Справедливото отношение към съпругите и сираците (Коран 4:3)
Тази статия ще разгледа често срещаното погрешно тълкуване на стих 4:3 от Корана и доказателствата, представени в сахих ахадисите относно истинското значение на този стих.
Коран 4:3
Твърдения на умерените ислямски апологети за стих 4:3
Превод от проф. д-р Цветан Теофанов
А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате - две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи - с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.*
- (легенда в българският превод към 4:3) - Разрешението мъжете да встъпват в брак с повече от една жена, въпреки естествената в такива случаи ревност, много отдавна е превърнало знамението в обект на критики от страна на немюсюлманите. Споменатото позволение трябва да се разглежда в светлината на променящите се ислямски реалности. Ислямът категорично забранява прелюбодейството. Бракът с повече от една жена може да се окаже неизбежен, когато мъжът е силен и потентен, а жената -; слаба и апатична или неспособна да ражда, и когато поради войни и ред други причини броят на мъжете намалее, а този на жените се увеличи. Тогава бракът на мъжа с повече от една жена не е задължение, а разрешение. Освен това, то не е неограничено, а е обвързано с условието за справедливост, и на онези, които се страхуват, че не ще могат да го спазват, е повелено да се задоволят само с една съпруга. Когато всички тези ограничения и условия се разглеждат комплексно, става ясно, че от гледна точка на приспособяването към средата, променяща се във времето, това позволение е най-уместният подход.
Коран 4:34
Принципно значение на този стих според ислямските апологети
Често срещано при тълкуванието на апологетите за стих 4:3 е прилагането на горния частичен цитат на стиха и обяснението, че един мюсюлманин може да се ожени за четири жени. Въпреки това, ако той не може да се отнася справедливо към всяка от съпругите си, тогава му е забранено да се жени за толкова много жени; и може да се ожени само за една, за да се предотврати несправедливото отношение към тях. Мюсюлманите обясняват, че употребата на думата „справедливост“ или „справедливо“ (в зависимост от това кой превод се използва) се отнася до способността на мъжа да се отнася към всяка една от съпругите си абсолютно еднакво във всяко отношение: не само материално (т.е. храна, облекло, подслон, време, пари и др.), но също така, че той трябва да е в състояние да ги обича абсолютно еднакво. Той трябва да може да изпитва еднаква привързаност и любов към всяка една от съпругите си.
Ако няма възможност да го осъществи, тогава според Корана, той не може да се ожени за повече от една жена.
Забраната срещу многоженството
Някои апологети ще приложат повече доказателства, за да подкрепят своето тълкуване на стих 4:3, като посочват частичния цитат от стих 4:129 по подобие на примера по-горе. Защото Аллах казва, че можете да се ожените за (до) четири жени, само ако можете да се отнасяте справедливо към тях, а в стих 4:129. Автора на Корана тук ни казва, че мъжете не могат да се справят справедливо с повече от една жена. Това означава, че мъжете по принцип нямат право да се занимават с полигамия. Все пак Аллах е добавил възможността за повече съпруги при определени обстоятелства. Тук се включват войната, неравновесието между половете в определени региони / държави и предпочитанията на жените.
След война, при която са убити много мъже, обикновено има много по-голям брой живи жени от мъжете. В този случай на мъжете е позволено да вземат повече от една съпруга, за да се размножават с по-бързи темпове от нормалното и така да населят отново региона. Жените са с по-голям брой в някои области на света, а на мъжете също е позволено да се женят за повече съпруги, когато това е ситуацията, за да се гарантира, че всяка жена има мъжки партньор и не трябва да се грижи сама за себе си. Някои жени също предпочитат да бъдат втора, трета или четвърта съпруга; по този начин многоженството също е разрешено, за да се зачетат желанията на тези жени.
Но като общо правило, както беше посочено, на мъжете е забранено да се занимават с многоженство, освен ако не е абсолютно необходимо.
Тълкувание от течението/сектата „Само Коран“
Малцината, които напълно отхвърлят хадисите, освен когато е необходимо, за да се обясни някой стълб на исляма, дават обяснение на стих 4:3 като вид предписание срещу многоженството при всякакви обстоятелства. Те подкрепят твърдението си, като цитират стих 4:129 от Корана:
Разсъжденията продължават в духа на това, че мъжът никога не може да се отнася еднакво с жените си, като по този начин стих 4:3 означава: „Не се отнасяйте несправедливо към сираците, като се жените за техните майки, за да получите достъп до богатството, което сираците ще наследят, когато навършат пълнолетие“. После стих 4:3 променя темата, като в средата на аята се казва за мъжете, че могат да се оженят за (до) четири свободни (вярващи) жени, но ако не могат да се отнасят справедливо към тях, тогава могат да се оженят само за една. След това стих 4:3 се връща към въпроса за кого им е позволено да се оженят и казва, че те могат да се женят и за пленнички (които са в дясната им ръка), като обаче заповедта от предишната част на стиха все още е в сила.
Т.е. не постъпвайте зле със сираците, като се жените за техните майки, за да получите богатството им. >> Мъжете могат да се женят за вярващи жени; две, три или четири. >> Ако не можете да се отнасяте с тях абсолютно еднакво (справедливо) към тях, тогава може да се ожените само за една. >> Мъжете също могат да се женят за своите пленнички, но правилото „отнасяйте се справедливо към тях“ все още е в сила.
Доказателства за истинското значение на стих 4:3
Проблеми с тълкуванието на апологетите
Основният проблем с горното тълкуване на стих 4:3 и твърдението относно стих 4:129 е, че поддръжниците на тези тълкувания са принудени да цитират тези стихове извън контекста им, за да „обяснят смисъла им“. Те цитират малка част от стиха (или стиховете) и го използват така, че да е (са) в съзвучие с обяснението им. Тълкуванието, което те дават, обаче игнорира по-голямата част от стиховете; и прави целия стих (или стиховете) безсмислен (-и), ако се прочете (-ат) в контекст.
Тези, които тълкуват двата стиха изцяло като заповед срещу многоженството, ще трябва да отхвърлят всички сахих хадиси като неавтентични поради единствената причина, че те противоречат на собствената им интерпретация на стиха. Те също така ще трябва да признаят, че стих 4:3 е зле написан и замисълът му не е ясен. Ако го направят, те ще влязат в противоречие с мюсюлманското вярване, че Коранът е съвършен литературен шедьовър, който не би могъл да бъде написан от никой човек. За да остане Коранът „литературният шедьовър“, както се твърди и тяхното обяснение да бъде вярно, стихът би трябвало/следва да е бил написан в Корана по следния начин:
Поради това повечето апологети ще избягват да отговарят на въпроси за значението на целия (-те) стих(-ове), за да се придържат към собствената си интерпретация.
Доказателства от сахих хадисите за значението на стих 4:3
Истинското значение на стих 4:3 от Корана ни е обяснено от Аиша бинт Абу Бакр в колекцията със сахих хадиси на Бухари:
Че той е попитал ‘Аиша за значението на реченото от Аллах: „ Ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо с момичетата-сираци, тогава се оженете за (други) жени по ваш избор, две,три или четири “. (4.3)
Тя каза: "О, племеннико мой! Това се отнася за момичето-сирак, което живее със своя настойник и споделя неговото имущество. Нейното богатство и красота може да го изкушат да се ожени за нея, без да ѝ даде подобаващия махр (зестра), който би могъл да се даде от друг ухажор. Така че на такива настойници им е забранено да се женят за такива сираци, освен ако не се отнасят справедливо с тях и не им дават най-подходящия махр; в противен случай им е заповядано, че могат да се женят за всяка друга жена. Айша каза още: „След (разкриването на) този стих хората отново попитаха Пророка (за брака с момичета-сираци) и Аллах разкри следните стихове: --„Те искат да узнаят твоите наредби спрямо жените. Кажи: Аллах ви заповядва за тях и за това, което ви е изрецитирано в книгата относно момичетата-сираци, на които не давате полагащите им се дялове и за които, все пак, искате да се ожените…“ (4.127)
Какъв е смисълът на казаното от Аллах: - „И какво ви изрецитирано в предходния стих, който гласи: -„ Ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо с момичетата-сираци, тогава се оженете за други жени по ваш избор“? (4.3) ‘Аиша каза: „ Казаното от Аллах в другия стих: - „И за които, все пак, искате да се ожените“ (4.127) означава желанието на настойника да се ожени за момичето-сирак под негов надзор, когато тя няма голяма собственост или красота (в този случай той трябва да се отнася справедливо с нея.) На настойниците е било забранено да се женят за своите момичета-сираци, притежаващи собственост и красота, ако не да бъдат справедливи с тях, понеже те обикновено се въздържат да се женят за тях (когато не са нито красиви, нито богати).“
Уруа бин Аз-Зубайр каза, че е попитал ‘Аиша за значението на кораничния стих: „И ако се страхувате, че няма да се отнасяте справедливо с момичетата- сираци, тогава се оженете за други жени по ваш избор.“ (4.2-3)
Аиша каза: „Става дума за момиче-сирал под опеката на настойника си, който е благосклонен към нея поради нейната красота и богатство и иска да се ожени за нея с по-малък махр от това, който се дава на жените в нейното положение. Така че на тях (т.е. на настойниците) им беше забранено да се женят за своите момичета-сираци, освен ако не им платят пълния и уместен махр, (в противен случай) им беше заповядано да се женят за други жени вместо тях. По-късно хората попитаха Пратеника на Аллах за това. Така Аллах разкри следния стих:
„Те искат твоите разпоредби (о, Мухаммад!) относно жените. Кажи: Аллах ви разпорежда относно тях ...“ (4.127)
и в този стих Аллах посочва, че ако едно момиче-сирак е красиво и заможно, настойникът му би имал желанието да се ожени за нея, без да ѝ даде подходящ махр, равен на това, което могат да получат нейните връстнички, но ако тя е нежелана поради липса на красота или богатство , тогава той не би се оженил за нея, а би се стремил да се ожени за друга жена вместо нея. И тъй, понеже той не се е оженил за нея, когато е нямал склонност към нея, той няма право да се ожени за нея и когато проявява интерес към нея, освен ако не се отнесе справедливо с нея, като ѝ даде пълен махр и осигури всичките ѝ права.Разказва Аиша:
Имаше едно сираче (момиче), което беше под грижите на един мъж. Той се ожени за нея и тя притежаваше (градина с) финикови палми. Той се ожени за нея само заради това, а не защото я обичаше. Така че божественият стих беше низпослан във връзка с неговия случай: „Ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо с момичетата-сираци ...“ (4.3) Под-разказвачът добавя: Мисля, че той (т.е. друг разказвач) каза: „Това момиче -сирак беше негов съдружник в тази (градина) с финикови палми и в неговия имот.“Че е попитал Аиша за казаното от Аллах: „Ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо с момичетата-сираци…“ (4.3). Тя каза: „О, синко на моята сестра! Едно момиче-сирак беше под грижите на един настойник, с когото тя беше съсобственик на имоти. Нейният настойник беше привлечен от нейното богатство и красота и възнамеряваше да се ожени за нея без да ѝ даде справедливия махр, т.е. махр, който всеки друг мъж би ѝ дал (в случай че тя се ожени за него). И така, на такива настойници им беше забранено да вършат това, освен ако не се отнесат справедливо към момичето под тяхна опека и не му дадат най-високия махр, който нейните връстнички биха получили. Беше им заповядано от Аллах да се женят за жени по свой избор, а не за такива момичета-сираци“. Аиша добави: „Хората поискаха от Пратеника на Аллах да им даде разпоредбите си след разкриването на този божествен стих, при което Аллах низпосла:
„И те искат твоите разпоредби за жените“ (4.127). Аиша продължи: „И казаното от Аллах: „и за които все пак желаете да се ожените.“ (4.127), понеже всеки един от вас се въздържа да се ожени за момиче-сирак (под своя опека), когато тя няма имот и красота.“че е попитал Аиша относно стиха: „Ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо със сираците“ (4.3). Тя каза:„ О, племеннико мой! Този стих се отнася за момичето-сирак, което е под опеката на своя настойник, който харесва нейната красота и богатство и желае (да се ожени за нея) и да ограничи нейния махр. На такива настойници им е забранено да се женят за тях, освен ако не постъпят справедливо, като им дадат пълния махр и им е заповядано да се оженят за други жени. След това хората поискаха постановлението на Пратеника на Аллах и тогава Аллах разкри: „Те искат твоите разпоредби относно жените ... за които искате да се ожените“. (4.127)
Така Аллах им разкри, че ако момичето-сирак има красота и богатство, те ще поискат да се оженят за нея и заради нейното семейно положение. Те могат да се оженят за такива момичета-сираци, само ако им дадат пълния махр. И щом са нямали желание да се оженят за тях поради липсата на богатство и красота, те трябва да ги напуснат и да се оженят за други жени. Така че, понеже биха ги напуснали, ако не са имали интерес към тях, сега им е забранено да се женят за тях, когато имат такъв интерес, освен ако не се отнесат справедливо с тях и не им дадат пълния махр. Пратеникът каза: „Ако изобщо има лоша поличба, то тя е в коня, жената и къщата“. Жената трябва да бъде отстранена. И Аллах каза: „Наистина сред вашите съпруги и деца си имате врагове (т.е. те могат да ви попречат да се покорявате на Аллах)“ (64.14)че е попитал Айша, като ѝ казал: „О, майко! (в каква връзка беше разкрит този стих?): „Ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо с момичета-сираци (до края на стиха), които държите в десницата си?“ (4.3) Аиша каза: „О, племеннико мой! Ставаше дума за момичето-сирак под закрилата на настойника си, който е привлечен от нейната красота и богатство и иска да се ожени за нея с малък или намален махр. И така, на такива настойници им е забранено да сключват брак със своите момичета-сираци, освен ако не се отнесатт справедливо с тях и не им дадат пълния махр ; и им беше заповядано да сключват брак с жени, различни от тях.“ Аиша добави: „(По-късно) хората поискаха Пратеника на Аллах да им даде напътствия и тогава Аллах разкри: „Те искат твоите разпореждания относно жените. . . И за които все пак искате да се ожените“. (4.127) И така Аллах им разкри в този стих, че ако едно момиче-сирак има богатство и красота, те ще поискат да се оженят за нея и ще имат полза от нейния благороден произход и от намаляването на нейния махр; но ако тя не е била желана от тях поради липсата на богатство и красота, те биха я напуснали и биха се оженили за друга жена. И така, понеже обикновено са я изоставяли, когато не са имали интерес от нея, сега те нямат право да се оженят за нея, ако имат желание да го направят, освен ако не се отнесат справедливо с нея и не ѝ дадат пълния размер на махр.“
„Ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо с момичетата-сираци, тогава се оженете за други жени по ваш избор, две или три или четири; но ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо (с тях), тогава - само за една или (за пленнички), които притежават десницата ви. Това ще бъде най-близкото нещо, което ще ви попречи да вършите несправедливост. (4.3)
Аиша каза: „ О, племеннико мой! (Този стих е разкрит във връзка с) момиче-сирак под опеката на своя настойник, който е привлечен от богатството и красотата ѝ и възнамерява да се ожени за нея с махр, по-малък от този, който други жени в нейното положение заслужават. Така че на тях (на такива настойници) им е забранено да се женят за тях, освен ако не се отнесат справедливо и не им дадат пълния махр, и им се заповядва да сключват брак с други жени вместо тях.“Доказателства от Тафсирите относно стих 4:3
﴿وَإِنْ خِفْتُمْ أَلاَّ تُقْسِطُواْ﴾
(Ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо) Ал-Бухари е записал, че ‘Уруа бин Аз-Зубайр е казал, че е попитал ‘Аиша за значението на казаното от Аллах,
﴿وَإِنْ خِفْتُمْ أَلاَّ تُقْسِطُواْ فِى الْيَتَـمَى﴾
(Ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо с момичетата-сираци.) Тя каза: „О, племеннико мой! Това е за момичето -сирак, което живее със своя настойник и споделя неговото имущество. Нейното богатство и красота може да го изкушат да се ожени за нея, без да ѝ даде съразмерната зестра, която би могла да бъде получена от друг ухажор.“ Така че на тези настойници им е забранено да се женят за такива сираци, освен ако не се отнесат справедливо с тях и не им дадат най-подходящата зестра; Аиша каза по-нататък: „След (разкриването на) този стих, хората отново попитаха Пратеника на Аллах (за брака с осиротели момичета) и така Аллах разкри аята,
﴿وَيَسْتَفْتُونَكَ فِى النِّسَآءِ﴾
(Те искат твоите разпоредби относно жените ..) ﴿4: 127﴾. Тя каза: „Казаното от Аллах в тази аят,
﴿وَتَرْغَبُونَ أَن تَنكِحُوهُنَّ﴾
(за които все пак желаете да се ожените) ﴿4: 127﴾ се отнася за настойника, който не желае да се ожени за момиче-сирак под негов надзор, понеже тя не е нито богата, нито красива. На настойниците беше забранено да се женят за своите момичета-сираци, притежаващи собственост и красота, щом не са справедливи към тях, понеже те (настойниците) обикновено се въздържат да се женят за тях (когато момичетата-сираци не са нито красиви, нито богати).
﴿مَثْنَى وَثُلَـثَ وَرُبَاعَ﴾
(две или три, или четири), означава, да се ожените за толкова жени, колкото искате, две, три или четири, стига да са различни от момичетата-сираци. Трябва да споменем, че казаното от Аллах в друг аят,
﴿جَاعِلِ الْمَلَـئِكَةِ رُسُلاً أُوْلِى أَجْنِحَةٍ مَّثْنَى وَثُلَـثَ وَرُبَـعَ﴾
(Който е направил ангелите-пратеници с крила, - две или три или четири) ﴿35: 1﴾, не означава, че другите ангели нямат повече от четири крила, защото има доказателства, че някои ангели имат и повече крила. И все пак на мъжете е забранено да сключват брак с повече от четири съпруги, както повелява аятът, понеже аятът посочва какво е разрешено на мъжете като (брой) съпруги, както са постановили Ибн ‘Аббас и повечето учени. Ако им беше позволено да имат повече от четири съпруги, аятите щяха да го упоменат. Имам Ахмад е записал, че Салим е казал, че баща му е казал, че Гилан бин Салама Ат-Такафи е имал десет съпруги, когато е станал мюсюлманин, и Пророкът му казал: „Избери си четири от тях (и се разведи с останалите).“ Когато управляваше ‘Умар, Гилан се разведе с останалите си съпруги и раздели парите си между децата си. Когато ‘Умар научи тази новина, той каза на Гилан: „Мисля, че дяволът е предал на сърцето ти новината за твоята близка смърт, като я е чул по време на подслушването си. Може и да не останеш жив още дълго време. В името на Аллах! Ще вземеш обратно жените си и парите си или аз ще вляза във владение на всичко това и ще наредя гроба ти да бъде замерван с камъни, както е с гроба на Абу Ригал (от Тамуд, който беше спасен от гибел, защото беше в Свещената местност. Но когато я напусна, той беше погубен от тях). Аш-Шафии, Ат-Тирмизи, Ибн Маджа, Ад-Даракутни и Ал-Байхаки са събрали този хадис за изреченото от Пророка: „Изберете четири от тях, без значение кои“. Само Ахмад е събрал пълната версия на този хадис. Следователно, ако беше позволено на мъжете да се женят за повече от четири жени едновременно, Пророкът би позволил на Гилан да задържи повече от четири съпруги, понеже всички те приеха исляма заедно с него. Когато Пророкът му заповяда да запази само четири от тях и да се разведе с останалите, това показва, че на мъжете не е позволено да държат повече от четири съпруги наведнъж при никакви обстоятелства. Ако случаят е такъв за тези, които вече са имали повече от четири съпруги при приемането на исляма, тогава това постановление важи още повече за сключването на брак с повече от четири жени.
﴿فَإِنْ خِفْتُمْ أَلاَّ تَعْدِلُواْ فَوَحِدَةً أَوْ مَا مَلَكَتْ أَيْمَـنُكُمْ﴾
(Но ако се страхувате, че няма да можете да се отнасяте справедливо (с тях), тогава - само за една или за онези, които притежава десницата ви.) Аятът постановява следното: ако се страхувате, че няма да можете да постигнете справедливост между съпругите си, при положение, че се ожените за повече от една, тогава се оженете само за една жена или се задоволете единствено с пленнички, тъй като не е задължително да се отнасяте с тях по еднакъв начин, но това е само препоръчително. Следователно, ако някой направи така, това е добре, а ако не, тогава не е грях за него. В друг аят Аллах е казал:
﴿وَلَن تَسْتَطِيعُواْ أَن تَعْدِلُواْ بَيْنَ النِّسَآءِ وَلَوْ حَرَصْتُمْ﴾
(Никога няма да можете да постигнете съвършена справедливост между съпругите си, дори ако това е вашето пламенно желание) )4: 129﴾. Аллах е казал:
﴿ذلِكَ أَدْنَى أَلاَّ تَعُولُواْ﴾
(Това е най-малкото нещо, което може да ви предпази от та‘улу), което означава - да вършите неправда. Ибн Аби Хатим, Ибн Мардувия и Абу Хатим Ибн Хиббан, в своя Сахих, са записали, че ‘Аиша е казала, че Пророкът е казал, че аятът,
﴿ذلِكَ أَدْنَى أَلاَّ تَعُولُواْ﴾
(Това е най-малкото нещо, което може да ви предпази от та‘улу), означава - да вършите несправедливост. Ибн Аби Хатим обаче казва, че баща му е казал, че този хадис на Пророка е погрешен, защото трябва да се припише на ‘Аиша, а не на Пророка. Ибн Аби Хатим съобщава от Ибн Аббас, ‘Аиша, Муджахид, Икрима, Ал-Хасан, Абу Малик, Абу Разин, Ан-Нахаи, Аш-Шаби, Ад-Даххак, Ата Ал-Хурасани, Катада, Ас-Судди и Мукатил бин Хаян, че „та‘улу“ означава - да се отклони ﴿ от справедливостта ﴾.
Али бин Аби Таллах съобщава, че Ибн Абас е казал „нихлах“, в казаното от Аллах,
﴿وَءَاتُواْ النِّسَآءَ صَدُقَـتِهِنَّ نِحْلَةً﴾
(И дайте на жените (за които се ожените) техния „садукат нихлах“) се отнася за зестрата. Мухаммад бин Исхак разказва от Аз-Зухри, че ‘Уруа е казал, че ‘Аиша е казала, че „нихлах“ означава „задължителен“. Мукатил, Катада и Ибн Джурайдж казват, че „нихлах“ означава „задължителен“, Ибн Джурайдж добавя: „уточнен“. Ибн Зайд казва: „На арабски „нихлах“ се отнася за необходимото. И така, Аллах заповядва: Не се женете, освен ако не дадете на съпругата си нещо, което е нейно право. Никой след Пророка няма право да сключва брак с жена, освен с необходимата зестра, а не чрез даване на фалшиви обещания за )планираната( зестра. Затова мъжът е длъжен да плати зестра на жена си от добро сърце, точно както прави подарък от добро сърце. Ако жената му даде част или цялата си зестра от добро сърце, съпругът ѝ има право да я вземе, защото в този случай това е законно за него. Ето защо Аллах е казал след това:
﴿فَإِن طِبْنَ لَكُمْ عَن شَىْءٍ مِّنْهُ نَفْساً فَكُلُوهُ هَنِيئاً مَّرِيئاً﴾
(Но ако те с удоволствие ви предадат някоя част от нея, вземете я и ѝ се насладете, без да се страхувате от каквато и да е вреда.)Заключение
Въпреки че горният хадис не разглежда стиха в неговата цялост, това се прави от тафсирите. Важно е да се отбележи, че Аиша и авторите на тафсирите са определили за нас какво означава „справедливост“. Катир дори изяснява, че стих 4:3 не се отнася за съвършената справедливост, така че предполагаемата заповед срещу многоженството е невалидна. Понеже „справедливост“ се използва на две места в стиха във връзка с два различни типа жени (сираци и свободни жени), очевидно е, че справедливостта означава едно и също нещо и на двете места, където бива използвана. Би било неправилно да се приеме, че „справедливост“ означава махр по отношение на сираците и нещо друго при свободните жени предвид контекста на стиха. Още един стих, който трябва да се разгледа, за да се разбере стих 4:3, е следният:
С оглед на цялата информация, предоставена по-горе и ако искаме да предадем пълното и всеобхватно значение на стих 4:3 от Корана, следва да прочетем нещо от рода на:
Стих 4:3 от Корана няма нищо общо с това да се отнасяте еднакво към съпругите си, но е за сираците и техния махр.
Справедливостта в този стих говори за финансовото равенство при определяне на цената на булката (за сираци) и финансова способност да се притежават голям брой съпруги, а не за (принципното) равенство помежду им.
Алтернативни възгледи
Разделянето на аята на няколко части ще улесни разбирането на една алтернативна гледна точка, която по никакъв начин не е свързана с махр-версията.
И ако се страхувате, че не можете да се отнасяте справедливо спрямо сираците ...
Сиракът (ятиим) е дете, чийто баща е неизвестен. Това може да е следствие на някоя от изброените по-долу ситуации:
- Бащата е мъртъв
- Бащата не може да бъде намерен по никакъв начин
- Майката е била изнасилена или е правила секс с друг мъж по време на бременността
- Детето е резултат от прелюбодейство (зина)
- Детето е на робиня, купена или пленена по време на война
- Детето е резултат от прелюбодейство (зина) на робиня с мъж, различен от нейния господар
- Детето е резултат от разрешено прелюбодейство на робинята с мъж, различен от нейния господар
Свободните сираци могат да бъдат защитени от други мъже, независимо дали последните имат връзка с детето или не. Ако една жена се омъжи за друг мъж, след като съпругът ѝ умре или по някакъв начин последният стане неоткриваем, нейните сираци (непълнолетни деца) също ще бъдат под закрилата на новия баща. Сираците на робите също са роби. Но ако робиня роди дете от господаря си, тогава детето е свободно.
Според Абу Дауд едно дете не може да се нарече сирак след достигане на пубертетна възраст.[1] За пубертет може да се говори, само когато детето получи първата си нощна еякулация (мокър сън) по време на съня си, ако е момче или има първата си менструация, ако е момиче.
И така, сираците, които подлежат на брак, са непълнолетните момичета. Разбира се, ислямът няма строги правила, които да ограничават възрастта при сключване на брак и както се вижда от случая с Мухаммад и Аиша, бракът с невръстни момичета също е често срещана практика сред първите мюсюлмани.
По дефиниция „махр“ означава:
Всъщност това могат да бъдат всякакви стоки с определена стойност, за които има съгласие между младоженеца и булката или настойника на булката (нейния баща, братя, господар и т.н.). При този сценарий, когато един мъж иска да се ожени за детето под своя опека, от двете страни на споразумението са само настойникът или настойникът и непълнолетното дете, което все още е в ранните етапи на психическото си развитие, без предишен опит от брак или махр-споразумение. Следователно неплащането на „справедлив“ махр тук определено не е проблем
тогава се сключвайте брак с такива жени, които ви се струват добри, две или три или четири...
Броят „жени“, който започва от две и достига до четири. Всъщност тук четири не е ограничение, ако вземем предвид езика на Корана, това е просто друг начин да се каже „колкото ви трябват“. Ако номер 4 беше ограничение, това би било посочено ясно и точно. Следователно тук значението е „имайте толкова жени, колкото са ви необходими, за да задоволите желанията си“. Това определено показва, че този аят по никакъв начин не е свързан с справедливото плащане на махр, понеже зестрата на повечето жени определено ще струва повече от тази на едно непълнолетно дете със слаби умения за разсъждаване и оценяване. Неразумно е за човек, който не иска да плати съответния махр на детето, да плаща по-голям махр като алтернатива. Ако погледнем нещата от друга страна, като сме наясно с неконтролируемите сексуални желания на ранните мюсюлмани, сключването на брак с 2, 3, 4 или повече жени (на всяка възраст) винаги е било за предпочитане пред сключването на брак само с една, така че аятът, който заповядва очевидното, става ненужен.
но ако се страхувате, че няма да вършите справедливост (между тях), тогава (се оженете) само за една...
Само в тази част махрът е една от възможните причини за несправедливост. Бракът изисква заплащане на махр, а плащането на различни суми махр на няколко жени може да доведе до проблеми между съпругите. Също така е възможно да възникнат проблеми, подобни на тези, които е имало между Мухаммад и съпругите му. Следователно тук това означава
или от каквото притежава десницата ви ...
Много пъти в Корана слугините и робините се наричат „това, което притежава десницата ви“.
Обобщение
Ясно е, че този аят по никакъв начин не разглежда плащането на справедлив махр на непълнолетно дете, а е за задоволяването на сексуалните нужди. Но защо задоволяването на сексуалните нужди ще плаши мъжа, ако се е оженил законно за детето-сирак? Кои са тези сираци?
- Това не са осиротелите дъщери на мъжа, защото Коран 4:23 строго забранява сношението както с тези жени, така и с дъщерите им.
- Това по никакъв начин не са свободни деца-сираци, защото не е незаконно да се ожениш за дете, независимо от възрастта му, както се вижда в браковете на Мухаммад и Аиша, на Омар и Умму Гулсум, дъщерята на Али и т.н.
След елиминирането на останалите възможности с помощта на горепосочените факти, единствената останала възможност е: това са децата- сираци на прислужниците на мъжа. Да видим как стоят нещата.
В Коран 24:33 се вижда, че слугините също са били принудени от собствениците си да се занимават с проституция. Слугиниите или робините са се смятали за собственост, собствениците са имали право да ги използват по какъвто начин си искат. Слугините са били използвани за проституция, като почерпка за приятелите на собствениците, за изплащане на дългове на собствениците и т.н.
Както беше посочено по-горе, детето ще се счита за „безплатно“, ако бащата е собственик на слугинята. Но ако не е, тогава детето също ще бъде робиня или слугиня и ще бъде използвано от господаря си.
По това време е нямало как да се разбере кой е бащата на детето, ако една жена - дори и да е била вече бременна от определен мъж – е имала полов акт с други мъже.[2]
Ако една слугиня бива предлагана на други мъже и се използва от нейния собственик едновременно, или вече е била бременна, когато е била купена / спечелена на война и използвана от собственика си по време на бременността, това би направило детето-сирак и ще се наложи господарят да решава съдбата на детето, т.е. дали да го направи свободно или да го направи робиня. Ако направи детето робиня, той ще има всички права да го използва и като секс играчка.
Заключение
Сираците, споменати в тази аят, са децата на слугините, чиито бащи са неизвестни, понеже слугините са били използвани както от своите собственици, така и от други мъже. И истинското значение на този аят е:
Вижте също
- Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая (Коран 2:62)
- Коранът и производството на семенна течност (Коран 86:7)
- Повредеността на предишните Писания (Коран 2:79)
- „Който убие човек“ (Коран 5:32)
- Аллах, най-добрият измамник (Коран 3:54)
- Аллах не ви забранява (Коран 60:8)
- Бийте жените си или „отделете се от тях“ (Коран 4:34)
- Несправедливото отношение към съпругите (Коран 4:129)
Източници
- ↑ "Разказва Али ибн АбуТалиб: Запомних (традиция) от Пратеника на Аллах (мир на него): Няма сирачество след пубертета и няма мълчание през целия ден до нощта." - Абу Дауд - 17:2867(англ.)
- ↑ "Абу Дарда (Аллах да е доволен от него) разказва от Пророка на Аллах (мир на праха му), че той се натъкнал на жена, която била в напреднала бременност на вратата на една палатка. Той (Светият Пророк) каза: Може би той (мъжът, който я придружава) възнамерява да съжителства с нея. Те казаха: Да. След това Пратеникът на Аллах (мир на праха му) каза: Реших да го прокълна с такова проклятие, което може да отиде с него в гроба му. Как може да го притежава (детето, което ще се роди) и това не му е законно, и как може да го вземе за слуга, тъй като това не му е законно?" - Сахих Муслим - 8:3389(англ.)