието, се предизвикват от робите на Аллах на земята, и цялата религия е само за Аллах и така покорството и поклонението ще бъдат посветени само на Него и на никой друг.<ref>[http://www.islamqa.com/en/ref/34647/Martyrdom Причината, поради която е предписан джихад] - Ислям въпроси и отговори, Фетва Номер 34647</ref>}}
-Allah's statement:
+===Заключение===
-(...and the religion (all and every kind of worship) is for Allah (Alone).) means, `So that the religion of Allah becomes dominant above all other religions.' It is reported in the Two Sahihs that Abu Musa Al-Ash`ari said: "The Prophet was asked, `O Allah's Messenger! A man fights out of bravery, and another fights to show off, which of them fights in the cause of Allah' The Prophet said:
+Потиснати или не, мюсюлманите трябва да продължат да се сражават, докато не изчезнат всички религии освен исляма.
-(He who fights so that Allah's Word is superior, then he fights in Allah's cause.) In addition, it is reported in the Two Sahihs:
+==Които вярват в Аллах, християните и юдеите, ще бъдат в рая (2:62)==
+{{main|Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая (Коран 2:62)}}
-(I have been ordered (by Allah) to fight the people until they proclaim, `None has the right to be worshipped but Allah'. Whoever said it, then he will save his life and property from me, except for cases of the law, and their account will be with Allah.) }}
+===Стихът===
-{{Quote|Tafsir al-Tabari|So fight them until there is no more shirk, and none is worshipped except Allaah alone with no partner or associate, and trials and calamities, which are disbelief and polytheism, are lifted from the slaves of Allaah on earth, and religion is all for Allaah alone, and so that obedience and worship will be devoted to Him alone and none else.<ref>[http://www.islamqa.com/en/ref/34647/Martyrdom The reason why jihaad is prescribed] - Islam Q&A, Fatwa No. 34647</ref>}}
+{{Quote|{{Quran|2|62}}|Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.}}
-===Conclusion===
+===Значение на стиха===
-Oppression or not, Muslims must continue to fight until there is no religion but Islam.
+Този стих често се цитира от мюсюлманите като опит да се докаже, че ислямът е толерантен и обхваща други религии. В крайна сметка колко по-толерантна може да бъде една религия, която приема последователите на други вери в своята представа за рая?
-==Those who believe in God, Christians and Jews, shall be in Heaven (2:62)==
+Това обаче е в пряк конфликт със следното:
-:''Main Article: [[Christians Jews and Muslims in Heaven|Christians, Jews and Muslims in Heaven]]''
-===Verse===
+{{Quote|{{Quran|48|13}}|А за онези, които не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник - '''Ние сме приготвили за неверниците пламъци'''.}}
-{{Quote|{{Quran|2|62}}|Surely those who believe, and those who are Jews, and the Christians, and the Sabians, whoever believes in Allah and the Last day and does good, they shall have their reward from their Lord, and there is no fear for them, nor shall they grieve.}}
+Както повечето мюсюлмани вече са наясно, това не представлява противоречие само по себе си, ако вземете предвид [[Отмяна на аяти с други (Насик)|'''oтмяната на аяти с други (Насик)''']]. Стих 2:62 е отменен от стих 3:85.
-===Meaning of Verse===
+{{Quote|{{Quran|3|85}}|А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.}}
-This verse is often quoted by Muslims in an effort to prove Islam is tolerant and inclusive of other faiths. After all, how much more tolerant can a faith be than to allow the followers of other faiths into its vision of heaven?
+===Заключение===
-However, this is in direct conflict with the following:
+Раят в исляма е предназначен за мюсюлманите. Християните и юдеите може и да вярват в [[Аллах (определение)|'''Аллах''']] според мюсюлманите, но не вярват в „Неговия Пратеник“ - Мухаммад. Заради това те са осъдени на „пламтящия огън“.<br>
-{{Quote|{{Quran|48|13}}|And if any believe not in Allah '''and His Messenger''', We have prepared, for those who reject Allah, a Blazing Fire!}}
+Единственият начин, по който един християнин или юдеин може да влезе в рая е, ако приеме Мухаммад за пророк, но тогава вече няма да бъде християнин или юдеин, а ще е станал мюсюлманин.<br>
-As most Muslims will already be aware, this is not a contradiction per se, when you take abrogation into consideration. Verse 2:62 has been abrogated by verse 3:85.
+Всъщност мюсюлманите ще бъдат пощадени от адския огън на Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще накара невинни християни и юдеи да заемат мястото им и да бъдат хвърлени в ада.<br>
+{{Quote|{{Muslim|37|6665}}, Виж също: {{Muslim|37|6666}}, {{Muslim|37|6667}}, и {{Muslim|37|6668}}|Абу Муса съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „Когато настъпи Денят на възкресението, Аллах ще предостави на всеки мюсюлманин по един юдеин или християнин и ще каже: „Това е вашето спасение от адския огън“.“}}
-{{Quote|{{Quran|3|85}}|And whoever desires a religion other than Islam, it shall not be accepted from him, and in the hereafter he shall be one of the losers.}}
+==Вие имате своя път, а аз моя (109:1-6)==
+{{Main|Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия (109:1-6)}}
-===Conclusion===
+===Стихът===
-Heaven in Islam is exclusive to Muslims. Christians and Jews may believe in God, but they do not believe in "His Messenger". Thus they are destined for the "Blazing Fire".
+{{Quote|{{Quran|109|1-6}}|Кажи [о, Мухаммад]: “О, неверници, <BR>аз не служа на това, на което вие служите,<BR>и вие не служите на това, на което аз служа. <BR>И аз не служа на това, на което вие служите, <BR>и вие не служите на това, на което аз служа. <BR>'''Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия'''.”}}
-The only way a Christian or Jew can make it into heaven is by accepting Muhammad as a prophet, but then they would no longer be Christians or Jews, they would be Muslims.
+===Значение на стиха===
-In fact, Muslims will be spared hell-fire by Allah on the Day of Resurrection by making innocent Christians and Jews take their place and be thrown into hell.
+{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.islamicity.com%2Fmosque%2Fquran%2Fmaududi%2Fmau109.html&date=2015-03-14 Коментар върху Глава 109:1-6 от Корана]<BR>Саиид Абул Ала Маудиди, Тафхим ал-Коран|2=Имаше време в Макка, когато макар буря от съпротивление да беше се надигнала в езическото общество на кураишите срещу посланието на исляма, проповядвано от Светия Пророк (мир нему), водачите на кураишите все още не бяха изгубили надежда, че ще постигнат някакъв вид споразумение с него. Поради тази причина от време на време те го навестяваха с различни предложения за споразумение, тъй че ако той приемеше някое от тях, спорът между тях да бъде приключен.<BR>. . .<BR>
+Ако тази сура се чете, ако се вземе предвид този контекст, ще открием, че не е било разкрито да се проповядва религиозна толерантност, както изглежда, че някои хора си мислят, но е била разкрита, за да освободи мюсюлманите от религията на неверниците, техните ритуали, и техните богове, и за да изрази тяхното крайно отвращение и безразличие, както и за да им съобщи, че ислямът и куфрът (неверието) нямат нищо общо и е нямало никаква възможност те да бъдат обединени и сляти в едно. Въпреки че е била отправена първоначално към неверниците-кураиши в отговор на техните предложения за споразумение, тя не се ограничава единствено до тях, но ставайки част от Корана, Аллах е дал на мюсюлманите вечното учение, че те трябва да се освободят с думи и дела от вярата-куфар под каквото и да е било форма, и трябва да заявят без никакви резерви, че те не могат да правят никакви компромиси с неверниците по въпросите на Вярата. Ето защо тази сура е продължила да бъде рецитирана, когато хората към които е била отправена като отговор са умрели и са били забравени; освен това мюсюлманите са продължили да я рецитират на тези, които са били неверници по времето, когато е била разкрита, а и мюсюлманите все още я рецитират векове след смъртта им (на тези неверници) като израз на отвращение и разграничение от куфара и нейните стихове са непрекъснато изискване (повеление) за Вяра}}
-{{Quote|{{Muslim|37|6665}}, See also: {{Muslim|37|6666}}, {{Muslim|37|6667}}, and {{Muslim|37|6668}}|Abu Musa' reported that Allah's Messenger (may peace be upon him) said: When it will be the Day of Resurrection Allah would deliver to every Muslim a Jew or a Christian and say: That is your rescue from Hell-Fire.}}
+===Заключение===
-==To you be your way, and to me mine (109:1-6)==
-{{Main|To You Your Religion and To Me Mine}}
-===Verse===
-{{Quote|{{Quran|109|1-6}}|Say: O ye that reject Faith! <BR>I worship not that which ye worship,<BR>Nor will ye worship that which I worship. <BR>And I will not worship that which ye have been wont to worship, <BR>Nor will ye worship that which I worship. <BR>To you be your Way, and to me mine.}}
-===Meaning of Verse===
-{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.islamicity.com%2Fmosque%2Fquran%2Fmaududi%2Fmau109.html&date=2015-03-14 Commentary on Qur'an Chapter 109:1-6]<BR>Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an|2=There was a time in Makkah when although a storm of opposition had arisen in the pagan society of Quraish against the message of Islam preached by the Holy Prophet (upon whom be peace), yet the Quraish chiefs hall not yet lost hope that they would reach some sort of a compromise with him. Therefore, from time to time they would visit him with different proposals of compromise so that he accepted one of them and the dispute between them was brought to an end.<BR>. . .<BR>
+Когато бива прочетена в контекст, както се случва и с много други стихове, които са тълкувани погрешно заради апологетични цели, сурата Ал-Кафирун защитава обратното на това, което понякога се твърди. Тази сура не е заявление за религиозна толерантност и свободи, нито пък представлява признаване на религиозния плурализъм.
-If the Surah is read with this background in mind, one finds that it was not revealed to preach religious tolerance as some people of today seem to think, but it was revealed in order to exonerate the Muslims from the disbelievers religion, their rites of worship, and their gods, and to express their total disgust and unconcern with them and to tell them that Islam and kufr (unbelief) had nothing in common and there was no possibility of their being combined and mixed into one entity. Although it was addressed in the beginning to the disbelieving Quraish in response to their proposals of compromise, yet it is not confined to them only, but having made it a part of the Quran, Allah gave the Muslims the eternal teaching that they should exonerate themselves by word and deed from the creed of kufr wherever and in whatever form it be, and should declare without any reservation that they cannot make any compromise with the disbelievers in the matter of Faith. That is why this Surah continued to be recited when the people to whom it was addressed as a rejoinder, had died and been forgotten, and those Muslims also continued to recite it who were disbelievers at the time it was revealed, and the Muslims still recite it centuries after they have passed away, for expression of disgust with and dissociation from kufr and its rites is a perpetual demand of Faith.}}
-===Conclusion===
+==Вижте също==
-When read in context, like many other verses misinterpreted for apologetic purposes, surat al-Kafiroon advocates the opposite of what is sometimes claimed. This surah is not a proclamation on religious tolerance and freedom or a recognition of religious pluralism.
+* [[Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая (Коран 2:62)]]
+* [[Справедливото отношение към съпругите и сираците (Коран 4:3)]]
+* [[Коранът и производството на семенна течност (Коран 86:7)]]
+* [[Повредеността на предишните Писания (Коран 2:79)]]
+* [[„Който убие човек“ (Коран 5:32)]]
+* [[Аллах, най-добрият измамник (Коран 3:54)]]
+* [[Аллах не ви забранява (Коран 60:8)]]
+* [[Бийте жените си или „отделете се от тях“ (Коран 4:34)]]
+* [[Несправедливото отношение към съпругите (Коран 4:129)]]
+* [[Ал-Фатиха]]
-{{Core Propaganda}}
+==Източници==
-==See Also==
-{{Hub4|Misinterpreted Verses|Misinterpreted Verses}}
-{{Hub4|Lying|lying}}
-* [[List of Fabricated Hadith]]
-==References==
 {{reflist}}
-[[Category:Qur'an]]
 [[Category:Не завършени статии]]