Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?: Разлика между версии
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 78: | Ред 78: | ||
{{Quote|1=[http://www.englishtafsir.com/Quran/9/index.html#sdfootnote29sym (Коран 9:29, Бележка под линия 28)]<BR>Сайид Абул Ала Маудуди, Тафхим ал-Коран|2=Това е целта на джихада с евреите и християните и тя не е да ги принуди да станат мюсюлмани и да приемат „ислямския начин на живот“. '''Те трябва да бъдат принудени да плащат джизия, за да се сложи край на тяхната независимост и надмощие, така че да не останат владетели и суверени в земята.''' '''Тези правомощия трябва да бъдат изтръгнати от тях от последователите на истинската вяра''', които трябва да поемат суверенитета и да водят другите към Правия път, докато те трябва да станат техни поданици и да плащат джизия. '''[[Джизя (Данък)]]''' се плаща от онези немюсюлмани, които живеят като Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество) в ислямска държава, в замяна на сигурността и защитата, предоставени им от нея. Това е символично и за факта, че те самите се съгласяват да живеят в него като негови поданици. Това е значението на ".....те плащат джизие със собствените си ръце", тоест "с пълно съгласие, така че доброволно да станат поданици на вярващите, които изпълняват задължението на наместниците на Аллах на земята .“ | {{Quote|1=[http://www.englishtafsir.com/Quran/9/index.html#sdfootnote29sym (Коран 9:29, Бележка под линия 28)]<BR>Сайид Абул Ала Маудуди, Тафхим ал-Коран|2=Това е целта на джихада с евреите и християните и тя не е да ги принуди да станат мюсюлмани и да приемат „ислямския начин на живот“. '''Те трябва да бъдат принудени да плащат джизия, за да се сложи край на тяхната независимост и надмощие, така че да не останат владетели и суверени в земята.''' '''Тези правомощия трябва да бъдат изтръгнати от тях от последователите на истинската вяра''', които трябва да поемат суверенитета и да водят другите към Правия път, докато те трябва да станат техни поданици и да плащат джизия. '''[[Джизя (Данък)]]''' се плаща от онези немюсюлмани, които живеят като Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество) в ислямска държава, в замяна на сигурността и защитата, предоставени им от нея. Това е символично и за факта, че те самите се съгласяват да живеят в него като негови поданици. Това е значението на ".....те плащат джизие със собствените си ръце", тоест "с пълно съгласие, така че доброволно да станат поданици на вярващите, които изпълняват задължението на наместниците на Аллах на земята .“ | ||
'''Отначало тази заповед се отнася само за евреите и християните. След това самият Свети пророк го разпространи и върху зороастрийците. След смъртта му, сподвижниците му единодушно прилагат това правило към всички немюсюлмански нации извън Арабия.''' Това е джизие, за което на мюсюлманите им е било съвестно през последните два века на ислямски упадък(израждане) и все още има някои хора, които продължават да се извиняват за това. Но Пътят на Аллах е прав и ясен и не се нуждае от никакви извинения към бунтовниците срещу Аллах.Вместо да поднасят извинения от името на исляма за мярката, която гарантира сигурността на живота, собствеността и вярата на онези, които изберат да живеят под нейна защита, мюсюлманите трябва да се чувстват горди от такъв хуманен закон като този, защото е очевидно, че максималната свобода, която може да бъде позволена на онези, които не приемат Пътя на Аллах, но избират да вървят по пътищата на заблудата, е, че те трябва да бъдат толерирани да водят живота, който харесват. Ето защо ислямската държава(управление) им предлага защита, ако се съгласят да живеят като нейните Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество), като плащат джизия, но не може да позволи те да останат върховни владетели на всяко място и да установяват погрешни пътища и да ги налагат на другите. Тъй като това състояние на нещата неизбежно произвежда хаос и безредие , '''задължение на истинските мюсюлмани е да положат всички усилия, за да сложат край на тяхното нечестиво управление и да ги подчинят на праведен ред'''. | '''Отначало тази заповед се отнася само за евреите и християните. След това самият Свети пророк го разпространи и върху зороастрийците. След смъртта му, сподвижниците му единодушно прилагат това правило към всички немюсюлмански нации извън Арабия.''' Това е джизие, за което на мюсюлманите им е било съвестно през последните два века на ислямски упадък(израждане) и все още има някои хора, които продължават да се извиняват за това. Но Пътят на Аллах е прав и ясен и не се нуждае от никакви извинения към бунтовниците срещу Аллах. Вместо да поднасят извинения от името на исляма за мярката, която гарантира сигурността на живота, собствеността и вярата на онези, които изберат да живеят под нейна защита, мюсюлманите трябва да се чувстват горди от такъв хуманен закон като този, защото е очевидно, че максималната свобода, която може да бъде позволена на онези, които не приемат Пътя на Аллах, но избират да вървят по пътищата на заблудата, е, че те трябва да бъдат толерирани да водят живота, който харесват. Ето защо ислямската държава(управление) им предлага защита, ако се съгласят да живеят като нейните Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество), като плащат джизия, но не може да позволи те да останат върховни владетели на всяко място и да установяват погрешни пътища и да ги налагат на другите. Тъй като това състояние на нещата неизбежно произвежда хаос и безредие , '''задължение на истинските мюсюлмани е да положат всички усилия, за да сложат край на тяхното нечестиво управление и да ги подчинят на праведен ред'''. | ||
Що се отнася до въпроса „Какво получават немюсюлманите в замяна на джизия“, може да е достатъчно да се каже, че това е цената на свободата, която ислямската държава им позволява, докато следват погрешните си пътища, докато живеят под юрисдикцията на исляма и се радват на нейната защита. Така събраните пари се харчат за поддържане на справедливата администрация, която им дава свобода и защитава правата им. Това също им служи като годишно напомняне, че са били лишени от честта да плащат зекят по пътя на Аллах и '''са принудени да плащат [[Джизя (Данък)]]''' вместо това като цена за следване на пътищата на грешката. | Що се отнася до въпроса „Какво получават немюсюлманите в замяна на джизия“, може да е достатъчно да се каже, че това е цената на свободата, която ислямската държава им позволява, докато следват погрешните си пътища, докато живеят под юрисдикцията на исляма и се радват на нейната защита. Така събраните пари се харчат за поддържане на справедливата администрация, която им дава свобода и защитава правата им. Това също им служи като годишно напомняне, че са били лишени от честта да плащат зекят по пътя на Аллах и '''са принудени да плащат [[Джизя (Данък)]]''' вместо това като цена за следване на пътищата на грешката. |
Версия от 15:02, 11 март 2024
Темата за насилственото приемане на исляма е сложна в ислямската традиция. Според умерените мюсюлмани, в Корана "няма принуда в религията" и традиционните закони на джихада гласят, че преди да атакуват християнски или еврейски враг, трябва да им бъде предложен избор да се подчинят на ислямското политическо управление, да платят Джизя (Данък) и да влязат в групата хора наричани димми(зимми)- хора немюсюлмани живеещи под мюсюлманско управление. В същото време обаче ислямската традиция отбелязва, че Мухаммад е дал на езичниците от Мекка и по-късно в цяла Арабия само два избора: приемане на исляма или меч. Като такива, хората, които не се считат за „хора на книгата“, т.е. евреи или християни, в този пример трябва да получат единствено избор между обръщане към исляма или смърт. В много случаи, като например когато мюсюлманите се оказват управляващи над политеистично/езическо население в Индия, насилственото налагане на исляма на толкова много хора се е смятало за невъзможно и на тези хора също е било предложено да са димми(зимми)- хора немюсюлмани живеещи под мюсюлманско управление. Тези практически изключения обаче не променят мнението на основната ислямска доктрина - Фикх, че на всички невярващи, които не са евреи или християни, трябва да бъде даден избор между исляма или смъртта, на практика се прилага основно принудително приемане на исляма по един или друг начин.
Коран
Думата ٱلْمُشْرِكِينَ (ал-мушрикин) също е преведена като „многобожници“, „идолопоклонници“ или дори „съдружници“. Буквално, ал-мушрикини са хора, които извършват "ширк", тоест "сдружаване с Аллах". Християните и евреите също са мушрики, защото християните вярват, че Исус е синът на Бога, а евреите (според исляма) вярват, че Езра е синът на Бога и „те взеха своите равини за господари освен Аллах“ (стихове 9:30-31). Думите "мушрикина" и "кафериин/кафир"(неверници) се използват взаимозаменяемо в тази сура.[1]
Хадиси
Арабската дума دِمَاءَهُمْ (димаахум) буквално означава „тяхната кръв“ [2]. Формите на арабската дума за „кръв“ (دم) често се превеждат като „живот“, за да се смекчи тона на оригинала. Буквалният смисъл обаче е, че приелите исляма са „защитени“ от кръвопролития.
Хадис извън официалната колекция с достоверни хадиси и на практика се води слаб хадис, но и в слабите хадиси има полезна информация:
Сира
Следва цитат от "Биография на Пратеника на Аллах/Сират Расул Аллах", която е неразделна част от ислямските писания - Сира:
Той отговори: „Ти си ми по-скъп от баща и майка. Колко е велико твоето милосърдие, чест и доброта! За Бога, мислех, че ако имаше друг Бог освен Аллах, той щеше да продължи да ми помага.“
Той каза: „Горко ти, Абу Суфян, не е ли време да признаеш, че аз съм Божият пратеник?“
Той отговори: „Що се отнася до това, все още имам известни съмнения“.
Казах му: „Покори се и засвидетелствай, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Бог, преди да загубиш главата си“, и той го направи.ابن إسحاق; ابن هشام, سيرة ابن هشام ت طه عبد الرؤوف سعد, Глава 2, ал-Мактаба ал-Шамила, https://app.turath.io/book/7450
Принудително подчинение или изгонване
Коран
Думата قَٰتِلُوا۟ (катилуу), преведена като "бия/сражавам", е разделена на корените ق-ت-ل (кааф-таа-лям). Основното значение на този корен е "да убия/убиване/умъртвявам" . Съществителни като "убийство" (убийство) и "убиец" (убиец) също произлизат от този корен. Думата катилуу е повелителен глагол[3], който заповядва да се убиват хора докато дадат пари на мюсюлманите.
Хадис
Ислямски учени
Според Маухиди, джихадът трябва да се води срещу евреите и християните, защото те са виновни за извършване на ширк, техните вярвания относно Деня на Страшния съд не са ислямски и не следват законите на исляма, разкрити на Мухаммад.[4]
Отначало тази заповед се отнася само за евреите и християните. След това самият Свети пророк го разпространи и върху зороастрийците. След смъртта му, сподвижниците му единодушно прилагат това правило към всички немюсюлмански нации извън Арабия. Това е джизие, за което на мюсюлманите им е било съвестно през последните два века на ислямски упадък(израждане) и все още има някои хора, които продължават да се извиняват за това. Но Пътят на Аллах е прав и ясен и не се нуждае от никакви извинения към бунтовниците срещу Аллах. Вместо да поднасят извинения от името на исляма за мярката, която гарантира сигурността на живота, собствеността и вярата на онези, които изберат да живеят под нейна защита, мюсюлманите трябва да се чувстват горди от такъв хуманен закон като този, защото е очевидно, че максималната свобода, която може да бъде позволена на онези, които не приемат Пътя на Аллах, но избират да вървят по пътищата на заблудата, е, че те трябва да бъдат толерирани да водят живота, който харесват. Ето защо ислямската държава(управление) им предлага защита, ако се съгласят да живеят като нейните Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество), като плащат джизия, но не може да позволи те да останат върховни владетели на всяко място и да установяват погрешни пътища и да ги налагат на другите. Тъй като това състояние на нещата неизбежно произвежда хаос и безредие , задължение на истинските мюсюлмани е да положат всички усилия, за да сложат край на тяхното нечестиво управление и да ги подчинят на праведен ред.
Що се отнася до въпроса „Какво получават немюсюлманите в замяна на джизия“, може да е достатъчно да се каже, че това е цената на свободата, която ислямската държава им позволява, докато следват погрешните си пътища, докато живеят под юрисдикцията на исляма и се радват на нейната защита. Така събраните пари се харчат за поддържане на справедливата администрация, която им дава свобода и защитава правата им. Това също им служи като годишно напомняне, че са били лишени от честта да плащат зекят по пътя на Аллах и са принудени да плащат Джизя (Данък) вместо това като цена за следване на пътищата на грешката.Сайид Абул Ала Маудуди, Тафхим ал-Коран
Стихът „Без принуда“ 2:256
Имайте предвид нещо много важно, че според учените от класическия период този стих е бил отменен от Коран 9:5
Коран
Анализ и контекст на Коран 2:256
Хадис
Когато децата на една жена (в дните преди исляма) не оцеляха, тя пое обет върху себе си, че ако детето й оцелее, ще го превърне в евреин. Когато Бану ан-Надир бяха изгонени (от Арабия), сред тях имаше деца на Ансарите (Помощниците). Казаха: Няма да оставим децата си. Така Всевишният Аллах низпосла; "Нека няма принуда в религията. Истината се отличава ясно от заблудата."
Ислямски учени
Ибн Катир
Беше съобщено, че ансарите са причината зад разкриването на този аят, въпреки че указанието му е общо по смисъл. Ибн Джарир записва, че Ибн Абас е казал [че преди исляма], „Когато жена (ансар) не ражда деца, които ще оживеят, тя ще се закълне, че ако роди дете, което остане живо, ще го отгледа като Евреин. Когато Бану Ан-Надир (еврейското племе) бяха разселени [от Ал-Медина], някои от децата на Ансар бяха отгледани сред тях и Ансарите казаха: „Ние няма да изоставим нашите деца.“ Аллах разкри,
(Няма принуда в религията. Наистина, правилният път се е разграничил от грешния път.)“
Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис. Що се отнася до хадиса, записан от Имам Ахмад, в който Анас казва, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек,
(„Приемете исляма.“ Човекът каза: „Не ми харесва.“ Пророкът каза: „Дори и да не ви харесва.“)
Първо, това е автентичен хадис, само с трима разказвачи между Имам Ахмад и Пророка. Това обаче не е от значение за обсъжданата тема, тъй като Пророкът не е накарал този човек да стане мюсюлманин. Пророкът просто покани този човек да стане мюсюлманин и той отговори, че не изпитва желание да стане мюсюлманин. Пророкът казал на мъжа, че въпреки че не харесва приемането на исляма, той все пак трябва да го приеме, „защото Аллах ще ви даде искреност и истинско намерение“.Тафсир Ибн Катир
Ибн Катир във версията на своя тефсир, съкратена от шейх Мохамед Насиб Ар-Рафаи, има това и имайте предвид, че тази част не е преведена от Сафиур Рахман Мубаракпури, който е отговорен за „съкратената“ версия на Тафсир Ибн Катир, широко достъпна в интернет на английски език:
Ал Уахиди
Асбаб Ал-Нузул от Ал-Уахиди, превод Мокране Гезу
Ал Куртуби
• Казва се, че то е отменено, защото Пророкът е принудил арабите да приемат шума на исляма и се е борил с тях и е бил доволен само от исляма за тях. Сюлейман ибн Муса зае мнението, като каза: „Това е отменено от „О, Пророк! Правете джихад срещу невярващите и лицемерите.“ (9:73)“ Това се предава от Ибн Масуд и много коментатори. • Не е отменено и е изпратено по-специално за хората от Писанието и означава, че те не са принудени да приемат исляма, когато плащат джизие. Принудените са идолопоклонниците. От тях се приема само ислямът и те са тези, за които ‘О, Пророче! Правете джихад срещу невярващите и лицемерите.’ (9:73) беше разкрит. Това е позицията на аш-Шаби, Катада, ал-Хасан и ад-Даххак. Доказателствата за тази позиция са разказани от Зейд ибн Аслам от неговия баща, „Чух Умар в ал-Хатаб да казва на една стара християнка: „Стани мюсюлманка, стара жено, стани мюсюлманка. Аллах изпрати Мохамед с Истината.“ Тя. отговори: „Аз съм стара жена и съм близо до смъртта.“ „Умар каза: „О, Аллах, свидетел!“ и той рецитира: „Няма принуда, що се отнася до шума.“
• Абу Дауд съобщава от Ибн Аббас, че това е разкрито за ансарите. Имаше една жена, чиито деца бяха умрели. Тя се закле, че ако има дете, което оживее, ще стане еврейка. Когато Банун-Надир бяха заточени, сред тях бяха много от децата на Ансарите. Те казаха: "Няма да оставим синовете си!" Тогава Аллах разкри това. Един вариант гласи: „Ние направихме това, което направихме, и смятаме, че техният шум е по-добър от това, което имаме“. Когато Аллах донесе исляма, те го отрекоха и това беше разкрито. Който искаше, оставаше при тях и който искаше, влизаше в исляма. Това е позицията на Саид ибн Джубайр, аш-Шаби и Муджахид, но той добави, че причината, поради която са били с Банун-Надир, е чрез кърмене. Ан-Наххас каза: „Позицията на Ибн Аббас по отношение на този аят е най-добрата позиция, тъй като неговият иснад е здрав.“
• Ас-Суди каза, че аятът е разкрит за човек от ансарите на име Абу Хусейн, който имал двама сина. Някои търговци дойдоха от Сирия в Мадина с масло и когато искаха да си тръгнат, синовете му отидоха при тях. Те поканиха двамата сина да станат християни и те го направиха и се върнаха с тях в Сирия. Баща им отишъл при Пратеника на Аллах, за да се оплаче от това и помолил Пратеника на Аллах да изпрати някой да ги върне. След това беше разкрито „Няма принуда, що се отнася до шума“. Не му беше заповядано да се бие с хората на Писанието. Той каза: "Аллах ги постави далеч. Те са първите, които не вярват." Абул-Хусайн се раздразни, че Пророкът не изпрати някого след тях. Тогава Аллах низпосла: „Не, кълна се в твоя Господ, те не са вярващи, докато не те направят техен съдия в споровете, които избухват между тях” (4:65). Тогава "Без принуда" беше отменено и му беше заповядано да се бие с хората на Писанието в Сурат ат-Тауба(9 Сура/Глава на Корана). Здравият изглед за причината зад думите „Не, кълна се в твоя Господ, те не са вярващи...“ е хадисът на аз-Зубайр с неговия християнски съсед за водата, както ще бъде разгледано в Сурат ат-Тауба, с волята на Аллах.
• Казано е, че това означава „не наричай онези, които са се покорили през меча, принудени и принудени“.
• Казва се, че се разказва за пленниците, които са били хора на Писанието. Те не са принудени, когато са възрастни. Ако са магьосници, млади или стари, или идолопоклонници, те са принудени да приемат исляма, защото тяхното пленничество не им помага, когато са идолопоклонници. Не виждате ли, че техните жертви не се ядат, нито жените им се омъжват. Това е, което Ибн ал-Касим съобщава от Малик. Ашхаб каза, че се смята, че децата имат шума на тези, които са ги заловили. Ако откажат това, те са принудени да станат мюсюлмани. Децата нямат дин и затова са принудени да приемат исляма, за да не ходят на фалшив дин. Когато други видове невярващи плащат джизие, те са принудени да станат мюсюлмани, независимо дали са араби или не-араби, курайши или други. Това ще бъде разгледано в Сурат ат-Тауба(9 Сура/Глава на Корана).Превод от Аиша Биулей, Дар Ал-Такуа, 2003г., стр.659-661
Махмуд Мустафа Аюб
Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254
Ибн Шихаб аз-Зухри
Собхи Салех
Собхи ас-Салех, Дар ал-Ислям Лел-Малаиин, Бейрут, 1983 г., стр. 269
Разни
Учените обясниха, че тези два стиха [ Коран 10:99 и Коран 2:256], и други подобни стихове, имат отношение към онези, от които може да се вземе данък джазя(данък немюсюлманин), като евреи, християни и магьосници (зороастрийци). Те не трябва да бъдат принуждавани, по-скоро трябва да им бъде даден избор между това да станат мюсюлмани или да плащат Джизя (Данък).
Други учени казаха, че това се е прилагало в началото, но впоследствие е било отменено от заповедта на Аллах за борба и водене на джихад. Така че всеки, който откаже да приеме исляма, трябва да се бие, когато мюсюлманите са в състояние да се бият, докато или не приемат исляма, или плащат джизие, ако са сред хората, които могат да плащат джизие. Кяфирите трябва да бъдат принудени да приемат исляма, ако не са хора, от които може да се вземе джизие, защото това ще доведе до тяхното щастие и спасение в този свят и в отвъдния свят. Задължаването на човек да се придържа към истината, в която е ръководството и щастието, е по-добро за него от лъжата. Точно както човек може да бъде принуден да изпълни дълга, който дължи към други хора, дори ако това е чрез лишаване от свобода или побой, така принуждаването на кафирите да вярват само в Аллах и да приемат религията ислям е по-важно и по-съществено , защото това ще доведе до тяхното щастие в този свят и в Отвъдното. Това важи, освен ако не са хора на Писанието, т.е. евреи и християни, или магьосници(зороастрийци), защото ислямът казва, че на тези три групи може да бъде даден избор: те могат да влязат в исляма или могат да плащат джизие и да се чувстват покорени.
Някои от учените са на мнение, че на други също може да бъде даден избор между ислям и джизие, но най-правилното мнение е, че на никой друг не трябва да се дава този избор, по-скоро тези три групи са единствените, на които може да бъде даден избор , тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се е борил с куфарите на Арабския полуостров и е приел само тяхното мюсюлманство. И Аллах казва (тълкуване на значението):[Quotes Коран 9:5]
Той не каза „ако плащат джизие“. Евреите, християните и магьосниците(зороастрийци) трябва да бъдат помолени да приемат исляма; ако откажат, трябва да бъдат помолени да платят джизие. Ако откажат да платят джизие, тогава мюсюлманите трябва да се бият с тях, ако са в състояние да го направят. Аллах казва (тълкуване на значението): [Quotes Коран 9:29]
И беше доказано, че Пророка (с.а.с.) е приел джизие от магьосниците(зороастрийци), но не беше доказано, че Пророка (с.а.с.) или неговите сподвижници (Аллах да е доволен от него) с тях) приемаха джизие от всеки, с изключение на трите групи, споменати по-горе.
Основният принцип за това са думите на Аллах (тълкуване на значението):[Quotes Коран 8:39, и Коран 9:5]
Този стих е известен като Аят ал-Сайф (стихът на меча 9:5).
Тези и подобни айети отменят айятите, които казват, че няма принуда да станеш мюсюлманин.
И Аллах е източникът на сила.Въпроси и отговори за исляма, фетва № 34770
Вижте също
- "Вие си имате своята религия и аз имам моята религия" (Коран 109:1-6)
- Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая (Коран 2:62)
- Справедливото отношение към съпругите и сираците (Коран 4:3)
- Коранът и производството на семенна течност (Коран 86:7)
- Повредеността на предишните Писания (Коран 2:79)
- „Който убие човек“ (Коран 5:32)
- Аллах, най-добрият измамник (Коран 3:54)
- Аллах не ви забранява (Коран 60:8)
- Бийте жените си или „отделете се от тях“ (Коран 4:34)
- Несправедливото отношение към съпругите (Коран 4:129)
Източници
- ↑ Стих 9:1 казва "мушрикина" (الْمُشْرِكِينَ). Стих 9:2 ги назовава "кяфири"(الْكَافِرِينَ)
- ↑ https://translate.google.com/details?sl=ar&tl=bg&text=%D8%AF%D9%90%D9%85%D9%8E%D8%A7%D8%A1%D9%8E%D9%87%D9%8F%D9%85%D9%92%20&op=translate
- ↑ http://corpus.quran.com/wordmorphology.jsp?location=(9:29:1)
- ↑ Sayyid Abul Ala Maududi - (Quran 9:29, Footnotes 26 & 27) - Tafhim al-Qur'an
- ↑ Тафсир Ибн Катир, Сура Ал Бакара, ает 253 до 286, Сура Ал Имран, ает 1 до 92, съкратено от шейх Мохамед Насиб Ар-Рафаи[Al-Firdous Ltd., London, 1999: First Edition], Part 3, pp. 37-38